както, обжалва, за да продължават да събират пари от родителите и от водачите на МПС
Ама то тука не става дума за ПАРИ. Тъй че, едва ли.
Административен съд Ямбол отмени, по искане на Прокуратурата, според нея и Съда противоконституционна част от Наредба на Общинския съвет на ГЕРБ.
Както, обжалва отмяната от АС-Ямбол на незаконните, според Съда плащания по "Синята зона" и събирането такса 10 лева на месец "Детето е в детска градина", независимо дали я посещава или не, Ибришимов може да обжалва.
Е, тук не става дума за прибиране на ПАРИ, от ямболци, ама за принципа...
Всички други Общински съвети, гледат да изпреварят такива Решения на съда, като гласуват промяна, преди гледането на делото. В Ямбол, председателят на Общинския съвет,/човекът на Славов/ без мандат да прави това- обжалва.
Ама, както видяхте по-горе - в двата горепосочени казуса става дума за "Парите си дайте", докато ВАС реши /догодина/, пък сетне ходете да обжалвате, че да ви ги върне администрацията на кмета Славов
Р Е Ш Е Н И Е
№ 149/9.10.2017г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на 21 септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. В.ДРАГАНОВ
2. В.БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора М.Б., разгледа докладваното от съдия Бянова-Нейкова Адм.д. № 152 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно и е образувано по реда на чл.185, ал.2 АПК във връзка с чл.186, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от АПК по протест на Д.Т.Г. – зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол против разпоредбата чл.31, ал.2, т.8 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол((Приета с Реш.ХІ-1/19-25.11.2004г., изм. и доп. Реш. ХХХ-8/18.05.2006г., изм. Реш. VІ-10/13.03.2008г., изм. Реш. ІХ-8/30.05.2008г., изм. Реш. V-15/29.12.2011г., изм. – Реш. ХХ-17/22.03.2013г., изм. – Реш. ХХІІІ- 6/21.06.2013г.). Сочи се противоречие на конкретната разпоредба с чл.37, ал.1 от Конституцията на Република България(КРБ) и с чл.2, чл.3, чл.4 и чл.6 от Закона за вероизповеданията(ЗВер) - нормативни актове от по-висока степен, поради което се иска тя да бъде отменена като материално незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на направените разноски за обнародване на оспорването в Държавен вестник в размер на 20лв.
В съдебно заседание искането на вносителя се поддържа от прокурор Г. от Окръжна прокуратура Ямбол.
Ответната страна, Общински съвет Ямбол, не изпраща представител.Депозирала е писмен отговор по протеста, с изложени съображения за наличие на кворум и мнозинство при вземане на решението за приемане на наредбата, и за това, че не е налице колизия на местната наредба със Закона за вероизповеданията, тъй като двата нормативни акта уреждат различни обществени отношения, не са нарушени конституционно закрепените основни права и свободи, визирани в чл.37, ал.1 от Конституцията на Република България.
При разглеждането на делото е взел участие и прокурор Б. от Окръжна прокуратура Ямбол, със становище, че протестът е основателен по изложените в него съображения, които споделям изцяло.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл.168 във вр. с чл.196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА, и чл.21, ал.2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 и чл.187, ал.1 от АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл.186, ал.2 от АПК), който може да подаде протест срещу акта.
По делото не се спори, че Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол, е действащ нормативен акт към момента на оспорването, като съдържанието на същата е удостоверено чрез представяне на заверени писмени преписи на първоначалния й текст и всички последващи изменения и допълнения. При извършената проверка в тази връзка съдът констатира, че е не е налице промяна в първоначалната редакция на текста на чл.31, ал.2, т.8, приет с Решение по т.1 от проведеното редовно заседание на Общински съвет Ямбол на 19.11.2004г.На заседанието при кворум 31 от общо 37 общински съветници наредбата е приета в цялост като „за“ предложението са гласували 29 от присъствалите общински съветници. С оглед на това, съдът счита, че подзаконовият нормативен акт е приет от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА (при присъствали повече от половината от общия брой съветници и с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници)
Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол е приета въз основа на законовата делегация на чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията)ЗУТ) и следва да съответства на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт, по приложение на който е издадена.
Сочената разпоредба на ЗУТ предвижда, че за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет и от това и съдържание следва, че с наредбата на общинския съвет се установява единствено редът, а не и условията за издаване на разрешение за поставяне, нито могат да се въвеждат забрани за това, ако такива не са предвидени в нормативния акт, по приложение на който е издадена наредбата, или ако не произтичат от друг по-висок по степен нормативен акт. .
Според съдържанието на чл.31, ал.2, т.8 на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол „не се допуска рекламирането на определена религия или религиозна общност“.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В тази връзка всяка забрана за извършване на религиозна дейност под каквато и да е форма, която не е предвидена в защита друго по-значимо обществено право или интерес, е в противоречие с този основополагащ конституционен принцип.
С разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Закона за вероизповеданията правото на вероизповедание е закрепено като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. То включва правото на всеки не само да формира, изповядва и практикува свободно религиозните си убеждения (чл. 2, ал.1 от закона), но включва и правото да се установяват и поддържат места за богослужения или религиозни събрания – чл. 6, ал.1, т. 2. Поставянето на рекламни елементи във връзка с упражняването на тези права на територията на Община Ямбол, би представлявало поставяне на рекламно или информационно съоръжение по смисъла на чл. 7, ал.1, т.6 от Наредбата и несъмнено ще попадне в нейния обхват. Затова съдът приема за безспорно, че оспореният текст създава ограничения за правото на вероизповедание, което нито е допустимо, нито е съразмерно.
Според Закона за вероизповеданията, ограниченията на това право са допустими само по определени, изчерпателно изброени съображения, регламентирани в чл. 7, ал. 1 и 2,и в определени граници и по специален ред, посочен в чл. 8, ал.1 от същия закон. Свободата на вероизповедание може да бъде ограничавана само по съображения, свързани с националната сигурност, народното здраве, морала, правата и свободите на други лица, и е недопустимо да се ползва за политически цели. Възможните мерки за ограничаване на правото на вероизповедание са посочени в чл. 8 от ЗВер, като компетентен да ги налага е Софийски градски съд в рамките на исково производство. При тази законодателна уредба е очевидно, че протестираната норма не е съобразена със Закона за вероизповеданията и по недопустим начин засяга правото на вероизповедание. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения текст на наредбата е липсата на делегация за приемането на акт с подобно съдържание в специалния Закон за вероизповеданията – той не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения.
По изложените съображения, приетата регулация на средствата и методите за провеждане на религиозна дейност и за упражняване на правото на вероизповедание е несъответстваща на нормативни актове от по-висока степен.Настоящият състав приема, че оспорената разпоредба чл.31, ал.2, т.8 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да плати на Окръжна прокуратура Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 лева за обнародване на оспорването в "Държавен вестник".
Водим от горното, съдът на основание чл. 193, ал. 1 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.31, ал.2, т.8 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол.
ОСЪЖДА Общински съвет Ямбол да заплати в полза на Окръжна прокуратура гр. Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния Административен съд на Република България в 14 - дневен срок.
Решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете