ЛЪЖОВЕН ЛАЙ. КОЛКО СТРУВА ДОСТОЙНСТВОТО НИ

 

ТРЪМПТия дни медиите се разврякаха заради предизвикателно-обидната присъда на шведския турист побойник.

 

Достойнството ни не струвало четири хиляди и петстотин лева.

 

А колко? Пет хиляди по-добре ли е, или десет хиляди?

 

Вече в пари ли ще го мерим?

 

А, всъщност, къде изобщо виждате примери на достойнство – дори при съдбоносни за страната ни решения?

 

Във външната ни политика – където сме заели възможно най-гърчавата поза?

 

Дори очаквам следващата министърка на външните работи да е някоя като прелестната Вили Каучука.

 

Къде другаде показваме достойнство, поне за фасон?

 

Не търсете примери – всичко се е изродило в хладна апатичност и празна хвалипръцковщина.

 

Лесно е в случая с шведския кретен да се правиш на възмутен.

 

Ами онова, което всеки ден виждаме в голямата политика, пък и навсякъде другаде?

 

Между другото, да припомня една подробност, която още веднъж подчертава, как преживяваме в генерално несъответствие с нормалността.

 

Шведът бил общ работник в мандра, а пребитата чистачка – икономистка с висше образование.

 

И тъй крета Европата Славна: мандраджията прост почива и рита, висшистката му чисти.

 

И с ритниците пак сме в несъответствие: нашият циганин, който нарита някаква жена в Берлинското метро, получи близо три години затвор.

 

Тук шведът го погалиха с 4 хиляди и петстотин лева. Виждате ли, колко път ни чака до светлите европейски хоризонти.

 

Политиците ни изобщо не използват думата „достойнство“, тя не съществува в речника им – и правилно, защото те изначално са убедени, че политика с достойнство не се прави.

 

А и не е редно да използват думи като „достойнство“, когато изобщо не поглеждат към хората, отритнати от Живота.

 

Те нямат сетива за тях.

 

Могат да се дърлят, примерно, за учителските заплати, но изобщо не си представят, как живее един български учител, как минава покрай витрините на книжарниците и се усеща като просяк.

 

Подобно е и отношението им към многострадалните ни лекари.

 

Те влизат за малко в полезрението им след поредния побой, спретнат им от цигани.

 

Тия пък сякаш живеят, за да бият български лекари.

 

А нашите въртоглави политици даже с тия побойници не могат да се справят от десетилетия – но са готови да спечелят всяка война, дори и световна да е.

 

Заради всичко това, те са заличили думата „достойнство“ от съзнанието си.

 

Може би дори ги препитват, преди да ги приютят в политиката: знаят ли какво означава тя?

 

На ония, които са я чували, директно им посочват вратата.

 

Останалите са добре дошли в политическия паноптикум.

 

Готови са да се грижат за „народеца“.

 

Достойнството се нуждае от кураж, то живее посредством личната ти храброст.

 

А куражлии ли са нашите първенци?

 

Да, разбира се – когато заплашват „световния тероризъм“, примерно.

 

ПЛЕВНЕЛИЕВЕй, храбрецо Плевнелиев, нали ти се заканваше на терористите от Сарафово, спомни си какво каза: „Не само, че ще ги хванем, но ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в ООН“.

 

И това изхвърли голямата му уста.

 

Тези думи сега могат да изглеждат само като фрагмент от българската политическа идиотия, но те са изречени.

 

И не бива да се заблуждаваме, че са доказателство единствено за темповете, с които се анимализираше словото на Плевнелиев.

 

Това ще бъде грешка: защото подобно говорене анимализира и обществото ни като цяло, превръща го в една кухина, в която могат да се изсипват всякакви дуращини.

 

Те доказват и още нещо: колко безсилни сме пред напъните и шутовщините на нашите политически мъници.

 

Баби, които се правят на Крали Марковци.

 

Иначе не можеш да затвориш празните им усти.

 

Впрочем, отминалото лято ни остави чудесен пример за нашето хероично достойнство.

 

Вдигаха врява до небето за „шума в Слънчев бряг“.

 

Изглеждаше като досадно-комичен напън, но всъщност тарикатски прикриха неспособността си да се справят с по-сериозните проблеми – примерно, с пазара на наркотици.

 

„Бялото“ не бе дори ощипано – а ритниците ги нанасяха по посока на шума.

 

Ритаме шума! – ех, че хубава метафора се получи случайно.

 

А пък онзи ден БСП пита, дали ГЕРБ и Патриотите имат „тайно споразумение“.

 

Е, трябва да са съвсем изплискали, за да нямат.

 

Тази тайна искат да научат – а не как политиците живеят без да познават думата „достойнство“.

 

Вместо да се лигавят с келяви и напълно безсмислени анкети, телевизиите би трябвало да поддържат само една, с един-единствен въпрос към политиците: „Какво означава достойнството в политиката?“

 

Голям майтап ще падне, когато чуете отговорите им.

 

Може да ги будалкат и с още по-лесен въпрос: „Кои са синонимите на думата „достойнство“?

 

Ще настъпи истинска турбуленция в скромните им мозъци.

 

„Доблест“, „Достолепие“, „Достопочтеност“ – дали някога сте чували тия думи от устите им?

 

Апотеозният образ в подлизурството цели пет години бе Плевнелиев – и скоро няма да бъде задминат.

 

И продължава да се самоизхвърля с големия черпак.

 

Сега пък казал в едно неделно предаване следното:

 

„Отидох в Германия със скъсани дънки и счупена Лада. Няколко години по-късно имах офиси в три немски града и стотици работници. Германия ми подаде ръка като никой друг. Отидох там, без да знам как се прави бизнес и без да бъда бизнесмен. Видях как работят институциите и какво значи солидарност, справедливост и правила”.

 

Откровенията на този човек винаги се нуждаят от пояснения, големият черпак няма такова задължение.

 

Отишъл в Германия без да знае, как се прави бизнес и без да бъде бизнесмен.

 

Ами астрологическите прогнози, с които се е препитавал дотогава, не са ли бизнес – и то достатъчно срамен?

 

Ами, набирането със съмнителни договори на български работници за Германия не е ли бизнес – и то доста коварен, ако се съди по някои свидетелства?

 

Много бих искал в следващото си телевизионно интервю, докато маха с черпака, Плевнелиев да покаже поне един договор с някой наш баламурник.

 

И дали Германия е подала ръка на работниците, които е откарал там – толкова ласкаво, колкото на него?

 

Видял какво значи „солидарност, справедливост и правила“ – въпросните правила ли го накараха – по-късно, като президент – да си шушука тайно във Виена с Шишковиц, шефа на ЕВН?

 

Същата ЕВН, която после приятелите на Плевнелиев приватизираха с далавери и са подсъдими заради това.

 

Но тия дрънканици са нищо, в сравнение със следващото му изхвърляне:

 

„Изключително притеснен съм от речта на Доналд Тръмп. За първи път в историята на ООН от трибуната американски президент открито заплашва други държави. За мен оръжията и използването на военни технологии е точно обратното на дипломацията. Когато използваш оръжия, това означава, че нямаш аргументи“.

 

Е, да, Тръмп заплашва Северна Корея – както заплашваше участниците в шоуто си „Стажантът“.

 

Обаче Обама забърка л..ната, в които е потънал сега светът – същият Обама, с когото нашият Плевнелиев се хвали под път и над път, за да накара баламите да си мислят, че е негов душеприказчик, или най-малкото му е гледал на боб в Белия дом.

 

Терористите в Сарафово ни ги прати Обама заради инфантилната си политика в Близкия Изток – питай боба, поне на него сигурно му имаш доверие.

 

И все се чува лай на кутрета, лъжовен лай.

 

Изглежда, телевизиите смятат, че най-лековерните зрители гледат неделните им програми.

 

Пак в неделя Соломон Паси признал, че навремето, като шеф на външнополитическата комисия на Народното събрание, пътувал до Северна Корея с възложена му от САЩ мисия да преговаря за ядрената програма на Пхенян.

 

Преговаряло нашето Паси – и ето го резултата: дори САЩ вече се страхуват от Северна Корея.

 

Нашите обаче трябва да са спокойни: все пак, имаме принос в разцвета на ядрената й програма.

 

Отровата на нахалните изхвърляния на нашите политически дребосъци също разяжда достойнството на обикновения днешен българин.

 

Да не говорим за отровата, която непрекъснато се излива върху Миналото, дори и върху онова, което се е случило едва вчера.

 

Рано е за тези лъжи – милиони хора все още са свидетели, далеч по-достоверни от мушмороците, които шетат из политиката.

 

А и знаят думата „достойнство“.

 

Знаят и какво е достойна памет – и живеят с нея.

 

***

 

/от „Уикенд“/

 

***