Започва Сирната седмица. А през нея.../са карнавалите/ Featured

Неделя, 11 Февруари 2018 06:53

Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия.

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал.

. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез бурно всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.

 

РИТУАЛИ

 

През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В съботата се изнася задушница.
Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, което всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете – рано сутринта на Сирница. При прошка на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденския пост и целувката се смятала за грях.
Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се "оруглици" (кош или кошерище, намазани с катран), "оратници" (дърво, разцепено и набъркано със слама, което се пали и върти), "олелии" (въртящо се запалено каче с катран). Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян ("чавги", "перници", "лугачки"). Всяка мома, естествено, се радва да получи повече светещи признания. Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят и вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост. Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – "орлата" – и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов и да поглежда с нея към Петковден, когато отново започват сватбите.
Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.

 

ЗАБРАНИ

 

През Сирната седмица, особено през вторник и петък, жените не перат, не тупат и не простират бяло пране, за да няма градушки. Поговорката казва: "Градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята."

 

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

 

По запаления конец, на който е вързана халвата, се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, вярва се, че двамата ще се оженят есента.

 

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

 

Трапеза

Приготвят се храни от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле. Също така риба, рибник. Десертът обикновено е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки. Хлябът не е обреден, трапезата не се кади, затова няма и специални обреди на нея.

Огън

Огънят е вид слънчева магия, чийто основен смисъл е да призове плодородието, да осигури както реколтата, така и продължаването на родовия ритъм. Огънят е символ на мъжкото соларно начало и основен център на празничните ритуали. Запалените огньове са пряк паралел със слънчевия диск и имат смисъл на подсилване на неговата мощ в прехода му към нов годишен цикъл, да пренесат и част от магическата му сила на земята.
Огнените стрели са лъчите на слънцето. "Оратниците" символизират движението на слънцето и слънчевата енергия. Запалената слама на върха на специалните пръти символизира световното дърво и слънцето над него.

 

 

Last modified on Понеделник, 12 Февруари 2018 05:20
Read 213 times
Rate this item
(0 votes)
Login to post comments
Copyright © 2018 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo