От някоя тъжна страна ли пристигаш?
Сред мъх и мъгла ли си тихо пътувала?
Очите си тъмни не спираш да взираш.
Очите ти болни - те дълго тъгували.

Ръцете ти бледи - те дълго се лутали
и често до кръв се преплитали в здрача.
Коя си ти всъщност? Какво се е случило?
Защо не опиташ за миг да поплачеш?

Не знаеш. Не можеш. Не искаш водачи.
И никога дума не си проговаряла.
Самотно се взираш и крачиш, обаче
човек полудява от съзерцание.

Балчо Балчев