Пълно овчедушие или страх са обладали душите ни и нищо не е в състояние да ни извади от  собственото ни вцепенение и нежелание да си развалим жалкото съществуване, за което и без това непрекъснато се окайваме. На тези нерадостни мисли ни навежда ситуацията около Синята зона. Няма ямболлия, или на пръсти се броят тези, които са съгласни с платеното паркиране в центъра и обикновено съгласието опира до това кой-колко го засяга. Повечето от хората не смееха да коментират каквото и да е било от страх да не би да си развалят отношенията с кмета и да загубят благоволението му, което евентуално ще се отрази на бизнеса им или на заеманата от тях служба. Други пък направо си казваха, че няма смисъл да разсъждават, дащото каквото са си наумили властниците, ще си го направят, независимо какво е тяхното мнение. Никой обаче не се и замисли по проблема какво трябва да направим - протест или подписка, например, за да може съветниците, например, да се съобразят с мнението на гражданите и ако не премахнат решението за Синята зона, то поне да съобразят таксите с реалния стандарт на ямболии. Явно в овчедушието си сме стигнали дотам, че идинствената ни реакция е да се примиряваме, независимо какво ни кроят управляващите. В най-лошия случай властниците може и да отнесат по някоя и друга попържня и до там. Страшното е, че разчитайки на това, управниците ни могат съвсем да се разпищолят и да ни бъркат още  и още в джоба, защото знаят, че ние просто ще си траем...

Бел. Яс - Докато паднат от власт обаче...Защото не само българско- исторически е доказано, че няма по-страшен гняв и насилие над падналите . Диана - спомни си (пък и те,макар, че това днешните едва ли са го чели) - какво се случи със Стамболов, със Стамболийски, след 9 септември 1944...
С  Кадафи, обаче трябва да го знаят..
.И, че властта не е вечна!  Страхът им предстои...Дано не съм прав, че ще е нечовешко...