ПОУЧИТЕЛНО ЧЕТИВО ЛИХВАРИТЕ/БАНКИТЕ/ НЕ СА БЕЗГРЕШНИ И НЕДОСЕГАЕМИ ВЛАСТИТЕЛИ.
Макар, че в случая "колекторите" губят

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                            07.07.2017 г.               гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви въззивен граждански състав

на       07    юли     2017   година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                              2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №218  по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, депозирана чрез юрисконсулта С.П.С. против Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН - **********, адрес: *** за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявена епретенция за разноски за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В т.12 на заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено договорно задължение на длъжника по договор за потребителски кредит от 29.10.2014 г., предоставен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, задължението по който е било обявено за предсрочно изискуемо на 29.10.2014 г., поради допуснато просрочие. В последствие вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към длъжника  Н. било цедирано на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на договор за цесия от 29.10.2014 г. Заявителят е посочил, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия, но не е конкретизирал кога е станало това уведомяване.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1 ГПК, т.к. в заявлението не е посочено в достатъчна конкретика какво е било съдържанието на процесния договор и при какви уговорки страните са постигнали съгласие да бъде заета сумата; не е посочено сумата от 1337,13 лв. на какво основание се претендира – дали същата съставлява главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение или неустойка за забава или е сбор от различни вземания; не е посочено поради настъпването на кои факти и обстоятелства кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на коя дата, доколкото липсват твърдения за кои периоди е налице неизпълнение за плащане на погасителните вноски,  както и дали длъжникът е уведомен за това; не е посочено и кога и дали длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземането. ЯРС е констатирал и че в заявлението си заявителят е посочил като дата на сключване на договора, дата на обявяване на предсрочната му изискуемост, както и дата, на която е извършена цесията една и съща дата, а именно 29.10.2014 г., като безспорно не съществува реална възможност сключването на договора за кредит и обявяването на предсрочната му изискуемост, изискваща неизпълнение на задължения за плащане на поне две месечни погасителни вноски да се случат на една и съща дата.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ЯРС и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/ и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

В конкретния случай, изложените в т.12 от заявлението твърдения не са в достатъчна степен конкретизирани, както правилно е преценил първостепенния съд, т.к. липсва индивидуализация на претендираното вземане по основание, не са изложени конкретни твърдения въз основа на кои настъпили факти вземането е обявено за предсрочно изискуемо, спорна е посочената дата, на която се твърди настъпване на предсрочната изискуемост, заявителя не е изложил конкретни твърдения, касаещи уведомяването на длъжника за извършената цесия. При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа на ЯРС.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.