Въобще и конкретно. Въобще-не само защото в средното школо не се учи,а и в повечето висши, но защото журналисти и политици не са настроени да популяризират и разясняват смисъла на този измерител на икономическото развитие на страната, а са мотивирани да използват избирателно някои от показателите на бъдещия отчет за 2018г. манипулативно, с политически цели. Имам предвид шумът,кой- то се вдигна в отечествените телевизии и преса по повод достигнатия растеж и размер на БВП. По процент на нарастването се оказахме в челото на ЕС.
Въпреки че вместо очакваните от Министъра на финансите 100 млрд лв. за 2017г бяха достигнати едва 98.63 млрд.лв. Тригодишните прогнози на това министерство, свързани с проектобюджет 2018г.,надскачат яко това число и се оказаха още един повод за политическа еуфория.Още съм под впечатление от една особено фрапантна статия на в. 24 часа от 23.10.17г под заглавие "Рекорд-БВП над 105 млрд. лв., надмина Живков".
Всъщност сто и петте млрд. бяха и остават все още прогнозата на МФ за настоящата 2018г.и при прогнозираните ръст и инфлация не могат да бъдат достигнати, но това не може да смути възторга на нашата политически слугинствуваща журналистика. Шокира, преди всичко фактът, че този "Рекорд" ще бъде достигнат едва 29 години след управлението на Живков, но определено не поради това статията прогласява "Това е най-голямото доказателство,че нещата в България вървят добре и правителството с основание ще изтъква този свой успех." Защо е било необходимо, за да се подчертае успехът, да се взема база за сравнение от преди десетилетия.Защото от 28 страни членки на ЕС България е едва на 21-то място по абсолютен размер на БВП.
Защото по БВП на глава от населението е на последното 28-о място в Съюза с 6300 евро на човек, което е доста по-малко от 8500 евро на човек на предпоследната по този показател членка на Съюза Румъния.За тези, които не знаят, БВП на глава от населението се използва за сравнение на богатството на държавите.
На пръв поглед разликата ни с Румъния по този показател не изглежда чак толкова голяма.Но ако се изчисли бъдеща стойност на нашия БВП на глава от населението при приети постоянен брой на населението и съхранен ръст на БВП от 3.6%- процент, с който сега се гордеем,става ясно, че румънският сегашен размер ще бъде достигнат едва след 9 години.При тази хипотеза нивото, на което бихме се оказали, вероятно ще бъде отдавна надминато и забравено на север от Дунав. Очевидно е, че за да можем да догонваме по национално богатство не само нашата северна съседка, но и поне някои други сред страните от Средна и Източна Европа, са ни нужни поне два пъти по-високи ръстове.Реалният БВП на някои от тези страни в евро за 2017г: Словения-19400, Чехия-17200, Словакия-15000, Унгария и Полша с по 11800,Хърватия-11400.
На всекиго би трябвало да е ясно,че БВП на глава от населението не отразява действителните доходи нито на най-богатите, нито на най-бедните граждани на всяка страна.Всеки, който има времето и търпението да се запознае със смисъла на т.нар.коефициент на Джини, и потърси стойностите му за РБ, ЕС и света,ще се убеди в крайно голямото неравенство в доходите на българското население в сравнение с повечето страни. Достатъчно в случая е да се спомене, че по данни на НСИ 23,4% или 1.66 млн. от българите оцеляват под прага на бедността.
Това не е отклонение от темата, защото розовата мъгла, която се стеле около бъдещото увеличение на нашия брутен продукт, включва и обещания именно за увеличения на заплати, пенсии, соц. помощи и т.н.,но дори и да ги има най-вероятно ще бъдат отново в козметичен порядък.
.Остава ни само да се чудим как е възможно страни с много по-нисък от нашия БВП на глава от населението да дават по-големи пенсии.Минималните пенсии изразени в евро в: Македония-над 200 евро, Сърбия-190, Албания-150, а в България-от 01.07.18г-207,60, но в лева.
Парите са едно от най-големите чудеса, но и най-големите лъжи на този свят.Имам предвид само един от поводите за това твърдение, а именно злоупотребата с функцията им като мащаб на цените.Става дума не за спекулантите в търговията и финансите, а за тези политици и журналисти, които си позволяват да сравняват паричните стойности на нашия БВП, без да правят коректив, свързан с измененията на цените на стоките и услугите във времето.
Ако за 1989г,която не е най-добрата за онова пренебрегвано време, БВП на НРБ е бил 55883 млн. долара (еврото още не съществува), очакваните от МФ за 2018т 105 млрд. лв.,респективно в евро 53685 млн., не могат да се сравняват като величини, без да се има предвид каква е била покупателната сила на лева тогава и сега.Става дума, че инфлацията не бива да раздува изкуствено обема на произведените стоки и услуги от националното стопанство във всяка от следващите години.
Има още съществени отлики в тези две величини.Би бил огромен труд,а и неблагодарен труд в днешен политически аспект един сравнителен анализ в структурата на двата БВП. Ето участието в брутната добавена стойност на БВП за 2017г на отделните сектори на национал-ното ни стопанство в проценти: сел.стопанство-4.3%,индустрия-28.3%, услуги-67.0´%.Една съвсем реална картинка,отразяваща големия регрес, настъпил след 1989г в селското ни стопанство, жестоката деиндустриализация и тоталното разрастване на сферата на услугите по обем и цени-на първо място платеното здравеопазване и оскъпяването на образование, отдих, общ.транспорт, стоки, храни и т.н.и т.н.
Ако някой иска да се запознае, а друг да освежи паметта си за използването и резултатите от използването на факторите на производството труд,земя и капитал у нас преди , нека отвори в Google "Народна Република България от 1944г. до 1989г.в цифри и факти".
Друга съществена отлика в БВП сега и тогава е,че в образуването на настоящия голямо участие вземат чуждите капитали, които на-хлуха след 1989г на нашия пазар-в търговията, промишлеността, миннодобива,чрез концесии срещу мизерни ренти и др.
Вярно е, че тази инвазия е съпроводена с разкриването на работни места, но за сметка на това репатрира дивиденти и печалбата като цяло.Така,че в сравнение с миналото, БНП днес е чувствително по-малък от БВП, а Брутният Национален Продукт е истинското достижение на страната. При това тогава работните места се откриваха и поддържаха при пълна заетост и с държавен капитал.
БНП може да бъде и по-голям от БВП, но в случаите когато резултатът от дейността на отечествените резиденти в чужбина превишава резултата на чуждите резиденти в страната.Но не и в нашия случай.
И тогава, и сега държавните заеми чрез бюджетните разходи вземат голямо участие в растежа на БВП.Същото важи и за субсидиите,които получава България сега от фондовете на ЕС.Въпрос на изключително задълбочено изследване би било какви са били някога и какви са сега размерите и резултатите на тези външни помощи.
Но докато тогава държавата вземаше пряко участие при инвести циите за развитие на националното стопанство, сегашната по канони-те на европейското законодателство може да инвестира само в инфра-структурни проекти.При това пак поради намесата на ЕС трябваше да се откажем именно от проекти в националната ни инфраструктура, някои изгодни решения и няколко енергийни обекти от изключително значение за развитието на нашата икономика.Това,което може да се каже в тази връзка и по-нататъшното нарастване на БВПе,че страната ни след 10.11.1989г. е попаднала в икономически капан, в жестока колониална зависимост, която и за в бъдеше ще спъва много сериозно икономическото й развитие.
Написах този материал не поради носталгията по миналото и неудовлетвореността от управлението на настоящото и предходните му правителства, а поради възмущение от наглата манипулация. Формално погледнато е много закъснял и то е защото се надявадруги хора,специалисти, а не лаици като мен да свършат тази работа, но така и не чух и не видях.Надали ще се намерят критици, които да оспорят въпреки това актуалността му.
Ямбол, юли 18 г Т.Михайлов