×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

КАК В ЯМБОЛ ДЛЪЖНИК СПЕЧЕЛИ СРЕЩУ - Т.НАР. КОЛЕКТОРСКА ФИРМА. ОКОНЧАТЕЛНО

Неделя, 09 Юли 2017 08:03


ПОУЧИТЕЛНО ЧЕТИВО ЛИХВАРИТЕ/БАНКИТЕ/ НЕ СА БЕЗГРЕШНИ И НЕДОСЕГАЕМИ ВЛАСТИТЕЛИ.
Макар, че в случая "колекторите" губят

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                            07.07.2017 г.               гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви въззивен граждански състав

на       07    юли     2017   година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                              2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №218  по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, депозирана чрез юрисконсулта С.П.С. против Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН - **********, адрес: *** за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявена епретенция за разноски за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В т.12 на заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено договорно задължение на длъжника по договор за потребителски кредит от 29.10.2014 г., предоставен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, задължението по който е било обявено за предсрочно изискуемо на 29.10.2014 г., поради допуснато просрочие. В последствие вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към длъжника  Н. било цедирано на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на договор за цесия от 29.10.2014 г. Заявителят е посочил, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия, но не е конкретизирал кога е станало това уведомяване.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1 ГПК, т.к. в заявлението не е посочено в достатъчна конкретика какво е било съдържанието на процесния договор и при какви уговорки страните са постигнали съгласие да бъде заета сумата; не е посочено сумата от 1337,13 лв. на какво основание се претендира – дали същата съставлява главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение или неустойка за забава или е сбор от различни вземания; не е посочено поради настъпването на кои факти и обстоятелства кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на коя дата, доколкото липсват твърдения за кои периоди е налице неизпълнение за плащане на погасителните вноски,  както и дали длъжникът е уведомен за това; не е посочено и кога и дали длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземането. ЯРС е констатирал и че в заявлението си заявителят е посочил като дата на сключване на договора, дата на обявяване на предсрочната му изискуемост, както и дата, на която е извършена цесията една и съща дата, а именно 29.10.2014 г., като безспорно не съществува реална възможност сключването на договора за кредит и обявяването на предсрочната му изискуемост, изискваща неизпълнение на задължения за плащане на поне две месечни погасителни вноски да се случат на една и съща дата.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ЯРС и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/ и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

В конкретния случай, изложените в т.12 от заявлението твърдения не са в достатъчна степен конкретизирани, както правилно е преценил първостепенния съд, т.к. липсва индивидуализация на претендираното вземане по основание, не са изложени конкретни твърдения въз основа на кои настъпили факти вземането е обявено за предсрочно изискуемо, спорна е посочената дата, на която се твърди настъпване на предсрочната изискуемост, заявителя не е изложил конкретни твърдения, касаещи уведомяването на длъжника за извършената цесия. При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа на ЯРС.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

Read 1580 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */