×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Приказка: Храбрият шивач

Вторник, 12 Юни 2018 15:54

В един малък град живеел шивач. Наричали го Ханс. По цели дни той седял с подвити крака край прозореца и шиел палта, панталони и жилетки.

Един ден като си седял и шиел, чул че на улицата някой вика: “Сладко! Сливово сладко! Кой иска хубаво сладко?”

“О, сладко! – рекъл си шивачът. – Ще си купя!”

Помислил си това и извикал през прозореца:

-Лелко, лелко, ела тук! Дай ми един буркан!

Взел сладкото, отрязал си парче хляб, намазал го и продължил да шие започнатата жилетка.

А в работилницата на Ханс имало много, много мухи, направо не можеш да ги преброиш. Усетили те миризмата на сладкото и налетели на филита.

– Ей, проклети мухи – ядосал се шивачът, – кой ви е викал тук? Защо нападнахте сладкото ми?

Но те хич и не го чували, а лапали ли лапали! Тогава шивачът се разсърдил, взел един парцал и замахнал по мухите. С един удар убил седем.

– Я виж ти колко съм бил храбър! – казал той. Целият град трябва да научи това. Какво ти целият град! Целия свят трябва да узнае! Ще си ушия нов пояс и ще избродирам върху него надпис: “Когато съм ядосан, убивам седем с един удар!”

Така и сторил.

Сложил си новия пояс, мушнал в джоба си парче меко сирене и излязъл. Край самата врата видял едно врабче, което се било заплело в храсталака. Хванал Ханс врабчето и го пъхнал в джоба при сиренето.

Вървял, вървял, стигнал до една висока планина. Изкачил се на върха и видял там един великан.

 

– Здравей, приятелю – казал му шивачът, искаш ли заедно да странстваме по света?

– Какъв приятел си ми ти! – изсумтял презрително великанът. – Не се ли виждаш колко си хилав?

– А ти прочете ли това? – попитал го Ханс и му показал надписа на пояса си.

Прочел го великанът и си помислил: “Кой го знае тоя, може пък наистина да е силен. Я да го изпитам!”

Взел тогава един камък и така силно го стиснал в юмрука си, че от него потекла вода.

– А сега ти направи същото! – казал му той.

– Само това ли можеш? – учудил се шивачът. – За мен то е проста работа.

Измъкнал от джоба си бучката сирене, навел се, та взел от земята един камък и го стиснал в юмрука си. И от ръката му потекла вода.

Удивил се великанът на тази сила, но решил още веднъж да изпита Ханс. Вдигнал от земята един камък и го запратил далече, далече, където никой човек не би могъл да хвърли.

– Е, хайде – казал на шивача, – опитай и ти да сториш същото!

Ханс мушнал ръката си в джоба, хванал врабчето и го потхвърлил нависоко, А то отлетяло, та се невидяло!

– Е, какво ще кажеш приятелю? – попитал Ханс.

 

– Не е лошо, добре хвърляш – отговорил великанът. – Но да видим можеш ли да носиш тежко!

И отвел шивача до един голям отсечен дъб:

– Ако наистина си толкова силен, помогни ми да пренесем това дърво.

– Добре – казал шивачът на глас, а в същото време си помислил: “Аз съм слаб, но съм по-умен. Винаги ще успея да те надхитря.” И казал на великана:

– Ти вдигни стеблото, а аз ще нося клоните, защото са по-тежки. Виж колко са много!

Така и направили. Великанът нарамил дебелия ствол и го понесъл, че и шивача в добавка, защото Ханс седнал на клоните. Но великанът не можел да погледне назад, а чувал, че Ханс дори си пее. Най-накрая се уморил и викнал:

– Чуй, шивачо, пази се, че ще пусна дървото на земята. Много се изморих!

Ханс бързо отскочил и хванал клоните с две ръце, като че ли през цялото време ги е носил. Оставили дървото и продължили.

Вървели, вървели, стигнали до една пещера. Там край огъня седели петима великани и всеки от тях ядял по един печен овен.

– Ето – казал великанът на Ханс, – тук живея. Лягай на този креват и си почивай.

Погледнал шивачът леглото и си рекъл: “Не е за мен, много е голямо.”

Щом всички си легнали, той се свил в едно тъмно ъгълче на пещерата и там заспал.

А през нощта великанът се събудил, взел голям железен лост и със замах го стоварил върху кревата където трябвало да спи шивачът.

– Отървах се от този юнак! – казал великанът на събратята си.

На сутринта те станали и отишли в гората да секат дърва.

Шивачът също станал, измил се, сресал се и тръгнал след тях. Като го видели, великаните изплашено си рекли: “Щом като и с железния лост не го пребихме, сега той всички ни ще изтрепе!”

И хукнали където им видят очите. Ханс се изсмял на глупостта им и продължил пътя се.

Вървял, вървял и накрая стигнал до

кралския дворец. Там полегнал на зелената трева пред портата и заспал. Докато спял, го видели кралските слуги, надвесили се над него и прочели надписа на пояса му: “Когато съм ядосан, убивам седем с един удар”.

Притичали слугите при краля и му казали:

– Ваше величество, пред вратите на двореца лежи един голям юнак. добре е да го вземете на служба. Ако тръгнем на война, ще ни бъде от полза.

Кралят се зарадвал и казал:

– Наистина, извикайте го тук!

Събудил се шивачът, чул предложението и приел да служи на краля.

 

Служил ден, два, но кралските войници започнали да си шушукат:

– Нищо добро не ни чака от този юнак. Нали когато е ядосан, убива седем с един удар. Така пише на пояса му. Ами ако с нещо го ядосаме?

Отишли при краля и му казали:

Не искаме да служим с тоя. Той всички ни ще избие, ако се разсърди. Затова напускаме!

Кралят вече също съжалявал, дето е взел при себе си на служба такъв силен човек.

“Ами ако изведнъж наистина се разсърди – мислел си той. – Ще избие войниците ми, ще затрие дори мен и ще седне на престола. Как да се избавя от него?” Мислил, мислил и измислил. Повикал Ханс и му казал:

– В гъстите непроходими гори на моето кралство живеят двама разбойници. Те са толкова силни, че никой не смее да се приближи до тях. Заповядвам ти да ги намериш и заловиш. Давам ти сто конници да ти помагат.

– Добре – казал шивачът, – като съм ядосан, убивам седем с един удар. Така че с двама разбойници ще се справя като на шега.

И тръгнал към гората. А стоте конници яздели след него. В края на гората Ханс спрял, обърнал се към тях и им казал:

 

– Вие не ми трябвате. Почакайте тук, за да не ми пречите. С разбойниците сам ще се оправя.

Навлязъл в гъсталака и се заоглеждал. По едно време ги видял да лежат под едно дърво. Те така хъркали, че клоните над тях треперели.

Без много да му мисли, шивачът напълнил джобовете си с камъни, покатерил се на дървото и започнал да цели единия от разбойниците. Улучвал го ту в челото, ту в гърдите. А оня хъркал и нищо не усещал. Но ето че един камък го улучил по носа. Събудил се той и блъснал приятеля си в гърба.

– Защо ме удряш?

– Какво ти става? – отговорил му другият. – Изобщо не съм те удрял, присънило ти се е.

И отново заспали. Тогава шивачът започнал да цели с камъни втория разбойник. Той се събудил и се развикал на другаря си:

– Защо ме замеряш с камъни? Да не си откачил!

И го ударил по челото. Другият ударил пък него. И започнали да се бият с камъни, юмруци и тояги. Били се, докато се пребили до смърт.

Тогава шивачът слязъл от дървото, върнал се в края на гората и казал на конницте:

– Готово. И двамата са мъртви. Оле, че бяха свирепи тези разбойници – и камъни хвърляха по мен, и с юмруци замахваха. Но нищо не можаха да ми сторят.

Влезли кралските конници в гората и видели, че наистина двамата лежат на земята и не мърдат.

Върнал се Ханс в двореца при краля. А той бил хитър, изслушал шивача и си помислил: “Добре, с разбойниците се справи. Сега обаче ще му възложа такава задача, че жив няма да остане!”.

– Слушай – казал той на момъка, – иди пак в гората и хвани свирепия еднорог.

– Добре – отговорил Ханс, – ще го направя като нищо. Нали когато съм ядосан, убивам седем с един удар. Та с един еднорог ли няма да се справя!

Взел брадва и въже и отишъл в гората. Не се наложило дълго да търси страшилището. То самичко изскочило срещу него с настръхнала грива и остър като меч рог. Налетяло на шивача да го промуши, но той се скрил зад едно дърво. Както се бил засилил, еднорогът така се блъснал в дървото, че са забил! Дръпнал се назад, но не могъл да извади рога си.

– Сега вече няма къде да ми избягаш! – казал Ханс, метнал на шията му въжето, освободил с брадвата рога му и го повел вързан към краля.

 

Влязъл с него право в двореца.

А еднорогът, като видял краля с неговата червена мантия, запръхтял и засумтял. Очите му се налели с кръв, гривата му настръхнала, рогът му щръкнал като меч. Кралят се изплашил и хукнал да бяга. Всичките му войници го последвали. Избягали толкова надалеч, че вече не могли да намерят пътя назад.

А какво станало с храбрия шивач? Той се върнал в своя град и продължил да си живее спокойно, сякаш нищо особено не се било случило.

 

Отново започнал да шие палта, панталони и жилетки.

Закачил своя пояс на стената и вече никога в живота си не видял нито великани, нито страшни разбойници, нито свирепи еднорози.

От време на време прочитал страховития надпис: “Когато съм ядосан, убивам седем с един удар!” и само кротко се усмихвал.

 Братя Грим

Last modified on Сряда, 13 Юни 2018 03:19
Read 282 times
Rate this item
(0 votes)

Etarget ADS Custom HTML advanced 468x60 after news

Copyright © 2018 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo