Кметът на Ямбол пред "Капитал"

Колегата ви от Сливен трябва да се справя със сериозните финансови проблеми, които наследи от предшествениците си. Вие имате ли такива?

През всичките тези 11 години, в които аз и моят екип сме в управлението на Ямбол, общината върви категорично по един много стабилен път на развитие, в основата на който стои финансовата стабилност. Тя не може да се постигне за една, две или три години. За да се оптимизират разходите, да се дефинират проблемите и да се разпределят правилно средствата, с които разполага общината, е необходимо време. За наша голяма радост ние никога не сме имали финансови сътресения и от тази гледна точка не завиждам на колегата Стефан Радев, макар че той е човек, който до момента успява да стабилизира финансово община Сливен.

За миналата година Ямбол беше в първите десет на финансово стабилните общини и една от малкото, които генерираха финансов излишък. Никога в годините не сме имали просрочени задължения, което ни помага много за правилното разпределение на средствата, защото с малко средства трябва да задоволим много искания и да решим немалко проблеми - благоустрояване, улици, детски площадки, зелени площи, поддръжка на градския парк.

Планирате ли общи икономически проекти със Сливен?

Откакто г-н Радев стана кмет на Сливен, едно от първите неща, които споделих с него, беше идеята за обща икономическа зона между двата града. С колегите кметове на Сливен преди него някак си не успяхме да намерим допирните точки и общата воля поне да започнем да коментираме тази идея. Сливен и Ямбол се намират между два големи центъра - Стара Загора и Бургас, и ако ние искаме да се развиваме нормално и да се запазят двата града, най-логично е да обединим усилията. Това е мое виждане от много години. Радвам се, че и г-н Радев го прие и започнахме да търсим общите допирни точки как това да се случи. Двата областни града са само на километри отстояние един от друг и имат много повече общи неща, отколкото такива, които да ги разделят.

Доколко е реална идеята Ямбол и Сливен да имат обща индустриална зона?

Говорили сме с г-н Радев да намерим начина да провокираме държавата. Написахме писмо до регионалния министър с искане да започне проектиране на четирилентов път Ямбол - Сливен. За съжаление към момента все още не намираме разбиране. За мен обяснението е, че има далеч по-сериозни проблеми в държавата за решаване.

Другото е намиране на допирна точка за създаване на индустриална зона. Проблемът е, че нямаме такъв голям комасиран терен, без значение дали е собственост на община Сливен или на Ямбол, който да е хем около границата на двете общини, хем да е близко до магистралата. Факт е, че основната транспортна артерия автомагистрала "Тракия" е голям дразнител за бизнеса и е предпоставка за интерес.

Идеята за индустриален парк се подкрепя и от министъра на икономиката, който изрази готовност да подпомогне усилията ни, но стои проблемът с местоположението и терена, който трябва да е между 500 и 1000 дка.

Според кмета на Сливен има подходящ терен и това е старото летище на града.

Ако там се създаде икономическа зона, тя би обслужвала само Сливен, защото географски е разположена близо до града. Ямбол остава в другия край и няма как да бъде съпричастен към това.

Какви са инвестициите в общината?

Процесът на инвестициите в Ямбол е реален и необратим. Миналата година две вериги строителни хипермаркета отвориха врати. Единият е на "Практикер", а другият е на местен инвеститор - АВС, но инвестицията им е съизмерима с тази на "Практикер". Фактът, че тези инвестиции са в немного голям град като Ямбол, за мен е знак, че тук има сериозно динамично развитие.

Най-сериозният ни пробив е строителството на новата фабрика на фирма "Баумит". Това производство е високотехнологично и заетите в него хора няма да са много - около 30-ина души, но от друга страна, австрийската фирма е гаранция за това, че тук има добра инвестиционна среда. За да бъдем избрани, означава, че тук са намерили най-доброто за тях като интерес, ние сме успели да създадем предпоставки за добра бизнес среда.

Видяхме в града много млади хора. Как успявате да ги задържате?

Това е най-радващото. Много усилия отделихме да подобрим материалната база в образованието - ясли, детски градини, училища, цялостната градска среда. Градът сам по себе си е един организъм и когато нещо куца, първите хора, които го усещат, са младите хора. Готови са да направят и компромис, но не голям. Ако имат сравнително добре платена работа, в град, където разходите за издръжка на живота не са толкова големи, и има добра градска среда, това е нещото, което ги провокира да останат. Но, ако нещо драстично се разминава от техните виждания и очаквания, те могат да се преместят другаде.

Другото важно е, че Техническият колеж стана факултет на Тракийския университет, и то в една от най-дефицитните специалности на образованието - инженерната. Само за 5-6 години беше вдигната двойно бройка на студентите и в момента се обучават около 1500 души. Немалка част от тези, които се обучават са, местни хора. От тях 50 да останат в Ямбол и да си намерят семейството и работата, ще придават съвсем друго ниво на града, защото това са квалифицирани хора.

Граждани протестираха и внесоха в общината подписка за "спиране на безобразията в депото". Те твърдят, че има сериозни проблеми със сметището.

Не бих казал, че има протести. Има една група от по-малко от 10 души, които са едни и същи хора в няколко различни формации. Те са част от хората, създали сдружението "Да спасим Ямбол от кмета", част от екологичното сдружение "Ден", което е създадено да обслужва личните интереси и цели на Димитър Димитров. Той живее само на 200 м от депото, което функционира от 1969 г. Този човек си е купил имот от началото на 2000 г. и шест години по-късно си узаконява незаконно построената къща и то не е точно узаконяване, а даване на удостоверение за търпимост на сградата. Оттогава той прави всичко възможно да затвори депото, защото му пречи на гледката.

Според хората обаче рекултивацията на старото сметище е извършена некачествено. Същото се отнася и за строителството на новото депо и инфилтратът от сметището се влива във вододайната зона на Ямлол.

Това не е вярно. Това, че тази година се изляха огромно количество валежи, надвишаващи в пъти валежите от предходни години, и че в един момент се получава един дисбаланс в количествата, които ние може да освободим от депото, и тези, които влизат, не означава, че депото е построено некачествено или в разрез с нормативните изисквания на държавата.

Ако не се лъжа, миналата година се скъса дигата на депото на Бургас в с. Братово. На други места затвориха депата, защото не можеха да бъдат обслужвани от големите дъждове. Този човек и хората от сдружението пускат всяка седмица сигнали срещу кмета, което за мен е административен тормоз. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на специализирана прокуратура, на когото се сетите. Нас всяка седмица някой ни проверява.

В момента текат сигнали за проекти, които сме приключили преди 5-6 години. Те са приети с държавни приемателни комисии, проверявани са многократно от управляващия орган, от ОЛАФ, но това не им пречи пак да си пускат сигнали и да губят времето на всички. Но подобен тормоз си има и положителна страна - карат ни постоянно да сме в рамките на закона и да не си помисляме да се отклоним, защото знаем, че денонощно някой ни следи и при най-малкия проблем веднага ще се подаде сигнал.

Интервюто взеха Велина Господинова и Десислава Николова