Много хубаво сте подредили поредния столичен пишман авангардист Чухов в текста си от петък, сега го видях. :) Правилно виждаш, че царят е гол, а не като сред столичните поетични кръгове дето взаимно се имат за някакви божествени същества и че всяка алкохолна хрумка (т.е., дълбока поезия) е свещена и неприкосновена и достойна единствено за преклонение. И взаимно лансиращи се един другиго и всеки един със серия от организирани (във фейсбук ивенти) литературни събития по баровете по центъра, където си четат плодовете на умопомраченията си и мучат в екстаз и си трупат точки в биографиите и фенове - същите като тях, дошли от другите градове ("провинцията") млади и с високо мнение самонадеяни мераклии да влязат в тези кръгове, да получат одобрителни потупвания по гърбовете от идолите си чуховци, томамарковци, ивандимитровци и прочие и на седмица поне по едно четене в някой от арт кръчмите си, а ако може и някоя публикацийка в арт блог - екстра. :))

бел. с - името а автор се пази вредакцият.а