Върхвния административен съд и Националната агенция за приходите...
Делото е препратено в София


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ..............    22.06.2017г., град Ямбол

 

В името на народа

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.06.2017 година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

 

секретар:                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдията К.Пейчева

гр.д.№ 66/2017г. по описа на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Дикс 2001" ЕООД, ЕИК 128056432, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В, ап.15, представлявано от управителя Д.А.С., чрез процесуалния си представител: адв.К.Б., сл.адрес: ***, „Д. Ц. П.", ет. *, офис ***, тел/факс:*******, срещу (1) Върховен административен съд, адрес: гр.София, бул.„Ал. Стамболийски" № 18 и (2) Национална агенция за приходите, адрес: гр. София, бул. „Дондуков" № 52, с която като се позовава на принцип за отговорността на държавите-членки за вреди и чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, се иска съдът да осъди Върховен административен съд и Национална агенция за приходите и да заплатят солидарно на „Дикс 2001" ЕООД претендираните в исковата молба суми:

- 162 861, 96 (сто шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) обезщетение за имуществени вреди от поведението на националните власти, които вреди се съизмеряват със сбора от: (а) общия размер на непризнатия данъчен кредит по фактурите, посочени в раздел I на ИМ, който е заплатен през 2012 г. - 155861.96 лева (сто петдесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) и (б) заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с инициираното производство по установяване на данъчни задължения и обжалването му по административен и по съдебен ред - 7 000 лева (седем хиляди лева);

- лихвите върху сумата 162861.96 лв. от датата на плащането й (06.07.2012 г.) до датата на предявяване на исковата молба (06.03.2017 г.) в размер на 77 000 (седемдесет и седем хиляди) лева;

- 10 000 лева (десет хиляди лева) - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушението на правото на Европейския съюз;

- лихвите върху тази сумата 10 000лв. от датата на издаване на РА (07.03.2012 г.) до датата на предявяване на исковата молба (06.03.2017 г.) в размер на 5 000 (пет хиляди) лева;

- Лихвите върху посочените в т.8.1.(1) и т.8.1.(3) на ИМ суми - 162861.96лв. и 10000лв., начислени от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

Иска се и да бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по­нататъшни нарушения, като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили писмени отговори на ответниците. С писмения отговор на ответника НАП, чрез ст.юриск. Евгени Егов, упълномощен от изпълнителния директор на НАП, се оспорва исковата молба като неоснователна и се излагат възражения.

В писмения отговор на ответника - Върховен административен съд (ВАС), представляван от неговия председател Г. К., чрез упълномощения за процесуален представител по чл.32, ал.3 от ГПК М. М. С., се изразява становище, че исковата молба е неподсъдна на ОС Ямбол, нередовна, недопустима, а по съществото си - неоснователна като се излагат подробни съображения. Направено е възражение за неподсъдност на спора пред ЯОС, поради обстоятелството, че Върховният административен съд е юридическо лице със седалище в София. Изразява се становище за недопустимост на иска, предявен в условията на пасивно другарство между ВАС и НАП, без да са налице предпоставките по чл.215, предл. 2-ро от ГПК. Изразява се становище и за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска като се счита, че в производството не намират приложение разпоредбите на ЗОДОВ, а приложими са нормите на чл.45 и сл. от ЗЗД. В отговора са изложени съображения и за неоснователност на иска.

Възражението за местна неподсъдност е направено в срока по чл.119, ал.3 от ГПК и е допустимо.

Съгласно чл.118 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

ЯОС намира направеното възражение за местна неподсъдност за основателно. Осъдителните искове за обезщетение на ищеца за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непризнат данъчен кредит са предявени срещу двамата ответници с искане за солидарното им осъждане - срещу Върховния административен съд (ВАС) с адрес в гр.София и Национална агенция за приходите с адрес гр.София.

Съгласно императивната разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.първо от ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Ответникът ВАС е юридическо лице (чл.65 от ЗСВ). Върховният административен съд е със седалище в гр.София, съгласно чл.116, ал.2 от ЗСВ. Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, НАП е юридическо лице със седалище София. И двамата ответници имат седалище и управление в гр.София, а съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.първо от ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, поради което исковете следва да се разгледат от Софийски градски съд, предвид и цената им.

ЯОС намира, че не са налице материално-правните предпоставки за приложение на ЗОДОВ. Ето защо, не важи особената подсъдност, предвидена в чл.7 от ЗОДОВ, и подсъдността се определя по общия ред. Приложимата разпоредба за определяне на съда, компетентен да разгледа спора, е нормата на чл.108, ал.1, изр.първо от ГПК. Тъй като и двамата ответници са юридически лица със седалище в София, то компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. В този смисъл е и съдебната практика - на Апелативен съд - Пловдив - Определение от 22.07.2014 г. по ч. гр.д. № 848/2014 г. и на ВКС - Определение № 742 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. гр.д. № 5651/2014 г.

Въпреки че в отговора на другия ответник по исковата молба - НАП - гр.София, възражение за местна неподсъдност не е направено, ЯОС като взе предвид твърдението на ищеца, че търпи имуществените вреди от "поведението на националните власти" (стр.65 от исковата молба) и с оглед обстоятелството, че се търси солидарната отговорност на двамата ответници за вреди, възникнали от съвместните им действия, намира, че възражението за местна неподсъдност и само на единия от ответниците е основание за прекратяване на производството и изпращането му на местно компетентния СГС.

Предвид изложените съображения, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №66/2017г. по описа на ЯОС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен Съд - Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                          ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: