Днес това може да коства оставката на един чиновник или един министър. Утре ще е на друг. Нищо не променя ситуацията в държавата, където институциите фактически не действат.

Автор:
Валерия Велева

Нелепи, брутални и неадекватни управленски действия в последния месец превърнаха проблема с избитите животни в Странджа в драма за хората и криза на властта.

Драмата започна на 19 юни, когато в стадото на Йордан Трифонов от с. Воден, Ямболско са установени съмнителни случаи на чума, а шест дни по-късно, на 25 юни 2018 г., със заповед на изпълнителния директор на БАБХ инж. Дамян Илиев във Воден са евтаназирани 1408 броя дребни преживни животни – овце и кози.
След три дни, на 28 юни, пак със заповед на Дамян Илиев са избити още две стада по 150 животни в с. Кости, Бургаско.
Информацията минава в новините на телевизиите, без някакъв особен обществен отзвук.

Всеобщият ужас настъпва, когато в социалните мрежи плъзват покъртителните кадри с избити овце и кози.

Снимката на плачещата баба Дора от с.Шарково прегърнала козата си, публикувана във Фейсбук на 13 юли, петък в 21.45 часа от ямболското Радио 999, подейства като шок за цяла България.
За броени часове баба Дора се превърна в символ на драмата на стотици българи, живеещи в труд и лишения, на които им се отнема единственото, което имат и в отрицание на властта, бездушна към трагедията им. До момента кадърът с баба Дора има над 1,4 млн. гледания в социалните мрежи и 37 000 споделяния!

От този миг започна кризата на властта.

Изтъркулиха се четири дни, в които властта сякаш не е на себе си.

В събота, 14 юли – 25 дни след началото на драмата в Ямболско, правителството разбира какъв огън се пече под краката му.

И реагира като на пожар.

В същия ден земеделският министър Румен Поражанов е изстрелян от премиера Борисов чак до обора на баба Дора в Шарково, за да я успокои, че държавата ще ѝ даде пари срещу избиването на козите ѝ.

А пък шефът на БАБХ Дамян Илиев плъзва по телевизиите да обяснява, че това е чума, а чумата е страшна зараза и при нея се действа така – с умъртвяването дори и на здравите животни.
Никой обаче не им повярва.
Беше късно.
За една нощ часовникът на времето се беше завъртял срещу властта.
Фермерите започнаха протести. Мирни, но гневни. Бранейки поминъка си, животновъдите настояваха за по-подробни прегледи и карантина, преди да се стигне до умъртвяване.
Никой не ги чу.
Вместо диалог с хората, властта прати полицията да нахлува по къщите и оборите, а ветеринарите да продължат с евтаназията.
Държава срещу народ.
Никой не обясни на стопаните какви са резултатите от пробите, кракът на нито един служител на земеделското министерство не стъпи по селата, за да разясни на хората ситуацията.

Само в трите села в района на Шарково за три дни са унищожени 3000 животни! Ужасът е повсеместен. Полицията действа като при война - никой не показва на стопаните нито заповед за нахлуването в частната им собственост, нито документ за евтаназията на животните им.
В държавата на баба Дора се действа така. С твърда ръка!
Но как да обясниш на онзи старец на 93 години, който цял живот сутрин е изпращал, а вечер е посрещал своите овце, че срещу липсата им ще има пари в кесията. Той си търси овцете. И кълне държавата. А, проклина и Брюксел, защото държавата му обяснява, че така са поискали онези от Брюксел. В душата му е рана. И недоверие...Но властта не вижда това.

В неделя, на 15 юли, в Шарково пристига лидерът на опозицията Корнелия Нинова. И картинката започва да се прояснява: не е ясно дали това е чума, няма карантина, няма дезинфекция, има разминаване между протокол от проби и заповед за действията на полицията, не се знае откъде е плъзнала заразата, как при тази здрава ограда с Турция заразени животни са проникнали в България, осъществяван ли е необходимият ветеринарен контрол върху новопридобити животни, къде е превенцията...Нинова вдига на крак главния прокурор и шефа на ВАС. Иска спиране на заповедта за избиване.
А Фейсбук гърми: „убийци“ „еничари“, „правителството по заповед на ЕС нарочно обезлюдава погранична Странджа, за да бъде заселена с бежанци“.
Доверието към институциите е сринато.

Властта обаче продължава да се държи неадекватно. София на жълтите павета сякаш спи. Няма пиари, няма медийни защитници, няма комуникация. Порожанов и Дамян Илиев са дежурните в ефира, които с неадекватното си поведение още повече отблъскват.
А Баба Дора вече е станала национален герой. Спасила е козите си. Дала е отпор на държавата. „Аз съм твърда българка, няма да им се дам“, обявява тя пред медиите, които се надпреварват да я интервюират.
С живи вериги жителите на Шарково застават пред трите обора, в които все още животните не са изклани. Полицаите нахлуват от единия край на селото, от другия - хората ги посрещат с вили и мотики. Води ги попът, размахал огромен дървен прът. Удивителна картина за държава, която до вчера е била председател на Съвета на ЕС и е ръководила делата на 500-милиона Европа! А пък не може да се справи с проблема на 50 животновъди в собствената си страна. И го превръща в трагедия! Впрочем, вече всички за забравили за европредседателството - за фанфарите, похвалите и усмивките. Не на третия ден, на 30-тия час властта в София разбира колко преходни са потупванията по рамото, когато те не са дошли от суверена.

В края на деня премиерът създава оперативен щаб за борба с чумата по овцете и козите, в който влизат министрите Радев и Порожанов. Все пак е реакция, но ужасно закъсняла. Това е трябвало да стане преди първото избиване на стадата във Воден и Кости...Ако е имало кой да мисли за последиците.

В понеделник, 16 юли, Дамян Илиев е буквално неадекватен пред БТВ – от думите му става ясно, че БАБХ не е спазила собствените си наредби за действия при такива кризи, че в земеделското министерство има доклад на експерти, които заявяват, че пробите на избитите животни не са дали категорични признаци за болестта чума, че в съседна Турция за 2018 година няма огнища на чума...
По същото време в друга телевизия министър Порожанов си къса ризата, че болестта е чума, но и през ум не му минава да обясни, защо през цялото време от 19 юни досега, когато е било открито първото огнище на чума, нищо не е направено за масова и тотална дезинфекция. Нито той, нито Илиев показват документ, че в България наистина има епидемия от чума. Не показват и заповед за избиването на животните. А законът е категоричен - за да се осъществи евтаназия на животни, трябва да има предложение от шефа на БАБХ до министъра на земеделието, който съгласувано с министъра на вътрешните работи да издаде заповед за умъртвяването на добитъка. Това не е направено.

Масовата евтаназия в България на 4000 овце и кози е извършена по заповед на зам.-изпълнителен директор на БАБХ!

На възможно най-ниското управленско ниво е взето решение, което коства съдбата на десетки българи, което нанася вреда на цял сектор в икономиката, чиито последици могат да се окажат фатални за огромна част от територията на България!
Некомпетентност ли е това?
Неадекватност?

Некадърие?
Подценяване на проблема?
Бягство от отговорност?
Престъпление?
Бездушие?

Важното е било да се избият животните, на хората бързо да им се дадат компенсациите. За да млъкнат.

Но изникват страшните въпроси!
Откъде дойде заразата? Кога е дошла и защо е проспана?
Вярно ли е, че заразата е дошла през граница с Турция, както твърдят от Министерство на земеделието?
Ако е вярно, значи граничният контрол е нула!

Кой е отговорен?
Случайно ли е станало проникването и как това кореспондира с констатацията на експертите на земеделското министерство, че през 2018 година в Турция няма огнище на чума?
Ако заразата не е дошла случайно, а е внесена нелегално, то тогава България е обект на биотеторизъм чрез целево внасяне на вирус и предумишлено заразяване, при което мерките и реакциите на правителството са тотално неадекватни, особено при квалификацията на заплахата.
Тогава къде са службите в България?
Националната сигурност на държавата е пробита и никой от тях не реагира!

„Държавата не беше на мястото си по проблема с животинската чума“, обяви вицепрезидентът Йотова.

„И при следващи кризи ли ще избиваме здрави животни?“, попита президентът Радев

България наистина се оказа в нелека ситуация. Но властта влезе в нея като слон в стъкларски магазин. Призна, че е допуснала грешка в комуникацията при опитите да реши проблема. И толкоз!
Но такава тежка грешка се случва за втори път от началото на годината. Същата грешка властта призна и за Истанбулската конвенция. Действаше по същия начин – силово, без обяснение, без диалог с обществото. Едни министри обясняваха по телевизорите как „тъмните сили“ са попречили да се приеме светлата Конвенция. Сега пак едни министри се обясняват. И пак по същия неадекватен начин. Властта не намери нито един ветеринар, нито един експерт с име и тежест, който да подкрепи действията им.

Грешката не е само комуникационна. Тя е и институционална.
И както при Конвенцията, така и при Козите тези грешки на властта раждат не само гняв, но и евроскептицизъм. А това ще има сериозни последици. За властта и за държавата.

Чумата може да се окаже наистина страшна!

Още не знаем какво точно се е случило. На каква атака сме били подложени. Вражеска или приятелска? Може да е чума, може да е шап, син език или някаква друга болест. Днес е една зараза, утре ще е друга. Днес е по овцете и козите, утре ще е по свинете, в други ден - по кокошките. А после - не дай си Боже, и по хората!

Трагичното е, че България показа тотална неподготвеност да се справи с един такъв проблем. Няма качествена лаборатория, няма железни механизми за реакция, няма подготвени екипи. Няма кризисен план, няма комуникационен план.

Днес това може да коства оставката на един чиновник или на един министър. Утре ще е на друг.

Вчера бяха Майките, днес са Козите.
Нищо не променя ситуацията в държавата, където институциите фактически не действат.

Цената я плаща баба Дора и хилядите като нея, за които държавата е станала враг. И вече няма никакво значение колко пари ще им бъдат дадени - 100-200-300 лева. Те никога няма да бъдат достатъчни. Да удавят мъката. И да напълнят пропастта между власт и народ.

Козите на баба Дора са спасени. Заради онази снимка, която шокира България и уплаши властта. Но не се знае докога.
Защото в държавата на баба Дора нищо не е последно.
И никоя заповед не е истинска!

Дори и за чумата!