ПРАЗНИКЪТ

Вярва се, че св. Харалампий може да донесе избавление от всяко зло. Предпазва от световни смутове, земетръс, наводнения, нападения от други народи, междуособни войни, от огън и меч, глад, внезапна смърт.
Житието представя светеца като лечител на болести и рани, а хората вярват, че той е господар на всички болести, и го почитат особено заради най-страшната от тях – чумата. Затова и празникът му е известен като Чуминден, Харалан бей, Араламбо. Казват, че когато чумата се родила на Атанасовден, тя започнала да скита и да мори с острата си коса. И сред хората щял да настъпи пълен мор, ако не бил св. Харалампий да я залови и да я окове в девет вериги. Някои смятат, че сам дяволът се преобразил в чума, затова и иконографската традиция най-често изобразява светеца как държи чумата или дявола в окови.
В много краища на България започват да празнуват деня му след големи чумни епидемии.

РИТУАЛИ

Жените не бива да вършат нищо, което ще разсърди светеца, както и не трябва да работят каквато и да е работа. Ако се разсърди, св. Харалампий може да пусне болестите отново на свобода.
Рано призори се пекат питки или кравайчета и заедно с мед се освещават в църквата.
Хлябът, намазан с мед, се раздава на три съседски къщи. Телата на децата се мажат с мед за здраве.
В църквата се освещава и масло, което служи за лек. Ако заболеят ушите на детето, капват му от него. При разстройство на стомаха детето пие от осветеното масло. Ако заеква, намазват езика му. Трябва да се внимава от маслото да не падне и капка на земята.
"Чисти жени" (които не са имали сексуални контакти) пекат хляб и три медени кравайчета, като ги носят извън селото за чумата. Едно от трите медените кравайчета се хвърля на покрива за чумата, другото дават на домашните животни, третото е за децата.
Осветеният мед се пази през цялата година за лек против шарка, обриви и други болести.
Жените метат къщата, за да изметат болестите.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако вечерта преди Власовден е звездна, ще се родят добри агнета.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Чума

Чумата е една от най-страшните болести на XIX век. Наричат я "господьова болест", "черна чума", но най-често името є не се споменава. Чумата се изобразявана като грозна и мръсна жена в дрипи, с рошава дълга коса, с големи и извити нокти на краката и страшно лице, с едно око на челото и два големи щръкнали зъба. Понякога носи железен прът или коса, с която отсича главите на хората, има шест пръста на краката и стъпките є се отпечатват дори на сухо. Чумата ходи с тояга и голяма торба, в която носи тефтера си, където са записани имената на жертвите. Говори се обаче, че една баба успяла да изгори тефтера и оттогава чумата не се е явявала. Чумата си почива на тавана, във вълната. Освен че е толкова страшна, чумата е и много силна, може да се превръща като истинска магьосница в куче, квачка с пиленца, голо дете, кукумявка, която се смее и говори, силен вятър, който помита всичко, чужденец просяк и др. В по-редки случаи чумата може да се появи като момиче с тояжки, жена с дълга коса или старица, облечена в черно, която ходи с голям звънец на врата си или опасана със стрели. Чумата е била толкова ужасна и неизлечима, че хората си я представяли като караконджул. Тя убивала жертвите си, като ги замитала с метлата си и ги бележела по челото с черно петно. Вярвало се е, че тя се крие между вълна и така се пренасяла от село на село и от град на град. Пренасяли са я и в чували, в които имало умрели мишки.

Признаците на епидемията били главоболие, висока температура и сини петна по тялото. За да се спасят, хората напускали къщите си и се криели по горите и по кошарите, защото вярвали, че чумата бяга от шумата (от нападалите листа в гората). Понякога тя сама идвала нощем като човек и подсказвала: "Като съм чума, нема ли шума." Бягала също така от сланина и от зелено, от кучета, не минавала през река и отбягвала водениците. Не обичала хората да се карат. По време на епидемии са връзвали кучетата, за да не я разсърдят.

Съществуат различни поверия за предпазване от чума: бере се хвойна и се поставя на вратата на къщата – да не влиза в нея чумата; разпръсва се мед по пътеките, защото тя го обичала; топли пити, намазани с мед, се слагат и по кръстопътищата; пали се жив огън и т. н.

Друг начин за спасение от чумата е заораването на застрашеното селище. В едно българско село (Развигор) се разказва легенда, как двама братя близнаци на 3 години били впрегнати в рало и изорали посред нощ една бразда около селото. Затвореният кръг станал магичен. Селото остава недосегаемо за зли духове. Магическата сила на ограденото пространство се засилва от участващите в тази почти антична драма братя близнаци и от магическите оръдия – остри и железни предмети, които имат силна защитна роля. На други места това разораване го правят и волове близнаци. Разораването се извършва посред нощ при пълно мълчание, често от най-стария човек на селото, с бели или червени волове, с обърнат палешник.

Болестта се изнася извън селото и като се провежда обред с кукла. Ушива се една кукла от дрешки и парцали, да е "като детенеце", повива се и се слага през нощта да лежи при болните. Рано сутринта жените месят пита, намазана с шербет, взимат и "детенцето", занасят куклата на чужд синор, закопават я и я покриват с листа.

Чумата ражда деца – чумачинчета. Старите българи са вярвали, че когато я е създавал Господ, хората били лоши, затова и я е направил. Най-напред била много силна – където се появявала, тревата изгаряла, който я видел, тутакси умирал. Сам Господ се уплашил от нейната сила и се скрил, когато преминала край него. За да є намали силата, Господ изпратил гръмотевица. Оттогава вратът на чумата се вдървил, а главата є останала неподвижна. Чумата не може да гледа назад и настрани, удря всичко, което е пред нея. Така човек може да се пази и да бяга.

Все пак тази страшна болест не е унищожена и до днес. Според легендата чумата е затворена в шише и св. Харалампий я е хванал и я държи. Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни.

Мед

Медът е божествена храна, еликсир на живота, произведен е от пчелата по магически начин. Смята се, че медът дава сила и дълъг живот, и затова стремежът е не просто да се притежава, но и да се узнае неговата тайна. Тайната я знае единствен Господ. Тя е награда за това, че някога пчелата спасила света от изгаряне. Тя подслушала дявола и помогнала на първо­твореца да сътвори земята, за да стане тя точно толкова голяма, колкото небето. В митологията пчелата може да прекрачва границата между нашия свят и отвъдния, да свързва злото и доброто, дявола и Бога, да бъде вестител на доброто в разговора му със злото.

Медът и медените питки са любима храна на юди, самодиви и вихрушки, страшни болести, вампири и караконджули. Пред меда повечето от тях отпускат злите си сърца и се умилостивяват. Мед се оставя на Баба Шарка. Мед се оставя за орисниците до новороденото, за да наричат за добро и късмет в живота му, и при много други важни и опасни случаи. Милостта и дълголетието във вълшебството на меда са от един и същ смислов порядък.

Когато никой не се сеща да остави паничка мед на злото, то само си я взима. Праща светкавици да изпият меда от кошерите, плъзват змии, а ламята тръгва сърдита да търси любимата си храна, която я прави силна и страшна.

С мед се лекуват различни болести. В Търновско и Софийско с мед, престоял една година, се лекува нежит (болест на венците). С мед се прави пита за новородено – прощъпалник. Питка с мед се раздава при първо подстригване на детето, а кумът пак с мед намазва хлапето по челото, зад тила и зад ушите. Мед се поднася и когато в дома се доведе нова булка, за да се намаже горният праг на къщата – да е сладък и лек животът на младоженците. Особено важно е медът да бъде осветен в деня на св. Харалампий.