прочетена днес в Народното събрание 

Мина една година от правителството на Борисов и миналата седмица дадохме оценка за работата му. Мисля, че днес няма нужда отново да се спирам на нея, тъй като хората могат сами да преценят как живеят, а и констатациите не са достатъчни. Днес бих искала да предложа един различен поглед към тази една година – можеше ли да бъде различно? Можеше ли България да се развива по друг път и народът да живее малко по-добре? Можеше!

Можеше, ако бяха приети онези 31 законопроекта на „БСП за България“ през тази една година, които олицетворяваха различна политика. Политика с грижа за здравеопазването. Можехме да спасим държавните и общински болници от затваряне или фалити и това щеше да струва на България 500 млн. лв. Това е друга политика в здравеопазването. Можехме да провеждаме различна политика по отношение на децата и младите семейства, заради страшната демографска криза, в която се намираме, ако управляващите бяха приели да се приспаднат до 50 лв. на дете месечно от дължимия Данък общ доход на работещите родители. Щяхме да помогнем на 1 млн. деца и щеше да струва на държавата 300 млн. лв. Можехме да помогнем на 38 200 деца, ако бяхме увеличили месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години до размера на минималната работна заплата – 510 лв. Това щеше да струва на държавата 78 млн. лв. Можехме с малко да помогнем срещу демографската криза, като разширим помощта за началото на учебната година за ученици от семейства с ниски доходи за 2, 3 и 4 клас. Щеше държавата да бъде в помощ и да прояви грижа за близо 40 000 деца и за това да плати 30 млн. лв.

Можеше ли да имаме различна политика по отношение на социално слабите? Да, ако бяха приели законопроекта на БСП да се разшири двойно обхвата на енергийните помощи с още 250 000 домакинства. Щеше да струва 90 млн. лв. на бюджета. Можеше ли да бъдем различни в отношението си към възрастните хора? Да, ако бяха приели предложението по законопроекта на БСП за осъвременяване на пенсиите – намаляване на разликите между старите и новоотпуснатите пенсии. Щеше да ни струва 810 млн. лв., но щеше да засегне всички пенсионери и да им помогне да живеят малко по-достойно.

Можехме да имаме и различна политика по отношение на образование, наука и култура, ако бяха приели предложението ни да увеличим бюджета за висше образование и наука с 95 млн. лв. Щяхме да помогнем на млади учени, на научни изследвания. Можехме да проявим грижа към възпитанието, образованието и културата на младите в България, ако бяха гласували „за“ чек за културни мероприятия на стойност 200 лв. за всеки младеж, навършил 18 години. 40 000 млади хора щяха да гледат българско кино, да четат български книги, да отидат в библиотека, читалище и това щеше да струва на бюджета 8 млн. лв.

Ако бяха приели алтернативата за тази една година, щяхме да имаме основни държавни образователни стандарти. Щеше да е отпаднало финансирането от държавата на частните училища, щеше да бъде въведено правилото – един учебник в един клас за един предмет и да бяхме възстановили техникумите, от които имаме нужда заради професионалното образование. Студентите и докторантите по-лесно щяха да получават кредити за обучение. Щеше да има държавна регулация по отношение на качеството и произхода на храните и в търговските вериги щеше да се продава българска храна. България щеше да има ефективен орган за борба с корупцията, а не този, чиято цел сега е да прикрива корупцията и не с този закон, който за един месец се променя два пъти. Текстовете за маловажност на престъпление щяха да са отпаднали и хората по селата вероятно по-малко щяха да страдат от битовата престъпност. Лечебните заведения, търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие в капитала, щяха да бъдат включени в обектите, забранени за приватизация, а не в списъка на управляващите, подготвен за приватизация. Порочната практика на фирми със задължения, предимно към НАП и заплати на работници, да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани щеше да е прекратена. Щеше да бъде решен проблемът с белите и черни петна в ползването на земеделските земи. 31 законопроекта, които изразяват различна политика и тази година можеше да е различна.

Искам да разбия четири мита, да не кажа откровени лъжи, които управляващите постоянно повтарят през тази една година. Първо – БСП са "креслива опозиция, която не предлага нищо". Фактите – 31 законопроекта, които изразяват политики, различни от техните, конкретни политики, предложения и закони.

Вторият мит – десните събират пари, за да плащат дълговете на левите партии, а левите само харчат готови пари и водят до финансова нестабилност. Кой трупа дългове? 2009 г. - краят на управлението на социалистите - 9 млрд. лв. дълг. 2017 г. - след 8 години управление на Бойко Борисов - близо 25 млрд. лв. дълг. Официална статистика. Кой трупа дългове и то с такава скорост и в такива размери? Как се харчат пари, кой харчи повече и за какво? Ако бяхте приели политиките, които предлагахме през тази една година 1,911 млрд. лв. щяха да бъдат похарчени за политики, с които щяхме да подпомогнем живота на 3 632 500 българи.

През 2017 г. не по този начин - чрез политики, не по законния начин - през бюджета, с над 120 бр. постановления на Министерски съвет, по 10 пъти на месец, Борисов раздаде 1,7 млрд. лв. Някой може ли да ми каже за какво, на колко българи помогнаха с тези пари? Предизвиквам ги, един от тях да стане като мен и да изброи: Дадохме 1,7 млрд. лв. за пенсионери, млади учени, деца, млади семейства. Сигурна съм, че нито един от управляващите не знае за какво Борисов изхарчи 1,7 млрд. лв. Ето кой и как харчи пари, кой трупа дългове и кой прави разходи.

Следващият мит – БСП предлага тези неща само, когато е в опозиция, а когато управлява се отказва от тях. Фактите: начинът, по който предлагаме преизчисляването на всички пенсии днес, по абсолютно същия начин това е направено през 2008 г., когато управлява БСП. Детските и тяхното обвързване с МРЗ, както предложихме тази година, по същия начин сме го изпълнили през 2007 г. Предложението за енергийните помощи и увеличаване на обхвата на социално слабите, които да ги получават, по същия начин сме го направили през 2006 г. Облекчените лихви по кредити на млади учени, докторанти и студенти, което и сега искахме, сме го направили през 2008 г. Мога да продължавам така, но няма време. Ето и третата лъжа, която цяла година повтаряте и която се опровергава от фактите и истината.

Четвъртият мит – няма алтернатива на ГЕРБ, те са единствени и незаменими. От всичко, което казах до тук, се видя, че алтернатива има. Ето го в действия и законодателство. По-важно е, че ги има политиките.

Вместо политика за шест големи фирми, които са близки до властта – политика за малки и средни предприятия. Вместо ББР да дава тъмно и скрито кредит на Гинка Върбакова за ЧЕЗ, да го купи за ГЕРБ, щеше да подпомага малките и средни предприятия.

Вместо фалиране на държавни и общински болници – политика в здравеопазването.

Вместо подмяна на съдържанието на българските учебници и изчистване на автентични български автори, щяхме да имаме последователна образователна политика, обвързана с икономиката.

Вместо геноцид спрямо българските пенсионери, те щяха да имат преизчислени пенсии и малко по-достоен начин на живот.

Щяхме да дадем и най-малък жест на справедливост, ако бяха приели да си намалим заплатите и да ги замразим. Подобно на това, което направиха полските колеги вчера. Но и това не направиха.

Затова наша задача – на „БСП за България”, е да дадем избор на народа си. Това правим, а народът да прецени, какво избира. Вярвам, че съвсем скоро ще се наложи такъв избор да бъде направен. Вярвам в разума и сърцето на българския народ и че той ще поиска промяна на живота и промяна за България.