Ямболският административен съд отказа да разгледа дело срещу кмета на Харманли и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Искът е за 100 хиляди лева за смъртта на майката на ищцата, настъпила вследствие на удавяне при наводнението на 6.02.2012 год. в с.Бисер, общ.Харманли.
Защитата на кмета отхвърля - язовирът не бил общинска собстваност, а другата институция - че веднага като научили за ставащото за мястото на трагедията заминали екипи на съответните служби...
6.02.2012 год. в с.Бисер, общ.Харманли.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431/18.10.2017г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
На деветнадесети септември 2017 год.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Гюмлиева
Прокурор М.Божидаров
като разгледа докладваното от съдия Д.Петкова
адм.дело № 43 по описа на 2017 г.и за да се произнесе взема пред вид следното:
Производството е образувано е по искова молба от Д. Б.Д. ***/главен ответник /и при евентуално обективно съединяване срещу Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР.
В исковата молба и в допълнителна такава от 16.05.2017 год. с уточнения в обстоятелствената част се твърди ,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,представляващи психически болки и страдания от смъртта на майка и И.Д.К., настъпила от удавяне при наводнението от 6.02.2012 год. в с.Бисер, общ.Харманли,в резултат на първо място от бездействието на кмета на Община Харманли,изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.9 ал.10 от Закона за защита при бедствия/ЗЗБ//не е разработил общински план за защита при бедствия в т.ч. частта за „наводнения“; не е създадена организация да се следи състоянието на язовирната стена и опасността от скъсването й,като евентуално бедственото положение да бъде обявено преди скъсването на стената, както и да бъде проведена евакуация на населението както изисква чл.65 ал.1 т.1 ЗЗБ; не са проведени превантивни мерки за недопускане или намаляване на конкретното бедствие,като се предприемат мерки за недопускането му-чл.65 ал.1 т.3 ЗЗБ; не е осъществил своевременно оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие-чл.65 ал.1 т.4 ЗЗБ; кмета на с.Бисер не е организирал и ръководел защитата на населението съгласно чл.46 ал.1 т.9 ЗМСМА; кмета на с.Бисер не е задействал своевременно сирената съгласно чл.22 ал.3 от Наредбата за ранно предупреждение и оповестяването при бедствия/за краткост Наредбата/; кмета на с.Бисер не е оповестил населението посредством акустичен сигнал-чл.22 ал.4 от Наредбата, като се твърди и че за тези действия отговорност носи Община Харманли ,тъй като кмета на с.Бисер е служител на общината.По отношение на ГД“ПБЗН“ към МВР се твърди че служителите са нарушили чл.52г ал.2 т.8 ЗМВР,като не е осъществена оперативна защита на населението по чл.52г ал.2 т.10 ЗМВР,като не е извършено ранно предупреждение на населението на с.Бисер за настъпилото наводнение и чл.21 ал.1 от Наредбата,както и като не е разпоредено задействане на сирените и излъчване на гласови сигнали предупреждаващи населението.Сочи се,че ако общинските и държавни органи-ответници по делото бяха изпълнили своите ангажименти от една страна не би настъпило бедствието, а от друга страна починалото лице би имало възможност да напусне къщата си и да отиде на безопасно място.Претендира се като обезщетение сума от 100 000 лв. ведно със законната лихва считано от датата на смъртта на наследодателката, както и направените по делото разноски.
В с.з.ищцата се явява лично и с процесуален представител адв. Г., който поддържа изцяло исковата претенция.В дадения 10-дневен срок за представяне на писмени бележки такива не са представени от процесуалният представител на ищцата.Писмени бележки са представени на 12.10.2017 год. в които се излагат съображения за допустимост и основателност на исковете,в съответствие с исковата молба.
Ответната страна-Община Харманли оспорва изцяло исковата претенция.Сочи, че въпреки че процесния язовир не е собственост на общината, от страна на последната са извършени редица превантивни действия с цел предпазване на населението от евентуална авария, както и че нейни служители са извършили собствени проверки на язовирната стена.Твърди се че в деня на наводнението от страна на Кмета на Община Харманли са предприети всички действия по защита на населението в засегнатия район.Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответната страна-ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло исковата претенция.Сочи, че от момента в който в Оперативния център в Хасково е постъпило съобщение за наводнение в с.Бисер, екип на РСПБЗН Харманли е заминал за селото,като в следващия час до 9.00 ч. са заминали още няколко екипа както от Харманли, така и от Хасково, Димитровград,Свиленград,Симеоновград и Тополовград, като служителите са направили всичко възможно за спасяването на населението. Претендира заплащане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП-Ямбол счита исковата молба за неоснователна и недоказана както по отношение на главния ответник така и на евентуалния такъв.Изразява становище че същата следва да се отхвърли изцяло.
Съдът,след като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и твърдения счита че не е компетентен за разгледа образуваното пред него дело по подадената искова молба-чл.135 ал.1 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.203 ГПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.Исковата защита се осъществява при предпоставките на чл.1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи: вредата да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия и вредата. Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото блага на увредения, а под“пряка и непосредствена“ вреда която следва закономерно от бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка.Всички елементи от фактическия състав следва да са налице кумулативно за да може да се реализира отговорността по чл.203 АПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
С предявените искове пред Адм.съд-Ямбол, ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на вменени със закон/ЗЗБ/ задължения на ответниците. Съгласно чл.3 ал.1 ЗЗБ органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защитата при бедствия в изпълнение на възложените им функции с този закон и с други нормативни актове , регламентиращи тяхната дейност.Тези дейности вменени със закона,и в частност дейността по превенция по глава втора от ЗЗБ и дейността по защита на населението в случай на опасност или възникване на бедствие не са административни, те не могат да се характеризират като властнически, тъй като в случая между посочените органи и увреденото от бедствието лице не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено със средствата на държавната принуда.Отношенията между страните по делото са на равноправни субекти и между тях се пораждат облигационни отношение в резултат на деликтната отговорност на задължените лица.Увреденото от бедствието лице не разполага със субективното право да оспорва неизвършването на фактически действия визирани в ЗЗБ, съответно съдът да установява незаконосъобразност на тези бездействия.Тук следва да се има пред вид т.3 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 год. на ОСС от ГК при ВКС и ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по т.д.№2/2014 год.В тази насока е и Определение №59/13.10.2017 год. постановено по гр.д.№26/2017 год. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС .
С оглед на изложеното,настоящия състав счита че предявения иск е такъв за непозволено увреждане и следва да се разгледа по реда установен в ГПК.На осн.чл.104 т.4 ГПК ,чл.105 и чл.115 ГПК компетентен да разгледа същия съобразно правилата на родовата и местна подсъдност е Окръжен съд-Хасково.
Пред вид на изложеното и на осн.чл.135 ал.2 във вр. с ал.1 АПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено,а исковата молба изпратена по компетентност на Окръжен съд-Хасково.
Водим от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Д.Б.Д. ***, съд.адрес *** адв.Г. против Община Харманли/предпочитан ответник/ и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.София/евентуален ответник/ с цена на иска 100 000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№43/2017 год. по описа на Адм.съд-Ямбол.
Изпраща делото по компетентност на Окръжен съд-Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМ.СЪДИЯ: /п/ не се чете