Повече от милиард души в момента разчитат на социалната мрежа като основен източник на информация, но тя съзнателно ги заблуждава
Тимъти Лий, Vox

Само преди поколение вестниците и телевизионните програми имаха голямо влияние върху това, което хората четат и гледат. Материалите, които се оказваха на първа страница, привличаха основното внимание, а повечето хора така и не разбираха за онова, което масовите медии решаваха да игнорират. В съвременното общество, в което вече има интернет, нещата са много различни. Повечето хора сега не научават новините, като отиват на главната страница на CNN или New York Times. Те отварят приложение за социални медии - най-често Facebook - и четат материалите, които се оказват в новинарския им поток. Резултатът е... катастрофа за разбирането от обществото на актуалните въпроси. Репортерите са под все по-голям натиск да пишат "кликбейт" материали, които задоволяват най-лошите пориви на читателите. Твърде атрактивните за преглеждане сюжети набират повече онлайн популярност от материали, които са балансирани и изчерпателно отразени. Това задълбочава политическата поляризация и влошава качеството на демократичния дискурс. Фундаменталният проблем тук е, че шефовете на Facebook отричат, че са се превърнали в такъв тип организация.

"Ние сме технологична, а не медийна компания", повтаря Зукърбърг

през последните няколко години. Според изпълнителния директор на Facebook социалната мрежа е само "платформа", неутрален проводник, помагащ на потребителите да споделят информация един с друг.

Това обаче не е вярно. Facebook взема милиарди редакторски решения всеки ден. И често те са лоши редакторски решения - насочващи хората към сензационни, едностранчиви или просто неверни истории. Фактът, че тези решения се вземат от алгоритми, а не от хора редактори, не прави Facebook по-малко отговорен за вредния им ефект върху потребителите и обществото.

Лесно е да сложим в един кюп всички социални медии, но има критична разлика между Facebook и Twitter, двете социални медии, които хората най-често използват, за да откриват новини. Поне доскоро Twitter наистина беше неутрална платформа. Всеки Twitter потребител избираше списък от хора, които да следва. Когато влезете в Twitter, виждате списък със скорошни туитове от тези хора, в строго хронологичен ред. Така че Twitter би могъл основателно да възрази, че не отговаря за материалите, които потребителите виждат.

Twitter донякъде направи стъпка встрани от този подход през последната година, но в основната си част туитовете, които потребителите виждат, се определят от избора на потребителите, не от Twitter.

Facebook - който е многократно по-популярен от Twitter - е различен. Редът на постовете в новинарския поток на Facebook се избира от затворен фирмен алгоритъм. Този алгоритъм взема предвид разнообразни фактори, например колко близки сте с публикуващия новината, колко пъти даден пост е споделян или харесан от други потребители на Facebook, от типа пост (сватбите и съобщенията за раждане на бебе изглежда изплуват най-отгоре) и така нататък. После той избира постовете, които смята, че е най-вероятно да ви допаднат - независимо дали са публикувани преди три минути или три дни - и ги поставя начело на потока от новини.

Повечето от нас виждат само малка част от нещата, които приятелите ни публикуват във Facebook, така че възможността за избор кои постове да се показват първи се равнява по власт на това да се определя точно кои публикации изобщо да се четат от потребителите. Редакторските решения на Facebook често са лоши или неадекватни.

Досега Facebook не е разкрил на обществото особено много детайли как работи неговият алгоритъм. Знаем обаче, че един от основните приоритети на компанията за новинарския поток е "ангажирането". Компанията се опитва да избира постове, които хората е вероятно да четат, харесват и споделят с приятелите си. Което според нея ще стимулира хората да се връщат отново и отново на сайта. Това може да е разумен начин да се действа, ако Facebook беше само начин да намирате най-симпатичните бебешки снимки на вашите приятели, но е доста притеснителен начин да се избират новинарски материали, които хората да четат. На практика Facebook използва едни и същи критерии с таблоидите, продаващи се в супермаркета: той дава на хората най-привличащите вниманието заглавия, без да се вълнува дали тези материали са обективни, точни или важни. Ако публикацията генерира много "ангажиране", тя се оказва най-отгоре на всичко. И често сензационни, макар и неверни публикации генерират повече ангажиране от статия, която точно обяснява, че всъщност нищо нередно не се е случило.

Facebook създава извратени стимули за журналистите.

Естествено, утвърдените новинарски организации се опитват да поддържат поне минимален стандарт на обективност и точност, за да не навредят на репутацията си. Но огромното търсене на кликбейт, създавано от Facebook, поражда постоянно изкушение за онлайн репортерите.

И като пряка последица съществуването на Facebook и огромната му аудитория създава постоянен натиск върху журналистическата професия да става по-сензационна и по-малко загрижена за реалните факти.

А дори и повечето журналисти в повечето новинарски организации да не се поддават на тези изкушения, винаги ще има достатъчно периферни блогове, които да са склонни да угаждат на своята крайнодясна (или крайнолява, в зависимост от сайта) аудитория, без да се притесняват твърде за детайли като точност и обективност. Тази динамика донякъде обяснява защо изборите през 2016-а в САЩ придобиха толкова апокалиптичен тон. Facebook трябва да приема насериозно редакторската си отговорност и задължения. Има много конкретни неща, които Facebook би могъл да прави, за да подобри средното качество на материалите, които виждат читателите му.

Но първата стъпка на Facebook е да признае, че всъщност е медийна компания, че дизайнът и структурата на новинарския му поток изначално включва вземане на редакторски решения и че той носи отговорност да взема отговорно тези решения. Facebook направи малка стъпка в тази посока през август, когато обяви, че ще наказва материали с "кликбейт" заглавия. Статиите с кликбейт заглавия са дразнещи, но в крайна сметка те причиняват по-малка вреда от статиите с нормални заглавия, но с неточна информация в самия материал. Сериозен проблем тук е начинът, по който Facebook избира хората за редакционната си селекция.

В традиционните новинарски организации опитни редактори заемат висши постове. Обратно, Facebook е прехвърлил малкото редакторски решения, които е вземал, на младши служители. Например до по-рано тази година Facebook имаше екип от 15-18 независими подизпълнители, които отговаряха за писането на заглавията за рубриката "Актуални новини".

Когато Facebook беше изправен пред обвинения, че тези служители "смачкват" консервативни публикации,

изпадна в паника и уволни всички,

като остави актуалните теми да се регулират от автоматичен алгоритъм. Това обаче не проработи особено добре, тъй като фалшиви новини продължиха да изникват в рубриката.

Проблемът в случая не е, че Facebook използва хора редактори, за да преценяват сюжети и да пишат заглавия. Проблемът е, че ръководството на Facebook не третираше това като важна част от дейността на компанията.

Ако Facebook имаше опитен, висш редакторски екип, можеше да направи много, за да насочва потребителите към висококачествени, сериозно отразявани новинарски сюжети и далеч от повърхностни, сензационни или направо неточни такива. Само един пример - Facebook би могъл да избере случайна извадка на материали от популярни онлайн издания и да ги изпраща на независими експерти за преглед на задълбочеността и точността им.

Ако публикациите на изданието като цяло получават висока оценка, другите материали от същото издание биха могли да получават бонус в алгоритъма на Facebook, а ниско оценени материали да запратят постовете на изданието на дъното на опашката. Facebook предприе малка стъпка в тази посока, когато избра да отвори програмата си Instant Articles първо за "качествени брандове", но е нужна много по-амбициозна програма, за да се осигуряват на потребителите висококачествени и точни новини. Facebook би могъл също да пренаписва кликбейт заглавията, като ги заменя с по-неутрални, които точно да описват съдържанието. И когато Facebook показва материал, който според редакторския му екип е неточен или подвеждащ, би могъл автоматично да включва линк към друг материал с противоположна позиция.

Има две очевидни възражения срещу подобен тип промяна.

Едното е, че това би изисквало малка армия от хора редактори, които да изпълняват тази задача. И това е оправдано притеснение, но може би си заслужава, ако това означава, че потребителите ще видят как средното качество на материалите започва да нараства, вместо да намалява. Другото притеснение е за тенденциозност и цензура. Консерваторите са особено склонни да се притесняват, че Facebook деликатно накланя селекцията на материали в либерална посока.

Има някои предпазни мерки, които Facebook да предприеме тук, например да гарантира, че консерваторите са равностойно представени сред хората, които вземат редакторски решения. Един начин Facebook да се справи с тези притеснения е да действа прозрачно.

Facebook би могъл да осигурява на потребителите много повече информация защо алгоритъмът е избрал определени сюжети. Друг начин е да се осигури на потребителите вариант да се откажат от редакторския подбор. Лесно решение би било да се позволи на потребителите да се откажат от "филтъра за качество" с едно кликване.

Въпросът е, че повече от милиард души в момента разчитат на Facebook като основен източник на информация за света, и точно сега Facebook не се грижи особено за тях. Той трябва да приеме ролята си на основна медийна компания и да намери начини да подобрява средното качество на материалите, които препоръчва на потребителите си.

(Със съкращения, http://www.webcafe.bg)