В сряда майката боядисва три яйца, които рано в четвъртък оставя върху червен плат в ситото да ги огрее първото слънце. С едното маже бузките на децата – да са бели и червени – и го поставя пред иконата. Второто яйце се носи в житна нива или лозе – да предпазва от болести, третото се оставя за великденската погача.
Ходи се в планината за здравец и децата раздават китки от него по къщите.
Боядисват се яйца – обикновено на Велики четвъртък, може и в събота. Някога в големите фамилии задруги се боядисвали до 300, 400, 500 яйца. Ядат се до Спасовден – 40 дни след Възкресение. Наричат се "писани", "шарени", "перашки", "китанчета" и др. Боядисват се рано сутрин, преди изгрев слънце, за да не се развалят. На някои места – и преди да бие църковната камбана (да не се чупят, да са издръжливи при чукане). Магическата сила на яйцето е по-голяма, ако е снесено в четвъртък преди изгрев слънце. Яйцата се измиват във вода с пепел и се варят в котела със стипца или зелев сок. Всяка боя се слага в отделно новозакупено гърне.
Който боядисва, трябва да е хапнал нещо, макар и залък хляб само, да не го "удари", "разбие" яйцето, да се разболее и да е нещастен.
В някои краища в ситото с яйцата слагат жито, дори сърп – да раждат нивите.
Червено яйце се слага и в чеиза на момата – за щастие и късмет в брака. В селища, в които се отглеждат буби, едно от боядисаните в четвъртък яйца се слага при бубите – да ги пази от зли очи. Яйце може да се остави и в гнездо до покрива на кошарата, а на Възкресение жълтъкът и белтъкът му се стриват и се слагат в храната на животните за здраве.
Всяка вечер от седмицата се ходи семейно на църква. В четвъртък в църква се осветява по едно яйце за всеки член от семейството.
В четвъртък се подновява и квасът. Бедните жени гледат да вземат квас от богатска къща, за да забогатеят. Богатите домакини гледат да не им дадат, за да не се намали богатството им.
Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква "да чуят дванадесетте евангелия".
Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, "адът и раят също се отварят" и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове. За да могат душите по-лесно да прекрачат в нашия свят, пускат се кратунки със запалена свещ в река или корито на чешма.
На Велики четвъртък бродници могат да оберат плодородието на нивите. Магьосниците излюпват под мишниците си от яйце с два жълтъка демонични пилета, мамници, те прехвърчат над нивята и оборите, пиукат и отнасят житата, класовете, млякото.
На Велики петък е разпънат Христос, затова той се смята за най-тежкия ден в годината и се нарича Разпети петък. В петък светът е застинал пред злото. Въпросите са повече от отговорите. Опората, която подпира земята, е съвсем изтъняла, проядена от греха, и всеки миг ще се срути вдън земя. Злото сякаш взима връх и заплашва да отнесе всички. Петък е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост.
Ходи се в църква, където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на Разпятието и цвете на плащаницата при оплакването на Христос. На тръгване всеки отнася в дома цвете от църквата – за здраве и живот.
Яйцата се рисуват в петък. Девойките и невестите влагат таланта, но и душата си в това занимание, което е истинско изкуство. Според Димитър Маринов ("Народна вяра и религиозни народни обичаи", С., 1994) писаните яйца са първообраз на народното живописно изкуство, а обредните хлябове – на народното ваятелство.
На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.
Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.
Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът.
Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.
Великден се празнува три дни. След черква всички се връщат със запалена свещ вкъщи, поздравяват се с "Христос возкресе". Отговорът е "Воистина возкресе".
Свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйцата се чука за здраве. Особено радостно е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите с червени яйца "да се борят". Който победи, спечелва счупилото се яйце.
Червената боя или част от нея се хвърлят на "чисто" място, под роза или трендафил, или на място, "дето не се тъпче", за да предпазва от зли духове.
Червено яйце се слага в чеиза на неомъжени моми.
Когато се извежда стоката на паша за пръв път в годината, до нея се допира червено яйце.
На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. На бедните също стрябва да се осигурят за този ден хубава храна и дрехи.
Младоженците ходят на гости при кумове, родители, девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца. Момите, които са участвали в обичая "кумичене", ходят на гости на кумицата и носят яйце и кумични краваи.
И през трите празнични дни се играят хорà. На Ладино хоро моми и момци минават под кърпа, държат я две моми вътре и вън от хорото, а по-късно – и под пръта, който държат два момъка. Песента на девойките е:
– Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.
Отговаря им Лада:
– Та що ходите, та що гледате?
– Момиче главиме, мома тражиме.
– Та коя мома ви е най-омилела?
– Омилела ни е крайна девойка.
– Та ето ви я, водете си я.
– Тя не е луда сама да дойде.
– Луда, не луда, сама ще дойде.
– Сама ще дойде в гора зелена.
Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. В народната представа люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести.
Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.