×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Марк 9:38-40/ Христос: Който не е против нас, е с нас! Featured

Сряда, 03 Май 2017 07:10

Я да видим тоз как тъй станал общински съветник? Че и кандидат за кмет беше..
Глоба от 25 хиляди лева на фирма на общинския съветник от Реформаторския блок Димитър Стоянов, отмени Районният съд...
 Стоянов става общински съветник в края на 2015 година. През април 2016 във фирмата му влиза НАП, със задача да бъде...ревизиран изцяло за 2015 година...Според нас, ама абсолютно и напълно случайно, след джуркане на боб.. И му налагат глоба. Да си е правил сметката и да си я прави кат общински съветник...На светло излиза!

По време на предизборната си кампания Димитър Стоянов публикува това:

"Община Ямбол е пред фалит!

Защо се крие всичко това!

Нима едни избори, един кметски стол е по важен от хората на Ямбол.

Причината е, че се спира европейското финансиране на проектите "Пречиствателна станция Ямбол, с канализация Каргон" и "Регионално депо". Спирането е заради неизпълнение на срока за строителство. Пречиствателната станция трябва да приключи до 30 октомври, а в момента на този обект само са излети основите на няколко сгради и съоръжения.Няма вариант обекта да приключи скоро. Обект регионално депо е санкционирано заради некултивирани клетки. Като се има в предвид,че всеки момент Община Ямбол ще получи най вероятно осъдителна присъда за обект "Градски парк " в размер на 500000, то тогава картината е още по трагична, защото със спирането на Европейското финансиране, Община Ямбол трябва с бюджетни средства да плати извършените до момента Строително монтажните работи по тези обекти.

Общината няма тези пари!
Вариантите са два. Или общината фалира или се търсят нови и нови кредити, но пък Общината няма вече какво да залага като обезпечение за тях. Каквото имаше то е заложено заради кредити за обектите Център и Бизистен.

Граждани, аз не искам да плащам грешките на непрофесионални хора, получаващи заплати от нашите данъци и такси.

Граждани помислете и Вие. Споделете с нас искате ли още и още и още да залагат Вашето имущество и да плащате безкрай заради чужди грехове.

Аз не искам! Аз ще дам гласа си това повече да не става. Аз ще дам гласа си за промяна. А Вие!"

Не става кмет, става общински съветник. И има позиция. И


Последвала е проверка. през април миналата година, глоба през август миналата година. И миналата седмица това:

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 151/26.4.2017 г.

 

гр. Ямбол, 26.04.2017 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ

 

с участието на секретаря Ж. Ч.,

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

АНД № 1593/2016 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ДИКС 2001“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Ямбол, ж.к. „***, представлявано от Д.А.С. от гр. Ямбол, ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 207487 – F216520 от 15.08.2016 г., издадено от Директора на  ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25000 лв. лева за нарушение по чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

С жалбата се иска НП да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието, изразяващи се в непосочване датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в липсата на пълно и точно описание на нарушението, на съставомерни негови елементи и относимите към тях факти. Навеждат се оплаквания, че административнонаказателното производство е реализирано в разрез с императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и като резултат е постановен порочен акт, който подлежи на отмяна, тъй като допуснатите при издаването му процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено, а оттам и до нарушаване правото му на адекватна защита. Сочи се, че липсват мотиви от къде АНО е приел, че РКО от 30.11.2015 г. представлява плащане по процесните договори и по кой по-точно от тези договори е това плащане. Застъпено е и становище, че е нарушен и материалния закон, като не е изпълнен фактическия състав на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, тъй като РКО от 30.11.2015 г. представлява обобщаващ документ, по който не е било извършвано реално плащане и е бил издаден само за вътрешнофирмени цели.  

В с.з. жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения. Изтъква се също и друго процесуално нарушение допуснато при съставяне на НП, изразяващо се в липса на мотиви дали нарушението не представлява маловажен случай, поради което не би могло да се направи преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

 

След като обсъди доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

До средата на 2015 г. в счетоводството на дружеството „ДИКС 2001“-ЕООД на синтетично ниво била водена сметка 499 „Други кредитори“ като сметка на собственика. С цел за прецизност при осчетоводяването на възстановените суми по договори за заем между дружеството и собственика било взето решение сметка 499 да започне да се води на аналитично ниво, от което да е видно договорите, задълженията, както и сроковете на погасяването им. Тъй като тази промяна не е била възможна в средата на 2015 г., след консултация със свид. С., която обслужвала софтуеъра на дружеството това станало в началото на 2016 г., като преди това била открита сметка 493 „Разчети със собственици“, която се водила на аналитично ниво на таблици на „ЕКСЕЛ“, в които подробно се описвали първичните документи и датите на съставяне. След годишното приключване данните от сметка 493 били прехвърлени в сметка 499, за което бил издаден РКО от 30.11.2015 г. за сумата от 50 000 лв.

Със ЗВР № *********/19.04.2016 г. на свидетелите Н. и Д., в качеството им на *** в ТД на НАП – Бургас, било възложено извършването на ревизия на дружеството-жалбоподател, обхващаща дейността през 2015 г., при която следвало да бъдат проверени реализираните от него приходи и направените разходи за ревизирания период. В хода на ревизията от жалбоподателя били изискани документи и писмени обяснения относно редица обстоятелства, включително и пълна разпечатка на сметка 499 „Други кредитори“, като управителя представил оборотна ведомост и главна книга за ревизирания период. При проверката на предоставените документи, инспекторите установили, че на 30.11.2015 г. „ДИКС 2001“ ЕООД е изплатило в брой сумата от 50 000 лв. с РКО на Д.А.С.,  което плащане представлява връщане на парична престация по 4 броя договори за заем между дружеството и неговия управител. Като приела, че „ДИКС 2001“ ЕООД е извършило нарушение по ЗОПБ на 14.06.2016 г. свид. Н., в присъствието на колегата си - свид. Д., съставила АУАН № *** от същата дата за това, че дружеството на 30.11.2015 г. е изплатило в брой сумата от 50 000 лв. с РКО на Д.А.С.,  което плащане представлява връщане на парична престация по 4 броя договори за заем, по които Д.А.С. като заемодател е предоставил парични средства на „ДИКС 2001“ ЕООД като заемополучател, а именно: договор за паричен заем от 01.02.2012 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 200 000 лв.;  договор за паричен заем от 05.04.2012 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 250 000 лв.; договор за паричен заем от 01.04.2013 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 170 000 лв. и договор за паричен заем от 01.03.2014 г., в който заемодателя предава в собственост на заемополучателя сума в размер на 250 000 лв., като по-долу, след думите „с което виновно е нарушил”, е посочена за нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът бил съставен в сградата на ТД-НАП-Бургас в присъствието на управителя на дружеството, като след съставянето му в законоустановения срок држството чрез управителя направило писмено възражение, в което излага доводи за маловажност на случая и се иска административно наказателната преписка да бъде прекратена.

На 15.08.2016 г., въз основа на акта и при идентично фактическо и  юридическо описание на нарушението, като такова по чл.3 ал.1, .1 от ЗОПБ, срещу дружеството-жалбоподател било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н., Д., С. и С., както и от приетите писмени доказателства по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

 Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление не се съдържат изискуемите по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не са посочени обстоятелствата, при които същото е извършено. Нарушението е описано по следния начин „В хода на ревизията се установи, че „ДИКС 2001“ ЕООД на 30.11.2015 г. е изплатило в брой сумата от 50 000 лв. с РКО на Д.А.С.. Осчетоводяването е ДТ сметка 499 „Други кредитори“/Кт сметка 501 Каса. Полученото плащане представлява връщане на парична престация съгласно гореописаните договори“. Съдът счита, че така възприетата индивидуализация не изяснява въпросите, които са релевантни за предмета на делото относно осъщественото плащане по процесния РКО. Административнонаказващият орган е приел, че тази сума представлява частична парична престация на стойност над 15 000 лв., без да опише конкретно основанието, от което произтичат тези плащания. В наказателно постановление са описани четири броя договори за заем, без обаче да е изяснено по кой от тях е извършето процесното плащане или каква сума е платена по него. Съдът счита, че императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН регламентира, че наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата на фактология относно тези обстоятелства накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди, че е осъществено, къде, кога и при какви обстоятелства, както и въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е обосновал своите изводи. Нарушавването на правото на защита на жалбоподателя всякога съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Освен гореизложеното, посоченото в акта и постановлението нарушение се опровергава от останалия събран доказателствен материал. До този извод съдът стигна след изслушване на заключението по назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че описаният в акта и наказателното постановление РКО от 30.11.2015 г. е обобщаващ от извършени 7 броя касови плащания чрез 7 броя РКО към Д.А.С., а именно: с РКО от 03.11.2015 г. е изплатена сумата 9 780 лв.; с РКО от 09.11.2015 г. е изплатена сумата 10 140 лв.; с РКО от 13.11.2015 г. е изплатена сумата 2 942 лв.; с РКО от 20.11.2015 г. е изплатена сумата 4 103 лв.; с РКО от 25.11.2015 г. е изплатена сумата 9 750 лв.; с РКО от 27.11.2015 г. е изплатена сумата 4 720 лв. и с РКО от 17.11.2015 г. е изплатена сумата от 8 565 лв. Тъй като сметка 499 е била водена на синтетично ниво, а сметка 493-на аналитично ниво, към счетоводна дата 30.11.2015 г. данните от сметка 493 са прехвърлени в сметка 499 през втората половина на месец февруари 2016 г., което е било възможно технически единствено да се осъществи само чрез една счетоводна операция, респ. въз основа на един РКО, който обобщава натрупаните обороти по дебита на сметка 493 за съответния период. За целта били съставени следните счетоводни записвания-с операция № 2641 натрупаната сума по дебита на сметка 493 в размер общо на 50 000 лв. е стонирана с основание „Прехвърляне на оборот-Дт сметка 493/Кт сметка 501/50 000 лв./ и на базата на РКО от 30.11.2015 г., който бил съставен само за нуждите на счетоводната операция, който обобщава натрупаната сума по дебита на сметка 493 за периода общо в размер на 50 000 лв. била съставена операция 2644 с основание „Върнати средства на управителя“-Дт сметка 499/Кт сметка 501-50 000 лв. Според вещото лице тези две операции отразяват прехвърлянето на обороти от сметка 493 в сметка 499, като не е налице на суми в брой от касата на дружеството и са извършени на базата на обобщаващото РКО, съставено само за тази счетоводно софтуеърна цел. При изготвянето на заключението, на вещото лице са били предоставени окончателните оборотна ведомост и главна книга за 2015 г. /към 31.03.2016 г./, от които е видно, че сметка 493 е включена в тях и съставлява част от индивидуалния сметкоплан на дружеството. Към 31.12.2015 г. сметката е била с нулево салдо, тъй като плащанията към собственика за съответния месец са прехвърлени с една обща операция и обобщен РКО в сметка 499. В този смисъл съдът счете, че в случая не е налице нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съгласно посочената разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 15000 лв. В случая нито едно от извършените плащания не е на стойност равна или надвишаваща 15000 лв. съгласно горепосочените 7 броя РКО, като в случая става въпрос за 7 самостоятелни плащания. При така събраните доказателства съдът счете, че не е доказано безспорно, че между дружеството и Д. С. е извършена престация, надвишаваща 15000 лв., както и не е доказано безспорно, че с РКО от 30.11.2015 г. е осъществено реално плащане в брой на парична сума от „ДИКС 2001“ ЕООД на Д.А.С., както е описано нарушението в атакуваното наказателно постановление.

По гореизложените съображения, след като съобрази всички събрани доказателства, съдът стигна до извода, че обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 207487 – F216520 от 15.08.2016 г., издадено от Директора на  ТД на НАП - Бургас, с което на „ДИКС 2001“ ЕООД с ЕИК 128056432, със седалище и управление гр. Ямбол, ж.к. „***, представлявано от Д.А.С. от гр. Ямбол, ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25000 лв. лева за нарушение по чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

Read 1715 times
Rate this item
(4 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */