Истерията продължава. Разум не се задава
Росица Бакалова

Поляризацията в българското общество следва най-лошите си традиции. Вече никой не чува другия, истерията е тотална, непоносимостта е отчаяна и искрена, а най-популярните медии удариха дъното и като доверие, и като продукт, който предлагат на зрителите си.
Най-истеричната тема от няколко години е тази за Русия, за българската геополитическа ориентация, за това кое е ценност и кое не и кой има право да определя в какво да вярва всеки един човек.  И не само в какво да вярва, но и какво да предпочита.

Лично за мен е особено лош показател неспособността ни като общност, защото нация вече не сме, да приемем, че не можем, а и нямаме право да насилим опонента си да приеме нашите виждания. Всеки, който не понася Русия и не одобрява нейната политика, автоматично е обявяван за соросоид, а за когото Русия  е още една геополитическа възможност и е империята, която ни е донесла свободата, моментално е квалифициран като путинист, рубладжия и му се предлага да взема влака и да се отправи към Сибир. Едните броят репресираните от комунизма, другите броят жертвите на фашизма, за едните ужасът на историята започва от септември 1944, а за други от септември 1923. Обаче е за двата лагери ноември 1989 е още по-важна дата.
Датата на новата ни непримиримост.
 
Само че, ако анализираме единствено ситуацията, без да разберем какво ни доведе до нея, ще бъдем също толкова плоски и елементарни като двете батареи, които се замерят с емоционални огнени гюлета.
След ноември 1989 година нищо в България не се направи с разум и умереност. С мисъл за поколенията и държавността. Цялата „нежна революция“ се оказа една красива, но лицемерна фраза, зад която обаче стоят две основни злини. Крайна поляризация в българското общество по всяка политическа, икономическа и обществена тема и злостно заклеймяване на всеки, който се опитва да мисли извън „десните бесни“ и „червените боклуци“. Медиите, особено в последните десет години, допринесоха за това безумие. Бог Пазар се оказа по-важен от всичко, рекламата, изкуствените рейтинги и натрапването на съмнителни личности, които са авторитети само и единствено в собствените си очи или в тесния си кръг от поддръжници, сринаха тотално доверието на българина, че съществуват експерти. Защото е нормално да се запиташ, ако наистина ни управляват експерти, при това добронамерени към обществения интерес, как стигнахме до ситуацията без война да сме един от най-бедните, болни, нещастни и затъвали в корупция народи?! Години наред не се позволяваше публично някой да се усъмни, че ЕС и НАТО са идеал за българите.

Когато влизахме в НАТО и в Европейския съюз, аз почти не чух в телевизионните студия и вестниците да се допускат мнения различни от това, че трябва да сме там. Имаше само клетви за светло бъдеще, евроценности и благоденствие. Все едно четеш „Работническо дело“, само обектът на венцехвалене е друг. Българинът искаше и се надяваше на западния капитализъм от 70- те и 80-те години на 20 век, облагороден от редица социални придобивки, а получи яростен либерализъм, диктат на финансовата олигархия, неприкосновеността на банките и закони, които засилват чувството за беззаконие, защото се прилагат избирателно или просто не се прилагат. На всички опити за дебати се отговаряше, че това е опит за погазване на демокрацията, като удобно се забравяше, че именно демокрацията трябва да гарантира правото на различно мнение, убеждение, както и правото на суверена да изисква от онези, на които временно е делегирал властта и правото да я упражняват.  Като връх на западната култура бе представена кока кола, хамбургерите и Кончита Вурст, а за Кафка, Брехт и Модилиани се говореше, ако изобщо се говореше, като модни икони, които са почитани от някакви нестандартно ориентирани интелектуалци. Русия бе възприемана за влязла в „правия път“, докато тя се търкаляше инертно по правилата на англосаксонския свят и всичко щеше да завърши солидно полято от холивудска боза и сироп, ако палачинката не се бе обърнала.
 
А тя се обърна. Поради българското разбиране за демокрация над 2 000 000 млади хора се евакуираха в Западна Европа и Северна Америка. ЕС зацикли в изпразнения си смисъл, затиснат под тежка бюрокрация, мерене на краставици, грешни подход и решения за отделните региони, в Гърция избухна бомбата на европейското лицемерие, САЩ реши за собствен кеф  и келепир да поразруши две-три държави, чиито диктатори вече не й бяха приятели, Китай взе, че заяви незаобиколимо икономическо и геостратегическо присъствие в света, а Русия отказа да е суровинен придатък и започна бавно завръщане към старата си позиция на фактор, с който трябва да се съобразяваш. Както след 9 септември много хора смятаха, че ще е комунизъм завинаги, та и след 10 ноември 1989 някои решиха, че ще е ошашавен преход завинаги. И ловенето на риба в мътна вода ще продължи безкрайно.

 
Новата геополитическа обстановка отново хвана тунеядците в България неподготвени. И те реагираха с истерия. Както реагира всеки управляващ, който не може да даде смислени отговори, когато се е провалил и то при положение, че му е гласувано огромно доверие, а самият той е заявил претенцията за експертност и действия в името на Отечеството.

 
Дори умиращите народи имат свои защитни сили. Някакъв бегъл остатък от имунитет, който се бори с болестта. Именно заради този крехък имунитет и заради все още наличието на разумни хора, се появиха различни малки телевизии, сайтове и фейсбук страници, в които отвратеният от сквернословие човек, може да прочете мнения различни от официалните дърдорения.  Но появата им увеличи писъците и истерията. Не може! Не е демократично?! Не е евроатлантично! Комунистическо е! Мракобесие! Никаква Русия, никакъв Китай,никакъв Бог, никакво Православие?! Нато! Евроценности и толкоз! Иначе…Сибир! И се захвана неспирната , обсесивна тема Русия! И Путин! Всеки ден, всяка минута се втълпява и изригва срещу нещастия зрител или слушател, че руснаците само злини са ни донесли, че заради тях сега страдаме, че заради тях банани не ядяхме едно време, че заради тях сме си развалили доброто съжителство с турците, руснаците са ни избили цялата интелигенция, та затова сега сме такива прости и неевпорейци, Сталин, Путин и пак Сталин са виновни, че сега сме бедни, болни, демографски катастрофирали, избиващи се по пътищата и мразещи се до либерална смърт. А иначе ний сме едни светли арийци, траки или прабългари (по избор), велики сме (каквото и да означава това), бащи сме на всички нации и светът ще е наш, ще ни почита и уважава, ама само когато таз пуста Русия я затрият от картата на плоската ни география. Ама ние сме и майка на тази Русия и затова съвсем по майчински ще си затрием лошото дете, защото то не ни слуша. Ще си родим ново, евроатлантическо и разнополово и така ще сбъднем богомилската надежда да се закрие недостойния човешкия род, чиито майка и баща сме естествено ние.  Ей така ще я отрежем тази върба, та нали нане Стоичко  я отряза, а ние сме достойни ментални негови наследници.А щъркелите ще кръжат  ден-два над опустошеното дърво и ще полетят.

Към….Русия.