Уважаеми читатели на Ямболската преса и електронни медии, уведомявам Ви, че от известно време се води най-злостна кампания от някои „хорица“, непомирисвали и един стих, или творба от българските писатели и в частност от богатото и разнообразно творчество на Стефан Чирпанлиев срещу законното решение на ЯОС, прието единодушно на специална сесия. Решението е прието на 44 сесия на ОбС на 23-30 май 2003 година. В решението на ОбС е записано: „На основание чл. 21, т. 18 от ЗМСМА ОбС преименува ул. „Беласица“ намираща се в централната градска част с начало ул. „Пети януари“ в ул. „Стефан Д. Чирпанлиев“.
Понастоящем, въпреки че въпросното решение е меродавно и не е постъпило възражение от областния управител, като представител на държавата, и най-маститите адвокати, които играят в комбина не могат да атакуват това решение. Единствено това може да стори ОбС на своя сесия, където следва по друга процедура.
Аз, като близък другар на Стефан Чирпанлиев, който ме учеше да използвам в пълнота българския речников фонд и в своята дописническа дейност, той беше моя консултант, критикувайки моите начални стъпки в прозата, като с това ми даваше стимул да продължа да пиша. Основната насока, която Стефан Чирпанлиев ми даде е: „Георги, пиши очерци за обикновения човек, труженик с неговите човешки качества и насочи своето перо срещу неуредиците и тяхните носители на местно, регионално и защо не, за тези, които управляват нашата държава и срещу сегашните пишман държавници. Сега РБ е страна с територия от 111 х.кв.км. и нищо повече, просто Държава територия. Ако някои от властимащите и някои читатели желаят да оспорят това мое заключение ги каня на страниците на Ямболските вестници и по електронните медий за най-сериозен диспут!
А за тези завистници, соито се опитват най-злонамерено да хулят нашия любим Стефан Чирпанлиев им припомням кой е той, бате Стефан!
Той бе наш съгражданин и така и си остана навеки в културния живот в Ямбол със своето разнородно и широкообхватно творчество. Той бе най-големия пример на Ямболската художествено-творческа интелигенция и на духовността ни.
Той бе поет с десетки стихосбирки, публицист, историограф, демограф в истинския смисъл на думата, журналист от висша класа, публикувал стотици свои статии, както в местния печат, така и в централния. Най-близка бе връзката му с редакционните колективи на вестниците „Литературен фронт“, списание „Български писател“ и в последните си години с бургаския вестник „Черноморски фар“, където бе в редакцията като наблюдател и консултант и там той е публикувал свои поеми, очерци, монографии. Той там се явяваше като литературен критик и без неговия параф вестника не се отнасяше до печатницата.
Той много години /до своята кончина/ бе член на УС на СБП и СБЖ, а на местно ниво дългогодишен председател на дружеството на писателите в региона. Под негово ръководство с пословичната си настойчивост, същия успя да създаде „Клуб на дейците на културата“ /северно от съдебната палата/, където ежеседмично се организираха четения на излезли творби на ямболски поети, поетеси, писатели, художници. Тук са гостували най-именитите български поети, писатели, които са доста през тези години, защото мога да пропусна някои. Тук се честваха празниците – Трети март, Деня на будителя, тук си даваха среща не само изявените културтрегери, но тук идваха и млади, начеващи автори да почерпят опит от утвърдените такива и да направят своя първи прощапулник на полето на поезията, като се присрамят. И когато бай Стефан им се усмихне, те получават кураж за изявата си.
Така бе културния живот, когато дружеството на писателите и именития клуб се председателстваха от Стефан Чирпанлиев. Какъв е хала на нашите сегашните културтрегери, чийто стихосбирки не се побират в обикновена библиотека. Господин Тенко Тенев, чието време е така заето /наблюдавайте го от градската библиотека до подлеза на Раковски той винаги говори по мобилния си телефон е не отговаря на никакви поздрави на познати и непознати/. Зает е човекът оглавил дълги години културата в Ямбол, като началник отдел в общината, а след кончината заел напълно незаслужено сегашната си длъжност като председател на дружеството на писателите в региона.
Аз като журналист на свободна практика /участвах активно в работата на клуба/ от лейтенант до подполковник съм го спирал и ходил на крака в градскта библиотека, която може би му служи като офис, понеже въпреки големите длъжности, които заемаше не може да намери место /клуб/ за среща на дейците на културата, а използва залите на НТС и на Народно читалище „Пробуда“.
Показателен и очебиен е факта, когато влизайки в читалището една от служителките /неговата съпруга/ ми каза дословно: „Господине, много добре сте го написали за депутата М. Андреев, който с няколко „реформатори“ внесе в НС законопроект, който „Да се забранят всички символи на оня „омразен“ според тях социализъм. И аз водейки се от желанието да получа мнение за материала го показах на господин Тенко Тенев и той без да премести погледа от монитора на компютъра промълви нещо неразбрано и толкова.

По същия начин действа и директорът на градската библиотека г-н Бечев, към когото се обърнах неколкократно да чуя неговото мнение като „лицензиран литературен критик“ и понякога редактор на стихосбирки и книги, обикновено на негови близки културтрегери от близкото му обкръжение. Десетки пъти нося в мен публикации и винаги той тръгва за някъде. Даже преди три седмици му дадох телефонния си номер, същия го записа на листче, вместо да го запише там /някъде си/ и сутринта листчето го няма. Така мисля аз, а как е, не зная. Моето скромно мнение, е че литературния, утвърдения критик, освен да изнася професорски реферати, все едно се намира пред студентите, а дошлите съмишленици, близки и приятели на творци, представящи свои творби пред най-обикновени хора. Най-големия парадокс в дейността на г-н Бечев се случва, когато на наша почва гостуват творци „От горе“, или които от десетилетия си живуркат в чужбина и тук идват да се попличкат на родното небе и вкусят забравените отколе български манджи. При тия творци неговата критика в цялост е без една строфа критика, а чуваме половин час хвалебствия по техен адрес. Това ако е литературна критика за мен е напълно непонятно!
С вроденото ми чувство на разузнаване имам някои догадки, че той суче от две крави, както казва нашия духовит народ.
Мое и на много граждани читатели е, че г-н Бечев реално не се занимава със своето щатно предназначение, където получава заплата от общинския бюджет и би следвало той като директор да бъде на своето работно място, а не две трети от времето той да е навън. /Може би оказва помощ на останалите библиотеки/. Не съм сигурен.
Би следвало кмета и управата да помислят на това място да сложат не литературен критик, а един архивар, даже да има средно образование.
Извинявам се, на читателите за това лирично отклонение, но тези действия влияят на ежедневния културен живот в нашия град.
Поетът, публициста и активен участник, и деятел в Ямбол, допринесъл за града ни да знаят не само в България, но и по света от Белгия, Китай, Япония, Бесарабия, Сталинград, Байконур, Далечния север и др. Със своята дейност той показа на картата на света къде е България.
В своята дейност като деец на културния фронт той има щастието да работи рамо до рамо с големите ямболски творци: професор Сарандев, единствения издател само на българска литература Иван Гранитски, поетите Г. Братанов, Котев, Карастоянов, Генка Богданова, проф. Гиндев, художниците Бояджиев, Казанджиев, музейния деятел П. Петров. Същият има две срещи с наследниците на нашия учен Жорж Папазов и др.
Импулс за неговата работа винаги бе неговата съпруга Катя и неговите близки. Катя се грижеше на Стефан да не липсва нещо, обгрижваше го и се грижеше за неговия хиляден архив, който едва се събира в двестаи в неговата къща. За отбелязване е факта, че макар и на легло той завърши своята многодишна монография. Понякога, диктувайки на съпругата си, която като специалист-агроном е дама много за развитието на селското стопанство в Ямболския регион и особено около селата от община Стралджа.
За дългогодишната си дейност като творец Стефан Чирпанлиев е награждаван с орден „Стара планина“ 1-ва, 2-ра степен, носител е на много грамоти, поздравителни адреси от града, страната и чужбина. Същия е носител на златния ключ с герба на община Ямбол, няколко пъти на Свети дух /пазител на града/ от компетентно жури е обявен за носител на наградата на Ямбол и др. отличия.
Така, че вие господа завистници би следвало да си затворите очите и да чуете мъдрите слова на големия български възрожденец: „Не се гаси, туй що не гасне“
Спрете с вашите жалки изяви, защото ямболските граждани знаят и почитат Големия Стефан Чирпанлиев!
Вечна му памет!

20.04.2016 г. Георги Ботевски – близък другар
и ученик на поета