Оказа се, че  фирмата на общинския съветник от Реформаторския блок Д. Стоянов
имала освен онези, които съдът на първа инстанция отмени 25 000 лева глоба, но и друга от 37 хиляди  от НАП. През есента той беше смел кандидат за кмет, сетне стана смел съветник...През април НАП започна проверка на фирмата му. През август наложили глобата...Всъщност две. на една и съща дата. За отмяната на 25 хиляди вече писахме

http://yambolnews.net/index.php/novini/kultura/item/24998

Съдът отмени и другата я защото


 Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление не се съдържат изискуемите по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не са посочени обстоятелствата, при които същото е извършено...

Е, ке има обжалване в Административния съд

Инетерсна работа разсъждава нашето момиче нова фоторепортерка отново - случайна ли е тази проверка, случайни ли са резултатите от нея, и корелират ли по някакъв начин те с поведението и гласуването му в Общинския съвет, където формално вече РБ са в опозиция.

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 152/27.4.2017 г.

 

гр. Ямбол, 27.04.2017 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ А.

 

с участието на секретаря Ж. Ч.,

като разгледа докладваното от съдия А.

АНД № 1592/2016 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ДИКС 2001“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и управление гр. ***, представлявано от Д. А. С. от гр. Я., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 207351 – F215850 от 15.08.2016 г., издадено от Директора на  ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ /Закон за ограничение на плащанията в брой/ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 37500 лв. лева за нарушение по чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

С жалбата се иска НП да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието, изразяващи се в непосочване датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в липсата на пълно и точно описание на нарушението, на съставомерни негови елементи и относимите към тях факти. Навеждат се оплаквания, че административнонаказателното производство е реализирано в разрез с императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и като резултат е постановен порочен акт, който подлежи на отмяна, тъй като допуснатите при издаването му процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено, а оттам и до нарушаване правото му на адекватна защита. Сочи се, че липсват мотиви от къде АНО е приел, че РКО от 31.07.2015 г. представлява плащане по процесните договори и по кой по-точно от тези договори е това плащане. Застъпено е и становище, че е нарушен и материалния закон, като не е изпълнен фактическия състав на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, тъй като РКО от 31.07.2015 г. представлява обобщаващ документ, по който не е било извършвано реално плащане и е бил издаден само за вътрешнофирмени цели.  

В с.з. жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения. Изтъква се също и друго процесуално нарушение допуснато при съставяне на НП, изразяващо се в липса на мотиви дали нарушението не представлява маловажен случай, поради което не би могло да се направи преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

 

След като обсъди доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

До средата на 2015 г. в счетоводството на дружеството „ДИКС 2001“-ЕООД на синтетично ниво била водена сметка 499 „Други кредитори“ като сметка на собственика. С цел за прецизност при осчетоводяването на възстановените суми по договори за заем между дружеството и собственика било взето решение сметка 499 да започне да се води на аналитично ниво, от което да е видно договорите, задълженията, както и сроковете на погасяването им. Тъй като тази промяна не е била възможна в средата на 2015 г., след консултация със свид. С., която обслужвала софтуеъра на дружеството това станало в началото на 2016 г., като преди това била открита сметка 493 „Разчети със собственици“, която се водила на аналитично ниво на таблици на „ЕКСЕЛ“, в които подробно се описвали първичните документи и датите на съставяне. След годишното приключване данните от сметка 493 били прехвърлени в сметка 499, за което бил издаден РКО от 31.07.2015 г. за сумата от 75 000 лв.

Със ЗВР № *** на свидетелите Н. и Д., в качеството им на ***по приходите в ТД на НАП – Бургас, било възложено извършването на ревизия на дружеството-жалбоподател, обхващаща дейността през 2015 г., при която следвало да бъдат проверени реализираните от него приходи и направените разходи за ревизирания период. В хода на ревизията от жалбоподателя били изискани документи и писмени обяснения относно редица обстоятелства, включително и пълна разпечатка на сметка 499 „Други кредитори“, като управителя представил оборотна ведомост и главна книга за ревизирания период. При проверката на предоставените документи, инспекторите установили, че на 31.07.2015 г. „ДИКС 2001“ ЕООД е изплатило в брой сумата от 75 000 лв. с РКО на Д. А. С.,  което плащане представлява връщане на парична престация по 4 броя договори за заем между дружеството и неговия управител. Като приела, че „ДИКС 2001“ ЕООД е извършило нарушение по ЗОПБ на 14.06.2016 г. свид. Н., в присъствието на колегата си - свид. Д., съставила АУАН № F215850 от същата дата за това, че дружеството на 31.07.2015 г. е изплатило в брой сумата от 75 000 лв. с РКО на Д. А. С.,  което плащане представлява връщане на парична престация по 4 броя договори за заем, по които Д. А. С. като заемодател е предоставил парични средства на „ДИКС 2001“ ЕООД като заемополучател, а именно: договор за паричен заем от 01.02.2012 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 200 000 лв.;  договор за паричен заем от 05.04.2012 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 250 000 лв.; договор за паричен заем от 01.04.2013 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 170 000 лв. и договор за паричен заем от 01.03.2014 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 250 000 лв., като по-долу, след думите „с което виновно е нарушил”, е посочена за нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът бил съставен в сградата на ТД-НАП-Бургас в присъствието на управителя на дружеството, като след съставянето му в законоустановения срок дружеството чрез управителя направило писмено възражение, в което излага доводи за маловажност на случая и се иска административно наказателната преписка да бъде прекратена.

На 15.08.2016 г., въз основа на акта и при идентично фактическо и  юридическо описание на нарушението, като такова по чл.3 ал.1, т.1 от ЗОПБ, срещу дружеството-жалбоподател било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н., Д., С. и С., както и от приетите писмени доказателства по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

 Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление не се съдържат изискуемите по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не са посочени обстоятелствата, при които същото е извършено. Нарушението е описано по следния начин „В хода на ревизията се установи, че „ДИКС 2001“ ЕООД на 31.07.2015 г. е изплатило в брой сумата от 75 000 лв. с РКО на Д. А. С.. Осчетоводяването е ДТ сметка 499 „Други кредитори“/Кт сметка 501 Каса. Полученото плащане представлява връщане на парична престация съгласно гореописаните договори“. Съдът счита, че така възприетата индивидуализация не изяснява въпросите, които са релевантни за предмета на делото относно осъщественото плащане по процесния РКО. Административнонаказващият орган е приел, че тази сума представлява частична парична престация на стойност над 15 000 лв., без да опише конкретно основанието, от което произтичат тези плащания. В наказателното постановление са описани четири броя договори за заем, без обаче да е изяснено по кой от тях е извършето процесното плащане или каква сума е платена по него. Съдът счита, че императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН регламентира, че наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата на фактология относно тези обстоятелства накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди, че е осъществено, къде, кога и при какви обстоятелства, както и въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е обосновал своите изводи. Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя всякога съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Освен гореизложеното, посоченото в акта и постановлението нарушение се опровергава от останалия събран доказателствен материал. До този извод съдът стигна след изслушване на заключението по назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че описаният в акта и наказателното постановление РКО от 31.07.2015 г. е обобщаващ от извършени 15 броя плащания чрез 15 броя вносни бележки  и 1 бр. плащане чрез 1 брой РКО към Д. А. С., а именно: за РКО от 24.07.2015 г., с основание „Върнати средства по договор от 06.04.2011 г. е регистрирана операция № ***.-ДТ см.493-1/Кт см.501-8 881.00 лв.; За вносна бележка от 12.01.2015 г. с основание „Върнати средства по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № /***Дт 493-21/Кт 501-5 000 лв.; За вносна бележка от 12.01.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501-1 644.00 лв.; За вносна бележка от 26.01.2015 г. с основание „Върнати средства по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 600 лв.; За вносна бележка от 30.01.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 450 лв.; За вносна бележка от 25.02.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № 536/31.07.2015 г.-Дт 493-21/Кт 501- 600 лв.; За вносна бележка от 12.01.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № *** г.-Дт 493-21/Кт 501- 3 000 лв.; За вносна бележка от 27.02.2015 г. с основание „Върнати средства по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***.-Дт 493-21/Кт 501- 2 000 лв.; За вносна бележка от 14.04.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***.-Дт 493-21/Кт 501- 400 лв.; За вносна бележка от 20.05.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***.-Дт 493-21/Кт 501-800 лв.; За вносна бележка от 10.06.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 225 лв.; За вносна бележка от 11.06.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № *** г.-Дт 493-21/Кт 501- 20 000 лв.; За вносна бележка от 22.06.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 1 100 лв.; За вносна бележка от 23.06.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 300 лв.; За вносна бележка от 23.06.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***Дт 493-21/Кт 501- 10 000 лв. и за вносна бележка от 28.07.2015 г. с основание „Върнати средства“ по договор от 05.04.2012 г. е регистрирана операция № ***.-Дт 493-21/Кт 501- 20 000 лв. Тъй като сметка 499 е била водена на синтетично ниво, а сметка 493-на аналитично ниво, към счетоводна дата 31.07.2015 г. данните от сметка 493 са прехвърлени в сметка 499 през втората половина на месец февруари 2016 г., което е било възможно технически единствено да се осъществи само чрез една счетоводна операция, респ. въз основа на един РКО, който обобщава натрупаните обороти по дебита на сметка 493 за съответния период. За целта били съставени следните счетоводни записвания-с операция № ***натрупаната сума по дебита на сметка 493 в размер общо на 75 000 лв. е сторнирана с основание „Прехвърляне на оборот-Дт сметка 493/Кт сметка 501/75 000 лв./ и на базата на РКО от 31.07.2015 г., който бил съставен само за нуждите на счетоводната операция, който обобщава натрупаната сума по дебита на сметка 493 за периода общо в размер на 75 000 лв. била съставена операция 1928 с основание „Върнати средства на управителя“-Дт сметка 499/Кт сметка 501-75 000 лв. Според вещото лице тези две операции отразяват прехвърлянето на обороти от сметка 493 в сметка 499, като не е налице плащане на суми в брой от касата на дружеството и са извършени на базата на обобщаващия РКО, съставен само за тази счетоводно софтуеърна цел. При изготвянето на заключението, на вещото лице са били предоставени окончателните оборотна ведомост и главна книга за 2015 г. /към 31.03.2016 г./, от които е видно, че сметка 493 е включена в тях и съставлява част от индивидуалния сметкоплан на дружеството. Към 31.12.2015 г. сметката е била с нулево салдо, тъй като плащанията към собственика за съответния месец са прехвърлени с една обща операция и обобщен РКО в сметка 499. В този смисъл съдът счете, че в случая не е налице нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съгласно посочената разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 15000 лв. В случая извършените плащания не са на стойност равна или надвишаваща 15000 лв., с изключение на плащанията по т. 3.12 и т. 3.16 от заключението на експертизата, съгласно горепосочените 1 бр. РКО и 15 бр. вносни бележки, като в случая става въпрос за 16 самостоятелни плащания. Независимо от това, вещото лице е категорично, че от банковите извлечения е видно, че сумите са прехвърляни от банковата сметка на дружеството в личната банкова сметка ***а същата дата, в същата банка и в разстояние на няколко минути. Не се установила причината, поради която за извършване на операциите е оформен документ „нареждане разписка“ /за теглене в брой/ и след това са прехвърляни чрез „вносна бележка“, след като на практика не са излизали и от касата на банката, съответно-не са постъпвали в касата на дружеството. При така събраните доказателства съдът счете, че не е доказано безспорно, че между дружеството и Д. С. е извършена престация, надвишаваща 15000 лв., както и не е доказано безспорно, че с РКО от 31.07.2015 г. е осъществено реално плащане в брой на парична сума от „ДИКС 2001“ ЕООД на Д. А. С., както е описано нарушението в атакуваното наказателно постановление.

По гореизложените съображения, след като съобрази всички събрани доказателства, съдът стигна до извода, че обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 207351 – F215850 от 15.08.2016 г., издадено от Директора на  ТД на НАП - Бургас, с което на „ДИКС 2001“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и управление гр. *** представлявано от Д. А. С. от гр. ***л, ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 37 500 лв. лева за нарушение по чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: