Ден на международната солидарност на жените в борбата за мир, демокрация и равноправие. Установен по предложение на К. Цеткин на II международна конференция на жените социалистки в Копенхаген (1910). За пръв път празнуван през 1911 в Германия, Австрия'Швейцария и Дания, в България - през 1914.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. и лансиран в следващите години от френския вестник Либерасион и от френския синдикат.
Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война[1][2].
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 г.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
Денят на жената в съвременната култура
8-мартенско шествие на жени в Дака, Бангладеш
Денят е официален празник в Афганистан,[3] Ангола,[4] Азербайджан,[5] Беларус,[6], Буркина Фасо,[7] Камбоджа,[8] Китай,[9], Куба[10] Грузия,[11] Гвинея Бисау, [3] Еритрея,[3], Казахстан,[12] Киргизстан,[13] Лаос,[14] Македония, Мадагаскар,[15] Молдова,[16] Монголия,[17] Непал (само за жени),[3] Русия,[3] Таджикистан,[3] Туркменистан,[3] Уганда,[3] Украйна,[3] Узбекистан,[18] Виетнам,[19] и Замбия[20].
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.