Зам.-министър Янко Иванов става член на Управителния съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига

Правителството назначи заместник-министъра на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов за член на Управителния съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, на мястото на бившия зам.- министър д-р Цветан Димитров.

Управителния съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига се състои от петима членове, директора - проф. д-р Бойко Ликов, заместник-министрите на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов и д-р Лозана Василева и заместник-министрите на здравеопазването д-р Бойко Пенков и Светлана Йорданова.

През 2016 г. Центърът за оценка на риска по хранителната верига беше преструктуриран във второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните с приемането на Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Центърът извършва научна оценка на риска по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните, растителните продукти и безопасността на храните. Той изготвя научни становища до компетентните органи и институции за вземане на решения за управление на рисковете по хранителната верига.

Правителството одобри Кирил Войнов за временно изпълняващ функциите на председател на ДАМТН

Правителството одобри Кирил Войнов за временно изпълняващ функциите на председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). До сега длъжността председател на агенцията се изпълняваше от Петър Славчев Горновски. Към настоящия момент той е в невъзможност да извършва задълженията си за продължителен период от време, поради здравословни причини. За да се осигури нормалното функциониране на ДАМТН и да не се препятства дейността й, се налага до завръщането на титуляря да бъде определен временно изпълняващ функциите на председател.

До момента Кирил Михайлов Войнов изпълнява длъжността заместник- председател на ДАМТН. Той притежава необходимото ниво на образование и професионална компетентност да изпълнява функциите на председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Предлаганата кандидатура е съобразена с изискванията на Закона за администрацията.

Актуализира се съставът на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца”

Правителството прие промени в РМС № 886/2016 г. за определяне състава на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца“.

Предсрочно от състава на съвета се освобождават двама редовни членове - представители на Българския червен кръст и Българската национална телевизия, и трима резервни членове - представители на Агенцията за социално подпомагане, на представителните организации за защита правата на пациентите и на групата на изтъкнатите медицински специалисти. На тяхно място се определят нови членове, които встъпват в мандата на освободените.

Новите членове в състава на Обществения съвет са: д-р Валентин Пеев представител на Българския червен кръст, редовен член; Десислава Милушева представител на Българската национална телевизия, редовен член; Даниела Симова представител на Агенцията за социално подпомагане, резервен член; Владислава Цолова представител на Националната пациентска организация, резервен член; доц. Сашо Асьов - началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Света Анна“, гр. София, резервен член.

Правителството одобри план за действие с конкретни мерки за подготовка на страната за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз

Правителството одобри План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. Документът е изготвен в следствие на изпратеното на 29 юни 2018 г. официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) №1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.

В Плана за действие са включени мерки, които, предвид поетите с писмото ангажименти, следва да се изпълнят до края на месец юни 2019 година. Мерките се изразяват в: засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство, като се предвижда към края на 2018г. те да бъдат одобрени от Народното събрание; подобряване на макронруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите; засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества); подобряване на рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения; засилване на рамката за борба с изпирането на пари; модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР; ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Изпълнението на изброените мерките ще осигури спазването на предварително поетите ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019г., и като краен резултат да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Осигуряват се 5,6 млн. лв. за дейностите по програмата за осигуряване на съвременна образователна среда

Правителството осигури общо 5 618 978 лева за дейностите по Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“, одобрена през 2018 г.

С 2 869 295 лева ще бъдат закупени 111 хиляди ученически шкафчета от 588 общински училища. В тях учениците ще могат да съхраняват учебници, учебни комплекти, помагала и други материали, както и екипи за физическо възпитание и лични вещи. Този модул бе въведен като една от мерките за олекотяване на ученическите раници.

83 общински училища ще получат 793 337 лева за оборудване на стаи в полуинтернатни групи за часовете по интереси. Финансира се закупуване на обзавеждане, консумативи и материали, книги и игри.

320 615 лева се отпускат за ремонт и оборудване на учебни кабинети за професионална подготовка и учебно-производствени бази на 8 училища, както и за осигуряване на учебни видеофилми и софтуерни продукти.

1 635 731 лева са за купуване на уреди, прибори, пособия, реактиви и други консумативи за обезпечаване на експерименталната работа по учебните предмети биология и здравно образование, физика и астрономия и химия и опазване на околната среда в VII и в IX клас за 1879 общински училища.

Необходимите средства за изпълнение на националните програми за 2018 г. се осигуряват от бюджета на МОН.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост. Изменението се прави за реконструкция на съществуващ азбестоциментов захранващ водопровод от язовир „Среченска бара“ до Враца, в землищата на с. Долно Озирово, община Вършец, с обща площ 0,106 дка. Имотите са в обхвата на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Враца“ и „Държавно горско стопанство Берковица“ към „Северозападно държавно предприятие“ ДП - Враца. Община Враца ще заплати за промяна предназначението на имотите цена в размер на 223 лева и за компенсационно залесяване цена в размер на 45,53 лева.

Кабинетът разреши премахването на 16 опасни сгради на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, като статутът на сградите се променя от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Имотите се намират в районите на жп гари Казанлък, Симеоновград, Калояновец, Стамболийски, Разлог, Септември, Любимец и жп спирки Хаджиево, Синитово и Звъничево. Те са с отпаднало предназначение и нямат функционално и технологично значение за сигурността на железопътните превози. В тях не са разположени действащи кабели, обекти на железопътната инфраструктура и съоръжения. Сградите са в много тежко състояние и застрашават сигурността на гражданите, което ги прави фактически неизползваеми и налага тяхното премахване.

За освобождаване на терен за археологически разкопки на „Акве Калиде“ край Бургас по решение на Министерския съвет се учредява безсрочно ограничено вещно право - сервитут, върху част от имот - публична държавна собственост с площ 18 251 кв. м във в. з. „Минерални бани“ в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - Пловдив. В него ще бъдат прокарани подземни кабелни електропроводи заради изместване на съществуващата възлова станция „Минерални бани“ и ще бъде изградена нова станция.

Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Ернесто Че Гевара“ в с. Бояново се прехвърля на община Елхово. Теренът и сградите в него досега са били управлявани от Министерството на земеделието, храните и горите като принципал на учебното заведение, но е с отпаднала за ведомството необходимост, след като училището е обявено за общинско.

Министерството на отбраната получи за управление имот в Поморие. Имотът с площ 56 043 кв. м, заедно с разположените в него 21 сгради, ще бъде разделен на отделни зони — за музейна експозиция на Националния военноисторически музей, за военнопочивно дело и зона с учебен център за подготовка и преквалификация на резервисти.

Правителството даде съгласието си „Български пощи“  ЕАД да продадат своя дял от недвижим имот чрез пряко договаряне. Съсобственикът на имота, който се намира в село Самуил, област Разград, е изразил писмено съгласие да изкупи дела на дружеството. Имотът с площ от 382,5кв. м. не е необходим за дейността на „Български пощи“ ЕАД, а поддръжката му е свързана с неоправдани разходи. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.

„Български пощи“ ЕАД ще продадат дела си и от недвижим имот в село Искра, област Силистра. Дружеството ще предприеме пряко договаряне със собственика на останалите дялове по реда на Закона за собствеността. Обектът представлява дворно място с едноетажна административно-производствена сграда със застроена площ от 128 кв. м. Имотът не е необходим за основната дейност на „Български пощи“ и не се използва от дружеството.

България повишава класа на почетния консул на Малта в София

Почетният консул на Малта в София, с консулски окръг, обхващащ територията на Република България - Борислав Боянов, става генерален почетен консул. Това реши правителството по предложение на малтийската страна.

Боянов е адвокат и президент на Асоциацията на почетните консули в България и почетен консул на Малта в България от 2000 г. В дейността си като такъв през годините е предоставял консулски услуги и подкрепа за отделни лица и компании от малтийската общност.

Одобрен е проект на Закон за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране

Министерският съвет одобри Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г., и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Това решение на правителството е във връзка с подготовката на страната ни за присъединяване към Банковия съюз.

В контекста на публикуваното на 12 юли 2018 г. от Секретариата на Съвета на ЕС изявление от заседание на Еврогрупата във връзка с писмото за намерението на страната ни да се присъедини към Валутния механизъм II и на основание Регламента за Единен механизъм за преструктуриране, България следва да участва в този механизъм, включително и в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество. Предвид това нашата страна следва да изпълнява и ангажиментите, които произтичат от Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. За целта България трябва да предприеме всички необходими мерки, за да ратифицира и депозира инструментите за ратификация, преди решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество.

Изграждането на Единния механизъм за преструктуриране, основна част от който е създаването на Единен фонд за преструктуриране, е вторият елемент на Банковия съюз в Европейския съюз. Първият елемент е под формата на Единен надзорен механизъм, като основните правни актове за неговото създаване и функциониране бяха приети през месец октомври 2013 г. и започнаха да се прилагат за държавите от Банковия съюз през ноември 2014 г. Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране и Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране бяха договорени едновременно.

Приложното поле на Единния механизъм за преструктуриране е идентично с това на Единния надзорен механизъм както от гледна точка на участващите държави членки, така и по отношение на попадащите в обхвата му финансови институции. В Единния надзорен механизъм задължително участват всички държави членки от еврозоната. Държавите членки, които са извън еврозоната, могат да участват чрез установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и националните компетентни органи на тези държави.

За ратификация е предложен Протоколът за удължаване срока на действие на споразумението за научно-технологично сътрудничество със САЩ

Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Протокол за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество.

Споразумението е подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон и е ратифицирано от 40-то Народно събрание на 30 май 2008 г. Предвид изтичането на срока на действие на Споразумението на 17 юни 2018 г. двете страни договориха неговото удължаване с една година, като през този период ще се работи върху изменение, допълнение и актуализиране на текста с цел последващото му подписване за нов период от 10 години.

Ратифицирането на Протокола от България е важна стъпка: в процеса на разширяване на международното сътрудничество на България в областта на научните изследвания, технологии иновации отвъд пределите на Европа. Съвместните дейности между двете страни е предвидено да се извършват под формата на Координирани програми и съвместни изследователски проекти; съвместни научни семинари, конференции и симпозиуми; размяна на научна, технологична информация и документация при обмена на учени, специалисти и изследователи, обмен или взаимно ползване на съоръжения или материали и други форми на научно и технологично сътрудничество.

Разходите за изпълнение на Споразумението ще са за сметка на бюджета на Министерство на образованието и науката.

Одобрени са резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия и научни изследвания), проведено на 16 и 17 юли във Виена, Австрия.

В частта „Научни изследвания“ основна тема за дебат беше предложението на ЕК за новата Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Като основни елементи, по които ще се търси допълнителна добавена стойност, се очертаха темите за социалните и хуманитарни науки, поетапните иновации и по-ясното разграничение на областите на интервенция между клъстерите.

Основният фокус в частта „Вътрешен пазар и индустрия“ беше поставен върху бъдещото развитие на индустрията в контекста на технологиите на изкуствения интелект и роботиката. Бяха обсъдени пътищата за насърчаване на конкурентоспособността на индустрията, подходът на веригите на добавената стойност, както и предизвикателствата пред реиндустриализацията и цифровата трансформация в контекста на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

В площ „Перлата“ ще се проучва възможността за добив на скалнооблицовъчни материали

„Йотов Стоун Куорис“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Перлата“, разположена в землището на селата Гранитово и Бела, област Видин. Разрешението се предоставя за срок от две години, като през този период дружеството ще вложи минимум 42.6 хил. лв. в проучвателните дейности.

Правителството разреши също така прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор за добив на скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Горна Кремена“. Промяната е поискана от досегашния концесионер „Монолит“ АД, който прехвърля правата и задълженията на „Стоун Лайн М и М“ ЕООД. Находище „Горна Кремена“ е разположено в землището на едноименното село в област Враца. Концесионният договор е сключен през 2000 г. за срок от 35 г. С днешното решение на МС се предвижда още новият концесионер да бъде задължен да предостави финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.

Съгласно друго правителствено решение ще бъде намалена концесионната площ за добив на скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Ирма“, за да се избегне засягането на обработваеми земеделски земи. Находището е разположено в землищата на селата Горна Кремена и Кален, община Мездра. Концесионният договор за добив от него е сключен през 2016 г. за 35 години с плевенското дружество „Конструктинг“ ООД. Промяната е поискана от концесионера. Според инвестиционното предложение, в най-южната част на площта е предвидено да се изгради депо за скална откривка, отделяна при добива. Концесионерът счита, че значителна част от нея може да се използва след преработка за пътни основи и настилки. Това дава възможност да бъде изградено по-малко по обем от първоначално предвиденото депо за скална откривка и концесионната площ да бъде намалена от 253 на 240 дка. От „Конструктинг“ ООД изтъкват още, че по този начин ще се избегне засягането на по-продуктивни земеделски земи.

България участва в изработването на инструмент за устойчиво използване на морското биологично разнообразие

Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за участие в Дипломатическата конференция за изработване на правно обвързващ инструмент по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция.

Делегацията ще се ръководи от постоянния представител на България към ООН посланик Георги Панайотов. В състава влизат посланикът със специални поръчения Златко Барс-Димитров, началникът на отдел „Международно право“ в МВнР Димана Драмова, главният експерт в министерството Дилян Станев и третият секретар в постоянното ни представителство към ООН Явор Иванов.

Дипломатическата конференция ще започне работа в периода 4-17 септември и ще продължи дейността си до 2020 г., през първата половина на която ще се състои заключителната сесия. Крайната цел е да се договори и приеме проект на Споразумение по прилагането на Конвенцията. На първата сесия се очаква да бъде приет съставът на органите за управление на Дипломатическата конференция, включително кандидатурата на България за член на Бюрото й.

Обезпечават се дейности на Националния институт за недвижимо културно наследство

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерство на културата за 2018 г., с които се увеличават разходите за персонал по бюджетната програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Увеличението е в размер на 150 000 лв. и е за сметка на разходите за издръжка на централната администрация на ведомството.

Промените целят да повишат ефективността на работата на администрацията на Националния институт за недвижимо културно наследство, както и да бъде гарантиран необходимия административен капацитет за изпълнение на дейностите, след като през 2016 г. със законодателни промени институтът беше натоварен с нови функции.

С друго постановление на Министерския съвет се изменя Правилникът за устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство. Променя се структурата, като едновременно с обособяването на две нови дирекции в специализираната администрация на института, се предлага промяна в Класификатора на длъжностите в администрацията, свързана със създаването на позицията държавен експерт в НИНКН.

Българската делегация на конгреса на Всемирния пощенски съюз е упълномощена да подпише документи за модернизиране на пощенските услуги

Българската делегация на извънредния конгрес на Всемирния пощенски съюз, който ще се проведе от 3 до 7 септември в Адис Абеба, Етиопия, е упълномощена да подпише документи, които са свързани с модернизирането на пощенските услуги. Сред тях са Уставът на организацията, Общият правилник, Всемирната пощенска конвенция, заключителният протокол и споразумение за услугите по пощенските плащания. Съставът на делегацията и българската позиция за форума бяха одобрени с решение на Министерския съвет от 1 август 2018 г.

България отпуска 539 060 лева за международна помощ

България предоставя 539 060 лева по линия на официалната помощ за развитие към международни организации. Средствата ще бъдат разпределени на следните организации:

• 24 077 лева на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации (ООН) за бежанците.
• 136 908 лева на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци.
• 42 375 лева на Службата на Върховния комисар по правата на човека.
• 32 102 лева на Централния фонд на ООН за реакции при спешни ситуации.
• 80 255 лева на Доверителния фонд, подпомагащ посредническата дейност на Департамента на ООН по политически въпроси.
• 3 371 лева на Доброволния доверителен фонд за изпълнение на Договора за търговия с оръжие.
• 3 371 лева на Звеното за подпомагане на изпълнението на Отавската конвенция за противопехотни мини.
• 1 460 лева на Звеното за подпомагане на изпълнението на Конвенцията за касетъчни боеприпаси.
• 195 583 лева на Европейския фонд за демокрация.
• 19 558 лева на Плана за действие на Съвета на Европа за Република Молдова.

От началото на годината България е предоставила официална помощ за развитие в общ размер на 4,1 млн. лв.

Правителството одобри законопроект за промени в Закона за защита на класифицираната информация

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.

С предлагания законопроект се цели усъвършенстване и разширяване обхвата на нормативната уредба, свързана със сигурността на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация и поетапно синхронизиране на българското законодателство с европейската законова рамка и тази на НАТО, произтичащо от членството на Република България в Европейския съюз и НАТО.

Основните положения в законопроекта са в следните аспекти:

1. 1. Заменят се съществуващи и се въвеждат нови основни понятия и термини по аналогия с регламентиращите документи по сигурността на комуникационните и информационни системи на Европейския съюз и НАТО.
2. 2. Допуска се междусистемна връзка на системи, предназначени за класифицирана информация с информационни системи, предназначени за некласифицирана информация, както и към публични мрежи и Интернет при спазване на строго определени изисквания.

Министерският съвет прие Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи

Министерският съвет прие Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи. Правилникът е изготвен във връзка с приетия на 24 октомври 2017 г. Закон за държавните помощи (ЗДП) и на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДП, където е предвидено в срок до една година от неговото влизане в сила правителството да приеме правилник за прилагането му.

Приетата с Правилника уредба ще подпомогне администраторите на помощ и бенефициерите при предоставянето на законосъобразни помощи чрез използване на национален и европейски финансов ресурс. Целта е да се подобри финансовата дисциплина в публичния сектор и да се снижат фискалните рискове.

Правилникът определя реда и условията за прилагане на ЗДП. Обособените му части следват разделите на закона и регламентират основните дейности от момента на планиране, разработване и съгласуване на мерки за помощ, през изпълнението на процедурите по уведомяване, до задълженията за докладване, регистриране и съхраняване на данни.

Приетият от правителството документ отразява и новите моменти в европейските правила и практика по държавните помощи, засегнати на законово равнище. Той регламентира реда, формата и начина за представяне пред Европейската комисия на уведомленията за държавни помощи и за изготвяне на оценка за съответствие на държавната помощ с правилата за групово освобождаване.

Предвидени са разпоредби, уреждащи както обмена на информация по държавните помощи с Комисията, така и формата, съдържанието, сроковете и начина за информиране при предоставяне на минимални помощи и помощи, освободени от уведомяване. Практически са разяснени задълженията за водене на архиви и регистри, както и работата с информационните системи на Европейската комисия, използвани в държавите членки на ЕС.

Правилникът допринася също за минимизиране на рисковете от предоставяне на неправомерна помощ, за подобряване на качеството на разработваните мерки за подпомагане, както и за усъвършенстване на механизмите за координация и изпълнение на решенията на ЕК в областта на държавните помощи. Чрез него се гарантира и съответствие между поставените цели и очакваните резултати от модернизираната в периода 2012 - 2016 г. обща европейска правна рамка по държавните помощи.

Очакваните резултати от приемането на Правилника обхващат създаване на среда и процедури за координация и информационен обмен по държавните помощи по такъв начин, че Република България да продължи да спазва задълженията си по Договора за функционирането на Европейския съюз и общите за държавите членки технически изисквания.

Приети са промени в Устройствения правилник на ИА „Одит на средствата от ЕС”

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС” (ИА ОСЕС).

С направените изменения се обезпечава дейността по осигуряване на информационните и комуникационните технологии на Агенцията и поддръжката на компютърната техника и програмното осигуряване, като се предоставя възможност за възлагане на дейността на външен изпълнител.

Изпълнението на специфични одитни дейности по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., се прехвърля от дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”. За ресурсното обезпечаване на извършването на одитната дейност по този финансов механизъм се прехвърлят необходимите щатни бройки от дирекция „Одити на средствата по социална политика и образование” и дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”, като в структурата на дирекция „Одити на средствата по регионална политика” се обособяват два отдела.

Направените изменения не водят до увеличаване на щатната численост на ИА ОСЕС, а финансовото и ресурсно обезпечаване на промените ще се извърши в рамките на бюджета на Агенцията.

Изменя се ПМС относно предоставянето на помощ по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“

Правителството допълни свое Постановление № 167/2016 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014 - 2020 г.

След извършен системен одит по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“, които дирекция „Международни проекти“ - МВР управлява, от страна на Европейската комисия беше изготвен окончателен одитен доклад. В резултат, бяха формулирани препоръки по отношение на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по двата фонда.

Съгласно ПМС № 167/2016 г. при провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за отхвърляне от оценителната комисия на етап „Оценка на административно съответствие и допустимост“, могат да подадат писмени възражения срещу предложението за отхвърлянето им пред ръководителя на отговорния орган. Ръководителят на отговорния орган определя със заповед лица, които да извършват проверка за основателността на възраженията. В проверката не могат да участват лица, които са участвали в първоначалната оценка на проектните предложения. Ръководителят на отговорния орган се произнася по основателността на всяко възражение.

Европейската комисия препоръчва на отговорния орган да инициира промени по отношение на процедурата по обжалване на етап „Оценка на административно, съответствие и допустимост“, като се въведе механизъм възражението/жалбата да бъде адресирана и до друг орган, извън отговорния, като например ръководството на Министерството на вътрешните работи.

С цел изпълнение на препоръките на ЕК, МВР предлага допълнение на ПМС № 167/2016 г., като се даде възможност на кандидатите за безвъзмездна финансова помощ, по отношение на които производството е прекратено, да подават писмени възражения срещу произнасянето на ръководителя на отговорния орган пред висшестоящ административен орган - министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице. Министърът на вътрешните работи или оправомощеното от него лице да определя със заповед лица, извън структурата на отговорния орган, които да извършват проверка за основателността на получените възражения.

Очаквани резултати от предлаганото допълнение са, както изпълнението на препоръка на ЕК, формулирана в окончателния одитен доклад, така и осигуряването на публичност и прозрачност при провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ФУМИ и ФВС.

Министерският съвет прие също така и допълнение на ПМС № 79/ 2014 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за Програмен период 2014-2020 г. В чл. 12, ал. 8 от постановлението след думите „Оперативна програма „Добро управление“ се добавя „и за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Мотивите за предлаганата промяна са във връзка с ПМС № 237/2017 г„ с което беше създадена Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ИА „ОПНОИР“) и приет нейния устройствен правилник. Със създаването на изпълнителната агенция дейността, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Министерството на образованието и науката относно Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, свързани с изпълнение на функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) и на междинно звено по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 - 2013 г. преминават към агенцията.

Съгласно чл. 2 от постановлението за създаването й, агенцията изпълнява функциите на управляващ орган на ОП „НОИР“ 2014 - 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз, като в съответствие с чл. 6 от правилника на агенцията, изпълнителният директор е ръководител на управляващия орган на програмата. С оглед на обстоятелството, че управляващият орган на ОП „НОИР“ вече не е дирекция в Министерството на образованието и науката и не е част от структурата му, правомощията на министъра на образованието и науката по чл. 12, ал. 8 от ПМС № 79/2014 г. за определяне на поименния състав на Комитета за наблюдение на ОП „НОИР“ следва да се изпълняват от изпълнителния директор на ИА „ОПНОИР“, определен и за ръководител на управляващия орган на програмата, което обосновава необходимост от предлаганата нормативна промяна.

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340 лв. обезщетения по решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 01 февруари 2018 г. – 19 юли 2018 г.

Делото „Гьошев и други срещу България“ е във връзка с жалба за невъзможността да бъде оспорено по съдебен ред постановления по Закона за движението по пътищата, с които са наложени глоби до 50 лв.  ЕСПЧ намира, че това представлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателката единствено разноските по делото от 1504 евро, като заявява, че намирането на нарушението е достатъчна обезвреда за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди.

По делото „Михалеви срещу България“ наследодателят на жалбоподателите притежавал фабрика, национализирана през 1947 г. и впоследствие ползвана от държавно предприятие. След приемане на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти жалбоподателите  получават нотариален акт за правото им на собственост върху имота, но пред ЕСПЧ претендират, че са били лишени от компенсация за недвижимия имот за времето, в което не са го ползвали. Съдът отбелязва, че реституцията е изрично призната от властите и през продължителен период от време те са третирали жалбоподателите като собственици на сградата. Като се позовава на решението си по делото „Явашев и други срещу България“, Съдът приема, че пълната липса на обезщетение вместо реституция нарушава справедливия баланс между обществения интерес и индивидуалните права на жалбоподателите. Постановява, че въпросът за обезщетение не може да бъде решен на този етап, и приканва правителството и жалбоподателите да пристъпят към споразумение. Присъдени са 1500 евро за разходи и разноски.   

Решението по делото „Петров и други срещу България“ е постановено по четири обединени жалби – на Стоян Петров, Илиян Михайлов, Йордан Петров и на Лазар Колев. Жалбоподателите по делото изтърпяват дългогодишни наказания лишаване от свобода или доживотен затвор. Те повдигат оплаквания по чл. 3 от Конвенцията с оглед лошите условия на задържане, както и ограничителните условия на режима на изтърпяване на наказанията. Михайлов, Й. Петров и Колев твърдят и нарушение на чл.13 от Конвенцията - липса на вътрешноправно средство за защита. Твърдените от тях факти са настъпили преди приемане на промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 7 февруари 2017 г.). Осъденият на 20 г. затвор С. Петров се жалва, че е настанен в постоянно заключена килия, без право на участие в колективни мероприятия. Изтърпяващите доживотен затвор - Михайлов и Й. Петров са поставени на специален режим и оплакват, че са настанени в постоянно заключени помещения и контактуват само с осъдени на доживотен затвор.   Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малка от 6 кв. м.  Оплаква се от хигиенните условия поради наличието на хлебарки и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление.  В решението си Съдът отбелязва, че към момента на предявяване на претенциите за обезщетение, е действало старото законодателство, т.е. промените в ЗИНЗС, касаещи прилагането на специалния режим, все още не са били приети. Практиката на ЕСПЧ сочи, че изолацията на осъдените на доживотен затвор трябва да е обусловена от конкретни съображения за сигурност. В комбинация с лошите условия на задържане, които жалбоподателите са търпели за периоди между 4 и 10 г, тези обстоятелства обуславят нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ констатира и нарушение и на чл.13 от Конвенцията по отношение на втория, третия и четвъртия жалбоподател. Присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Михайлов е 4000 евро, а на Й. Петров и Колев по 3000 евро. За разноски по делото са присъдени общо   3046 евро. По отношение на Петров Съдът не е присъдил обезщетение и разноски, тъй като той не е заявил претенции за обезщетение.

Жалбоподателката по делото „Хаджиева срещу България“ се оплаква, че през 2002 г., когато е била на 14 г. родителите й са задържани във връзка с искане за екстрадиция и за нея не е имало кой да се грижи повече от 13 дни. Тя претендира, че липсата на съдействие от страна на властите й е причинило страдания. Според протокола от съдебното заседанието по искането за екстрадиция в Окръжен съд – Варна на 6 декември 2002 г. майката  е отговорила с утвърдително изявление, че има човек, който да се грижи за детето. По-късно на 17 декември 2002 г.  Апелативен съд – Варна отменил заповедите за задържане. В решението си ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 8 по отношение на периода между задържането на родителите на жалбоподателката и съдебното заседание от 6 декември 2002 г. Според Съда задължението на властите да се информират относно това, дали има човек, който да се грижи за жалбоподателката, е възникнало при задържането на родителите й на 4 декември 2002 г., когато полицията не е предприела необходимите действия за уведомяване на отговорните институции, че жалбоподателката остава без надзор. Присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3600 евро, а сумата за разходи от 5260 евро.

Наследодателите на жалбоподателите по делото „Йорданова и други срещу България“ са притежавали печатарски предприятия, които са национализирани през 1949 г. и 1950 г. Активите им са поети от държавна печатница, която по-късно е преобразувана в търговско дружество, управлявано от министъра на образованието. През 1998 г. жалбоподателите предявяват искания за обезщетяване за национализираните имущества по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти чрез получаване на акции в дружеството. Молбите са уважени и е определен размера на обезщетенията и равняващия им се брой акции, утвърдени от министъра през юни 2003 г. През август същата година с нови заповеди министърът на образованието определя като обезщетение за жалбоподателите компенсаторни записи вместо вече утвърдения брой акции. Тези заповеди са отменени с решения на ВАС като незаконосъобразни. Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че не са получили дължимото им за национализираните предприятия обезщетение.

В решенията си по делата „Мутишев и други срещу България“, „Хаджигеоргиеви срещу България“ и „Неделчева и други срещу България“ Съдът вече е приел, че в случаите, в които националният съд се е произнесъл окончателно по даден въпрос, административните органи нямат право да поставят под съмнение това решение освен при наличието на основателни и непреодолими причини. Съдът приема, че намесата в правата на жалбоподателите противоречи на принципа за законност по чл. 1 от Протокол № 1 и намира нарушение на тази разпоредба. В съответствие с искане на правителството ЕСПЧ отлага произнасянето си по дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени и неимуществени вреди, като определя срок от четири месеца за предоставяне на становище или постигане на споразумение в тази връзка. Съдът също така присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 4820 евро за разходи и разноски.