Тъй….Опитът за преврат в съседна Турция за сега мина и замина. Тепърва ще се правят анализи, ще има последици, съседската държава ще стъпва по горещи въглени, фоби и фили ще беснеят. Както си му е редът.
Обаче опитът за преврат извади една реалност, която е повод за много, ама наистина много лоши изводи. Ние, в Европа и Запада, живеем в паралелна реалност, във виртуална реалност. И за жалост само там живеем. Ние тотално сме изгубили връзка с реалността- сурова, кървава и конкретна. Ние даже семантиката на думите, които употребяваме, не знам. Ние изобщо не си даваме сметка какво означава пуч, преврат, метеж. Ние си мислим, че това е виртуално шоу, някаква телевизионна игра, след края на които двата отбора отиват да се напият в дискотеката, хвърлят салфетки, тагват се, адват се и качват селфита в социалните мрежи. А когато изтрезнеят всички са живи, здрави, весели, че даже и пари получават.
Да, ама не. За който не е наясно, ще обясним. По време на пуч, преврат, метеж и т.н, ама истински, не виртуални, има ЖЕРТВИ. Много жертви. Сред които и много невинни. Има и така наречените съпътстващи жертви. Има подстрекатели, които отърват кожата и наивници, които изгарят. Изгубилата страна обикновено е преследвана, убивана, изтезавана, измъчвана.Има кръв, отрязани глави, линчувани, изнасилени, има болка, много реална физическа болка, има човешко унижение и човешка жестокост. Защото човекът е жестоко същество. Хубаво е да се знае, че тези дето са готови да режат глави и ги режат, не се страхуват от правозащитни организации, от законите на толерантността, а още по-малко от БХК. Те се борят за власт. Най-великият наркотик на този свят. От него няма детоксикация. Властта е кървава, мръсна, цинична, реална, сладка, възбуждаща, самодостатъчна.Такива са фактите.  На наивния въпрос,“Ама що не им простят, те ще се поправят“, отговорът трябва да бъде пак от филм: „Добре дошли в истинския свят“. В реалния свят такива работи не се прощават. Там се убива, за назидание и за да не пробват пак. Каузите твърде често нямат значение. Не, че съвсем са без значение, просто се вади удобната за днес кауза. Убивало се е в името на родината, на краля, на вярата, демокрацията и каквото още ви дойде като идея.
За изнежените виртуални хора, с виртуални битки, да открият, че превратът боли, е шок! И едно човеколюбие ги обхваща и едно възмущение срещу жестокостта. Истерия някаква. И нормалният човек, живеещ с реални проблеми в реалния живот, седи и се чуди, че виртуалните мухльовци някак си едва сега разбрали, че животът е конкретен и боли. Добре дошли в реалния свят. Животът боли и се случва под носа на теблетите ви. Балканджи Йово знае какво е болка. Балканджи овньо и не подозира. Затова втория ще отиде курбан.

П.П. Ботев са го застреляли, Левски са го обесили. Реално. Без рестартиране.