окончателно спечели две дела срещу наложени на фирмата му глоби от НАП на обща стойност 62 500 лева. Фирмата е на общинския съветник Димитър Стоянов, който влезе в местния парламент от Реформаторския блок. Той беше и кандидат за кмет на Ямбол от Реформаторите и в предизборната си кампания не пестеше остри думи за управлението на града от Георги Славов. Как да не повярваме на говорещото се, че срещу фирми и хора, непревъзнасящи Славов и управлението му, няма натиск, след като още през април  2016 година НАП започна комплексна проверка на фирмата и излезе с наказателни постановления за тлъсти глоби. Стоянов обжалва, на първата инстанция съдът го подкрепи, а в края на миналата седмица Административен съд Ямбол окончателно се произнесе по две от делата в негова полза...За Славов се твърди, че е отмъстителен, а като политически областен лидер на управляващите ГЕРБ използва всяка възможност за натиск, срещу ненапълно съгласните с него. От даване под съд на пенсионери с искане по 20000 лева обезщетения за нанесени му неимуществени щети, до държавен институционален натиск за уволнения на неудобни нему, за назначения на предани му Погледнете само състава на "Общинския му съвет - там само директори и началници, назначени по времето на мандатите на ГЕРБ, респективно Славов. И те не били били зависими от него при гласуванията си тук. И няма един опозиционен депутат да пита в НС защо, аджеба е така, партийните ръководства на опозицията в Ямбол и те са тихи-тихи по въпроса...Удобници и пара в свирката...Та ето делата, спечелени т Димитър Стоянов...Който разбрахме защо смекчи предизборния си острокритичен тон през 2015 година, с опити за вразумяване и посредничене, приличащо на приклекналост в Съвета...Не е млад, та сигурно знае кой е казал "който не е с нас, е против нас", каквато политика упражнява и Славов.Разбирателство с и партньорство с безскрупулният кмет и областен лидер на ПП ГЕРБ Георги Славов не може да има...Трябва да му служиш или да му се опълчиш...
Впрочем, странно защо Окръжен съд Ямбол първо намери пропуски, а още бави регистрацията на Сдружението за защита на Ямбол от кмета, питаме ние в този аспект на мисли...Кат гледаме не сазатиснати от молбиза регистрации...
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 120/11.7.2017г.

гр. Ямбол

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                           2. СТОЯН   ВЪЛЧЕВ

при секретаря Ст. Гюмлиева и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова  КАНД № 106 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП, Бургас, чрез изпълнителния директор, представляван от ст. юрисконсулт Е.Е., срещу Решение № 152/27.04.2017 г. по АНД № 1592 по описа на ЯРС за 2016 г., с което е отменено НП № 207351-F215850/15.08.2016 г., издадено от Директора на ТД на НАП, Бургас, с което на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ /Закон за ограничаване на плащанията в брой/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 37 500 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ на „“ ЕООД, ЕИК ****** от гр. Ямбол, к-с “, представлявано от Д. А. С.с ЕГН **********.

В жалбата се сочи, че неправилно ЯРС е отменил НП. В жалбата се акцентува на обстоятелството, че място на дружеството се явява адресът на дружеството, където се осъществява неговия документооборот и кореспонденция, а дата на неговото извършване е 31.07.2015 г., когато е съставен РКО /разходен касов ордер/ в размер на 75000 лева. Счита, че в конкретния случай е налице плащане в брой над 15000 лева, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Според изложеното в касационната жалба от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че е съставен РКО в размер на 75 000 лева на 31.07.2015 г. Излагат се доводи, че изготвената ССЕ не отговаря категорично на поставените в нея задачи. Сочи се, че не е отговорено категорично на въпроса има или няма плащане в брой на стойност 75000 лева. Намира за безспорно установено плащане по процесния РКО, тъй като в заключението на вещото лице е изложено твърдение, че описаният в акта и НП РКО от 31.07.2015 г. е обобщаващ от извършени плащания по договори за заем, оформени чрез 1 брой РКО и 15 броя вносни бележки към Д. С. Счита, че предходните парични плащания не са относими към издаването на процесния РКО. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.

В съдебно заседание за касатора Териториална дирекция на НАП гр. Бургас, редовно и своевременно призован, се явява главен юрисконсулт Д. И.-К., редовно упълномощена, която моли да се отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд, тъй като счита, че същото е постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, а също и с формулирани неправилни изводи, непочиващи на законови разпоредби. Намира още, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържат изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 53, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изрично е посочена датата на извършване на нарушението, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в случая счита, че не води до съществено опорочаване на административнонаказателната процедура и съответно респективно до отмяна на финализиращия акт. Санкционираното в случая деяние е под формата на действие.

За ответната страна „“ ЕООД, редовно и своевременно призована, се явяват Д. Ст. и адв. П., редовно упълномощена. Иска да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Счита, че решаващият състав правилно и всестранно е установил фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни и обосновани правни изводи. Намира, че от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза и от приетите доказателства категорично се установява, че процесният разходен касов ордер е обобщаващ такъв на други, подробно изследвани в решението касови и банкови операции. Намира за безспорно установено, че разходният касов ордер от дата 31.07.2015 г. за сумата от 75000 лв. не удостоверява плащане на суми в брой, а представлява прехвърляне на обороти от сметка 493 в сметка 499 за вътрешнофирмени цели. Реалното възстановяване на сумите е извършено съгласно посочения начин на страница 5 от изслушаното заключение, а не съгласно начина, който е посочен в обжалваното наказателно постановление. На практика се твърди, че сумата от 75000 лв. не е излизала от касата на санкционираното дружество. Освен това сочи, че  с такава сума в брой наказаното дружество не е разполагало към този период.

Акцентува се на факта, че органите на НАП са работили по неокончателни счетоводни регистри. Задължително е било предвид годишното приключване на счетоводството към дата 31.03.2016 г. проверяващите органи да изискат окончателните счетоводни регистри и други документи. Актът е съставен на дата 14.06.2016 г. и към тази дата „“ ЕООД е било приключило счетоводното си отчитане.

Споделя извода на решаващия състав, че сметка 493 съставлява част от официалния сметкоплан на „“ ЕООД, което се потвърждава  от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

В заключение сочи, че наказателното постановление не съдържа описание на нарушението, дата и място, когато е извършено и обстоятелствата, при които се приема, че нарушението е извършено.

Намира, че не е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което няма основание за налагане на санкция.

Прокурорът намира, че касационната жалба е основателна по изложените в нея съображения.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 152/27.04.2017 г. по АНД № 1592 по описа на ЯРС за 2016 г., е отменено НП № 207351-F215850/15.08.2016 г., издадено от Директора на ТД на НАП, Бургас, с което на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 37500 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от с.з. на „“ ЕООД, ЕИК *******, гр. Ямбол, к-с “, , представлявано от Д. Ат. С.

ЯРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. От друга страна установената от ЯРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК.

ЯАС в настоящия си състав изцяло споделя изводите на ЯРС, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. НП да съдържа описание на нарушението, дата, място на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, което от своя страна накърнява правото на наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Датата и мястото на извършване на нарушението не могат да се подразбират, предполагат или извличат по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае за санкционна отговорност. Те са обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние. Те са задължителен реквизит за АУАН /чл. 42, т. 3 ЗАНН/ и НП /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Нормите, които ги уреждат, са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка от наказващия орган необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните норми. Пропуска във формата на АУАН подлежи на саниране при условията на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с издаването на НП, но в настоящия случай това не е сторено. И в НП липсва дата и място на извършване на нарушението. В тази насока са Решение № 50/9.02.2017 г. по КАНД № 10422/2016 г. на Адм. съд – Велико Търново, Решение № 7451/28.11.2016 г. по КАНД № 7172/2016 г. на Адм. съд – София, Решение № 321/1.07.2016 г. по КАНД № 452/2016 г. на Адм. съд – Плевен, Решение от 27.05.2014 г. по КАНД № 196/2014 г. на Адм. съд – Добрич, както и Решение № 42/15.03.2017 г. по КНАД № 14/2017 г. на ЯАС, КНАД № 40/2017 г. на ЯАС, първи касационен състав.

При наличието на основание за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не е задължен да се произнася за съответствието му с материалноправните норми. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че ЯРС е изложил задълбочени и обосновани правни изводи и относно нарушението на материалния закон при издаване на НП. ЯРС се е позовал на приетата и неоспорена от страните ССЕ, която дава следното заключение: Процесният ЗКО от 31.07.2015 г. на стойност 75000 лева е обобщаващ на извършени плащания по договори за заем, оформени чрез 1 бр. РКО и 15 бр. вносни бележки /от стр. 128 по РКО и ВНБ/. Освен това вещото лице  посочва, че сумите, оформени като изплатени чрез вносни бележки в размер на общо 46119,00 лева, на практика не са излизали от касата на банката и не са постъпвали реално в касата на дружеството. На въпрос как са отразени в счетоводството на „“ ЕООД банковите и касовите операции на процесното РКО, вещото лице отговаря, че с операция № 1927 натрупаната сума по дебита на см. 493 в размер на общо 75000 лв. е сторнирана, с основание прехвърляне на средства-дебит см. 493 /Кредит см. 501-75000 на база  РКО от 31.07.2015 г. /съставен само за нуждите на счетоводната операция/, който обобщава натрупаната сума по дебита на сметка 493 за периода в размер на общо 75000 лева, е съставена операция № 1928 с основание върнати средства на управителя-дебит см. 499 /Кредит см. 501-75000 лева/, като в заключение е посочено, че „операции № 1927 и № 1928 отразяват прехвърлянето на обороти от см. 493 в см. 499, не е налице плащане на суми в брой от касата на дружеството и са извършени на базата на обобщаващото РКО, съставено само за тази счетоводно софтуерна цел.“.

Предвид изложеното, правилен е правният извод на ЯРС, че не е доказано по безспорен начин извършването на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, т.е. че не е доказано по безспорен начин че между дружеството и Димитър Стоянов е извършена престация, надвишаваща 15 000 лева, както и че с РКО от 31.07.2015 г. е осъществено реално плащане в брой на парична сума от касатора на Д. Ст. Не на последно място следва да се има предвид, че в НП е посочено, че във връзка с финансова ревизия е установено, че лицето Д. Ст. като заемодател предоставя на „“ ЕООД, като заемополучател,  съгласно 4 броя договори за заем парични суми, като връщането на сумите е в срок до 30.12.2020 г. на ръка и ли по предоставена банкова сметка. ***, според установеното в НП се констатира, че на 31.07.2015 г. „“ ЕООД изплатило в брой сумата от 75 000 лева с РКО на Д. Ст.. Посочено е, че полученото плащане е връщане на парична престация, съгласно посочените договори за заем. ЯАС счита, че не следва да се има предвид разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД за правната същност на договора за заем, който е едностранен договор и от него възниква задължение само за заемателя да върне заетите му пари, а заемодателят има право само да иска тяхното връщане. Следователно парите при заема за послужване не се използват като платежно средство, а след като не се използват като платежно средство, не може да се приеме, че с факта на предаване на една парична сума в заем от заемодателя на заемателя, независимо в брой или по банков път, се извършва плащане по ЗОПБ. 

ЯАС счита, че не са налице касационни основания за отмяна  на обжалваното решение. Последното като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/27.04.2017 г. по АНД № 1592 по описа на ЯРС за 2016 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/ не се чете

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.  /п/ не се чете                                                                                                       2. /п/ не се чете

   


Р Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 126/14.7.2017 г.

Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Ямболският административен съд,   втори касационен състав, в публично заседание на шести юли  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. СТАМАТОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: В. ДРАГАНОВ

                                                                                          В. БЯНОВА-НЕЙКОВА

 

 

при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя КАНД № 105 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

 

 

Производството е образувано по касационна жалба на ТД на НАП - Бургас  против Решение № 151/26.04.2017 г. по АНД № 1593/16 г. на ЯРС,  с което е отменено Наказателно постановление № 207487 - F 216520/15.08.2016 г., издадено от Директора   на ТД на НАП, гр. Бургас, с което на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ   на ответника по касацията „* 2001“ ЕООД – Ямбол  е  наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева   за нарушение по  чл. 3, ал.1, т. 1   от ЗОПБ.   Сочи се,   наказателното постановление е напълно  законосъобразно от материалноправна гледна точка, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на атакуваното решение   и постановяване на  ново решение по същество, с което наказателното   постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът – ТП на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител  поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответникът по касацията, чрез процесуалния си  представител  оспорва изцяло депозираната жалба и  изразява становище за неоснователност на същата, като поддържа представеното писмено възражение.  

Представителят на  Я О П счита, че касационната жалба  е основателна  и като такава, следва да бъде уважена.

ЯАС,   втори касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана  по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са   следните:

С      Решение № 151/26.04.2017 г. по АНД № 1593/16 г.  ЯРС е    отменил Наказателно постановление № 207487 - F 216520/15.08.2016 г., издадено от Директора   на ТД на НАП, гр. Бургас, с което на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ   на ответника по касацията „* 2001“ ЕООД – Ямбол  е  наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева   за нарушение по  чл. 3, ал.1, т. 1   от ЗОПБ.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания  и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел,  че наказателното постановление е незаконосъобразно и от процесуалноправна и от материалноправна гледна точка, като е изложил и подробни съображения. Както мотивите, така и крайният извод на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно те да бъдат преповтаряни.

Основното възражение на касатора е, че  решението на решаващия съд е незаконосъобразно, тъй като соченото нарушение на процесуалните правила не е налице.  Това  възражение касационната инстанция, в настоящия си състав, намира за неоснователно.  Както правилно е посочил ЯРС, описанието на нарушението не съответства на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.  Действително, при наличието на множество договори за предоставяне на парични заеми (включително и такива, който не са посочени в наказателното постановление и са за суми под 15 000 лева всеки от тях), както актосъставителят, така и административнонаказващият орган е следвало да конкретизират кое според тях е основанието за твърдяното плащане в брой.  Освен това, както правилно е посочил решаващия съд, нито в НП,  в съставения АУАН е посочена датата на която се приема, че е извършено нарушението. Това е задължителен реквизит  и  е недопустимо тя да се извлича от съдържанието на акта, респ. на наказателното постановление. Липсата му винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като лишава нарушителя от възможността да организира адекватно защитата си.

Отделно от това, видно от назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,  заключението по която не е оспорено и от   страна на процесуалния представител на ТД на НАП (касатора в настоящото производство), след проверка в счетоводството на ответника по касацията  е установено, че еднократно плащане в брой на сумата от 50 000 лева не е извършвано, а посочения в НП РКО  е обобщаващ за други 7 плащания в брой, общата стойност на които е 50 000 лева  и е  съставен само и единствено за счетоводно софтуерна цел. Въпросните 7  плащания са описани подробно в заключението на вещото лице и нито едно от тях не надхвърля размера от 15 000 лева, като изплатените с тези ордери суми напълно съответстват и на посочените в   договорите за парични заеми. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че действително в настоящия случай не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква закона, че дружеството – ответник по касацията е извършило плащане в брой на сумата от 50 000 лева, както се твърди в акта и в наказателното постановление.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.  Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до искането на ответника по касацията за присъждане на направените по делото разноски  следва да се посочи, че това искане не може да бъде разглеждано в настоящото производство. Разноските по обжалване на наказателно постановление, съобразно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС на РБ по т.д. № 2/2016 г. съставляват вреди, които следва да се претендират по реда на ЗОДОВ.

Предвид изложеното ЯАС,  втори касационен състав,   

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

   

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 151/26.04.2017 г. на ЯРС по АНД № 1593/2016 г.

Решението е окончателно.   

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете           ЧЛЕНОВЕ: /п/не се чете         

                                                                                                      /п/не се чете          

Р Е Ш Е Н И Е