ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ – 17 СЕПТЕМВРИ
Ден, в който църквата празнува светлата жертва на София и трите є дъщери.
Отдавна, в края на първи и началото на втори век, в Рим живеела благочестива християнка на име София. Името є означавало мъдрост, с мъдрост, милосърдие и доброта бил изпълнен и животът є. На бедните давала милостиня, нещастните ободрявала духом. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите най-големи християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Отгледала ги сама, тъй като рано останала вдовица. Съхранила в душите им чистота и непорочност, вяра и обич, възпитала ги такива, каквито самите им имена нашепвали, че трябва да бъдат.
Хората говорели за добродетелите и талантите на майката и нейните дъщери. Но говорели също и за християнската им вяра, която тогава малцина смеели да изповядват открито. За тях научил и сам император Адриан, известен като най-жесток гонител на християните, и заповядал да му доведат девойките и майка им в двореца. Момичетата пристъпили пред него, хванати за ръце. Били точно толкова прекрасни, както се говорело, а майка им, по-мъдра и от най-мъдрите жени, които бил срещал. Вяра била на 12 години. Втората се казвала Надежда, на десет години. Най-малката била Любов – само на девет. Би било чест за императора и голям успех да въведе в “правия път на езичеството” тези прекрасни същества. Може би, виждайки крехките им фигури, Адриан помислил, че това не е толкова трудно. Може би бил сигурен, че няма воля, която да се опъне на неговата. Но тяхната вяра, любовта и надеждата били по-силни от всяко насилие.
Императорът предизвиквал всяка поотделно на изкушения, после на изтезания, накрая на смърт. И всеки път се повтаряло едно и също. Изкушенията били отхвърляни, изтезанията изтърпявани с невероятна и чудна издръжливост. Накрая, когато палачът се уморявал, а народът наоколо все по-опасно се удивлявал на вярата на тези деца, императорът заповядвал: Смърт! Накрая майката взела телата на трите си дъщери, мъченици, положила ги в един ковчег, оплакала ги, както само майка може да оплаче погиналите си деца, и след три дни се преселила при тях.
Това станало през 126 г. От 777 г. мощите на трите мъченици Вяра, Надежда и Любов и на майка им София почиват в Елзас, Франция. В тяхна чест църквата празнува на 17 септември.
Празнуват:
Вяра – Вера, Верадина, Верина, Верислава, Вериха, Верица, Верка, Веромира, Веруна, Вярка; Верадин, Верин, Верислав, Верих, Верной, Вернуш, Верньо, Веро, Верун, Верчо, Верьо, Вярко …
Надежда – Нада, Наде, Наделина, Наденка, Надина, Надинка, Надка, Надя, Наца, Нацка; Надан, Надей, Надейко, Надко, Надо, Наце, Нацек, Нацо...
Любов – Люба, Любаша, Любена, Любенка, Любета, Любива, Любика, Любима, Любимка, Любина, Любислава, Любица, Любка, Люблена,Любляна, Любозара, Любомила, Любомира, Любомирка, Любослава, Любча, Любяна; Любан, Любат, Любаш, Любе, Любен, Любенчо, Любетин, Любеш, Люби, Любив, Любим, Любин, Любко, Любислав, Люблян, Любо, Любозар, Любомил, Любомир, Люборад, Любослав, Люботан, Любчо...
София – Силяна, Сона, Соничка, Сонка, Соня, Софа, Софи, Софийка, Софина, Софица, Софка, Софиянка ...
Специалнипоздрави за Надя Жечева, Надя Данкинова, Надя Карапанчева, София Карастоянова, Любослава Вълчева, Люба Митева, Любомир Котев