Тя ли?

Тя

стъпва тихо по лъчите на слънцето.

Тя

минава през залеза, спрял над града.

Тя

отключва вратата на облака.

Тя

се спуска обратно с дъжда.

Тя

потича със капките сребърни.

Тя

се плъзга по листата заспали.

Тя

целува на струйки ръцете ти.

Тя

със устни лицето ти гали .

Тя

попива в пръстта и във мислите ти.

Тя

носи тръпчив аромат на бадеми.

Тя

не знае коя е. Но в огледалото

Тя

безумно прилича на мене...

***********************