в църковното отчитане на времето Празникът започва с биенето на вечерните камбани на предния ден
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Свети Димитър е мъченик на християнската църква, който народът ни превръща в един от своите любими юнаци светци, юнак със свръхестествена сила, на когото не му са чужди човешките слабости и изкушения. Може би именно приближавайки светците до себе си, българинът е надскачал собствения си бой и е вярвал, че може да се издигне до тяхната святост и юначество. Казват, че заедно с брат си Михаил св. Димитър запалил Света гора и светогорските манастири и че пак той откраднал кръстовете на св. Иван, с които кръстил небето и земята. А когато се заженил и взел бяла Неда, поканил всички светии за сватове, единствено св. Илия пропуснал.
Двамата близнаци
Един човек отишъл за риба. Веднъж уловил една риба и тя му се примолила да я пусне. Той я пуснал, отишъл си у тях и си седял три дни.
Втори път о.
ПРАЗНИКЪТ
Смята се, че светецът помага при различни ставни заболявания, проблеми с костите, навяхвания и пр.
На Димитровден, 26 октомври, завършва преходът от лято и есен към зима. Както братята близнаци си разделили света на две половини, така и св. Георги и св. Димитър си поделили годината – от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гергьовден да е зима.
РИТУАЛИ
Димитровден е и ден за селски сборове, за курбани, за всеобщо веселие.
Нареждат се семейни трапези, чакат се гости, за да се посрещнат в празнично веселие смяната на времето, студът и мракът, краткият отдих през зимата.
Наричат го още Разпуст, защото на него работниците се освобождавали от стопаните, на които работели, и се цанявали на ново място. Оттам и приказката, че "на св. Димитър едни се заробват, а други се отробват".
В съботата преди празника е Димитровската задушница.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Като ново начало в природния кръговрат Димитровден е натоварен с много очаквания и надежди. На него се гадае и предсказва за плодородието на годината, за времето през зимата, за здраве, щастие и любов в дома, брак или надежди за него. Също както на Игнажден се следи за госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен, ако е късметлия и идва с добри намерения, добро ще и това, което ще се случи.
Вечерта срещу празника овчарите хвърлят в кошарата една гега, тояга или брадва и на сутринта гледат дали овцете са лежали върху нея, или не. Ако са лежали върху тоягата – зимата ще е тежка и дълга, ако не – ще е мека. Ако някоя овца легне наблизо и си сложи главата върху тоягата, през годината по овцете ще има болест.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Първият сняг се чака по Димитровден. Вярва се, че се сипе направо от дългата бяла брада на светеца.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е и на Гергьовден.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа.
Ако вали на Димитровден, ще вали на всеки празничен ден през годината.
Ако листата опадат от дърветата преди празника – зимата ще започне рано, ако не – има още време до нея.
Ако падне сняг и луната е в първата си четвъртина или в последната, зимата ще е мека.
Ако до Димитровден не падне дъжд, ще има слабо плодородие през следващата година.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед.
Ако луната е празна, зимата ще е мека и храните няма да измръзват. Пълнолунието на този ден показва зла зима.
Ако животните лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, ако се скупчват на едно място – ще е студена, с голям сняг.
Ако кравата се оближе отпред – зимата ще е скоро, ако се оближе отзад – има време до нея.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Приготвят се курбан от овче месо, яхния от пиле и пита с ябълка. Яхния от петел се прави, когато именникът е мъж, и от кокошка – когато е жена. Приготвят се също овнешки гювеч, печени ябълки, рачел, тиква, пестил (варени сливи и след това изсушени на дълги ивици), варена царевица.