Бяха кривооки дни, не споря:
свободата шепнеше без глас,
пълен бе затворът с честни хора,
а крадците – до един на власт.

После заживяхме отговорно –
все идеалисти и творци,
нищо че не влезе във затвора
ни един от бившите крадци.

Днес сме вече други хора, нежни.
За Темида няма боен фронт.
И е просто форма на небрежност
да ограбиш някой еврофонд.

Но защо ме чопли без умора
все един и същ коварен глас:
как са пак невинните в затвора,
а крадците – все така на власт?

Ники Комедвенска