...НУЖЕН СИ НИ!!!
Галина Йорданова
На 18 юли България посреща светлата рождена дата на Апостола на Българската свобода - Васил Левски. Почитта и преклонението пред живота и делото му се предава от поколение на поколение. И истинският извор на всенародната признателност се дължи на нещо, което някак си се смотолевя в иначе патетичните и гръмки речи за Апостола ни. Включително и в тези днес.
Великото дело на Дякона е най-вече в това, че успява да убеди огромна част от поробените българи да не чакат освобождението си отвън, а да повярват в себе си като народ, който може и трябва сам да извоюва свободата си. "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия", подчертава Апостола по време на срещите си с будните жители на всяко българско селище. Защото "който ни освободи, той и ще ни пороби!", категоричен е Левски.
Истинска апостолска мисия е животът на Васил Левски. Исторически данни и много народна памет, съхранена в легенди и предания, сочат, че той успява да премине през всяко кътче, където живеят българи. Чрез мъдрото си слово, докосващо най-истинските стремления на всяко будно българско сърце в тъмните години на турското робство, Левски създава огромна мрежа от бунтовни звена, в готовност за въстание и освобождение - така наречената Вътрешна революционна организация.
Именно заради тази негова мисия за събуждане на българското самосъзнание и на силата на народностния дух, българите го назовават Апостол на свободата!
И му отреждат завинаги най-святото място в сърцата си - мястото на Светец на народа!
***
"Нужен си ни отново, Апостоле!" - този възглас допълва днес всенародната почит и преклонение на българите пред Васил Левски. И всички знаем защо той звучи у всеки истински родолюбец. Достатъчно е да прочетем дори само думите на български деца, написани в многобройните есета под този възглас, зададен като тема в часовете по литература. Ще получим много ясна и жива картина на истинските тревоги и проблеми на българите днес и най-вече отговор на въпроса защо Левски е толкова в сърцата на българите и защо е толкова нужен - винаги и най-вече днес!
В България е пълно с лидери - ръководители, председатели, президенти...
НО НЯМА НИТО ЕДИН НАРОДЕН ВОДАЧ сред тях!...
От всичките "национално-отговорни", неспирно и гръмко говорещи службари и прочее накичили се с партийно обрамчени определения "патриоти", "родолюбци" и други подобни, НИТО ЕДИН не работи "на полза роду", нито един не е готов да каже и да последва с дела думите на Апостола "Аз съм посветил себе си на отечеството си!".
Нито един не е готов да поведе общността, така че, чрез всички действия - популярни и непопулярни, всички заедно да изискваме, да отстояваме и в крайна сметка да постигнем най-желаното - излизане от робската ситуация на мизерно съществуване в иначе свободна, европейска България...
А е пълно с такива, които услужливо отвсякъде ни внушават - вие сте Държавата, вие можете, вие се борете... И нито един от тях не се доближава дори и до най-беглите маркери на народен водач...
И имат куп оправдания за това...
Зад скъпите кресла в кабинетите на повечето от тези "проповедници", е закачен портретът на Апостола. В речите днес на много от тях се разметечват като трохи за наивници заветите на Дякона. Името на Светеца се лепи в изтърканите им речи и писания, написани от платени с народни пари пиари…
Напразно!
Светостта на Апостола няма да огрее нито един от тях.
Апостолът може само да се следва.
По трудния път - на изпълнения дълг и направеното за българите и за Родината.
***
Българските политици, "държавници", "духовни предводители" и прочее службари, по-добре да замълчат и да не споменават името на Апостола.
Защото са длъжници - пред паметта за него и пред всички нас!
Все още гробът му не е открит!
А храним толкова много историци и прочее изследователи в БАН, в институти, в научни звена в университети и т.н....
Все още Българската православна църква не го е канонизирала за светец!
И сто нелепи основания (оправдания) за това ни поднасят духовните отци от Синода.
Все още България е много далече от мечтаната "чиста и свята република", за която е проповядвал Левски и за която е дал живота си той и са загинали още много герои на България!
И сякаш безкраен е стремежът в свободна България да се отнемат свободи и да се стъпква всичко свято в сърцата ни
***
Левски обаче, Апостолът на Българската свобода, си остава единственият,
когото не успяха да ни отнемат.
Не се докопа до него нито една чужда инвазия – на чужда войска,
на чужда политика, на чужди правителства,
на чужди интереси и чужда вяра...
Това се случва само с личностите-икони.
Не онези, които се окачат по стените с кандило под тях.
А онези, които се носят в сърцата на всички.
Това е истинският олтар на Светостта.
Апостолът НИ на Свободата Е там.
Почитта ни към него е една от малкото ни останали спойки,
които правят народа ни ОБЩНОСТ.
...
Нужен си ни отново, Апостоле...
Галина Йорданова Радио 999
оригиналният текст и за коментари тук:
http://www.radio999bg.com/?id=27988