Вероника Делибалтова:

Вечна памет и поклон пред човека, който с малко думи казваше всичко, който в няколко стиха разкриваше смисъла и красотата на любовта!

https://web.facebook.com/vdelibaltova?fref=n

и препоръчано от нея за Яс:

    Голямото е в малките ни дни,
    понякога съвсем обикновени.
    Една тревичка, спряла отстрани,
    улавя думите като антена.

    Една калинка с шарени крила,
    застанала на белия прозорец,
    донася от далечните поля
    забравения дъх на прясна оран.

    Едно покрито кладенче със лист,
    намерено сред камъните тежки,
    подсказва, че живота пак е чист,
    макар понякога да правим грешки.

    Една светулка, влязла у дома,
    от мислите за мрака ни спасява.
    Една пътека, слязла под земя,
    усещането за смъртта създава.

    И всичко пак е вечно. Под звезди,
    застанал прав, един човек се смее :
    едно дърво на хълма посади
    и векове в листата му живее.

https://web.facebook.com/vdelibaltova?fref=nf