От вестник "Капитал" за заплащането на общинските съветници
Събота, 14 Юли 2012 17:09Депутатът Светослав Тончев не участвал в намалянето им, твърдят капиталци
"Който работина ползу роду и за каузата на България, значи е достоен да бъде политик." В края на 90-те мнозина се присмиваха на това и подобни на него изказвания на позабравения вече лидер на Бизнесблока Жорж Ганчев.
От няколко дни насам обаче думите му пак са актуални, но за работата на общинските съветници. В края на месеца те трябва да получат първия си фиш с новото, намалено заплащане. От началото на юли те не могат да взимат повече от 30% от средната работна заплата на чиновниците в съответната община. Промените в Закона за местната власт, които мнозинството от ГЕРБ тихомълком гласува през май, са на път да възбудят дискусия трябва ли изобщо съветниците да са платени.
На фона на негативния образ, който местната власт си е изградила през годините като корумпирана и неефективна, естествената реакция е, че работата на т.нар. местен парламент трябва да е про боно. Още повече че длъжностите на съветниците са изборни, т.е. по желание, а в по-малките общини не са и толкова натоварени. От друга страна обаче, ако те имат задължения и правомощия, ангажирани са в различни дейности, би следвало да получават възнаграждение за това. Как да се определи то, оказва се, е също сложна задача (вижте карето).
Не може да се отрече, че съветниците взимат решения, които влияят пряко върху живота на всеки - определят местните данъци и такси, отдават водата на концесия, управляват комуналните услуги - почистването на улиците, ремонта на пътищата, дейността на топлофикациите. От името на държавата стопанисват здравните центрове и болниците в общините, детските градини и ясли, социалните служби. В столицата сега чрез общинско дружество се строи метрото. Бюджетът на София за 2012 г. е малко над 1.2 млрд. лв. - повече от бюджета на МВР например, и се одобрява всяка година от Столичния общински съвет (СОС). От юли членовете му ще взимат между 174 и 200 лв. месечно в зависимост от осигуровките си.
Тихият скандал
На последните местни избори през октомври 2011 г. партия ГЕРБ спечели най-много места за общински съветници в страната - 1583, затова е странно решението на мнозинството да подкрепи намаляването на заплащането им. То дори не беше част от популистка кампания, в стил "ние работим за вас без пари".
Предложението се появи неочаквано в преходните и заключителните разпоредби на проекта за изменение на Закона за държавния служител в последното заседание на правната комисия преди окончателното гласуване в пленарна зала. Не беше обсъдено нито със сдружението на общините, нито с други организации. Формално автори му бяха независимите депутати, бивши членове на "Атака" Петър Хлебаров и Борислав Стоянов, но те получиха мощно рамо от председателя на правната комисия и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова. В залата двамата вносители изобщо не се появиха. "Хм, какво съм внесъл? Не зная, не съм го чел този текст", каза Хлебаров пред "Капитал", помолен да се сети какви са били аргументите му тогава. Стоянов, който е и бивш съветник от София, с днешна дата беше по-смел - "редно е да има съкращение, дори обмислях вариант да предложа изобщо да нямат заплащане, защото е обществена дейност", коментира той. А на упреците, че не е обсъждано, отвърна, че е дискутирано още "преди 3-4 години". По някаква ирония двамата, които преди дни станаха зам.-председатели на партията на евродепутата Димитър Стоянов, по този начин намалиха заплатата на майка му, третият зам.-председател и съветник в София, Капка Георгиева.
Първата институционална реакция беше на Националната асоциация на председателите на общински съвети, която още на първия ден след гласуването на текста отвърна с протестна декларация и призив да се възстанови действащият механизъм, според който лимитът на възнагражденията на съветниците е до 60% от средната работна заплата за съответната местна администрация (за столицата - до 70%). От личната си камбанария председатели на съветите нямат основания да са негативно настроени, защото със същото изменение тяхното възнаграждение се равнява на 90% от заплатата на кмета т.е. в столицата Елен Герджиков ще получава около 1800 лв.
Истинският скандал обаче стана между представителите на ГЕРБ. На среща с Фидосова и група общински съветници от мнозинството дни след обнародването на поправката са били разменени остри реплики, твърдят участници. Позицията на председателя на правната комисия била, че няма връщане назад, но без да се чуят аргументи. Единствено заявила, че никой не е отишъл да печели от заплащането в съвета. Възраженията на съветниците и кметовете били, че работата им ще е в основата на следващата предизборна кампания, че поправката е израз на негативно отношение към тях. Разговорът приключил преди естествения му финал, недружелюбно.
Мога само да подозирам какви са обясненията за тази стъпка, но не искам да коментирам. Предполагам, че решението е по-скоро емоционално, отколкото рационално", каза за "Капитал" Емил Савов, зам. изпълнителен директор на сдружението на общините. Той отказа да коментира и наложения лимит на възнагражденията, но беше категоричен - "заради начина, по който беше приет, не го тълкувам като добра крачка". "Не знам какви са били аргументите, чух предложението, когато Искра Фидосова го изчете в залата. След като е подкрепено от правната комисия, нямаше как да го отхвърлим", каза и председателят на регионалната комисия в парламента Любен Татарски. Изобщо депутатите от ГЕРБ реагират нервно на въпросите за мотивите и ефектите. "Питайте, който се е занимавал, аз не съм", каза на бегом из кулоарите Светослав Тончев, който е вносител на почти всички останали предложения в Закона за държавния служител между първо и второ четене. Намират се и самоотвержени общински съветници от ГЕРБ като Иван Портних от Варна, който наскоро стана и областен председател на партията. Според него представителите на мнозинството са в съвета не за да получават заплати и по тази причина са готови да работят и без пари.
Финансови ефекти от мярката няма да има, твърдят финансисти пред "Капитал". В София икономиите биха били стотина хиляди лева годишно, тъй като съветниците получаваха 420 лв. месечно досега, но пък вече се задейства компенсаторен механизъм. Преди седмици СОС гласува промяна в правилника си, според която съветниците ще могат да ползват до 800 лв. на месец за разходи за телефон, експертни анализи и др. дейности. Досега съществуваше безлимитно подобно перо, но то не е било пипано.
Липсата на аргументи и обяснения за намаляването на заплащането на съветниците породи различни, неофициални версии защо се прави, някои от които граничат с абсурда. Като тази, че е лична вендета на някои депутати от ГЕРБ, защото столичните общинари отмениха безплатния паркинг на Народното събрание на площад "Св. Александър Невски". Или че кметовете не искат силни общински съвети, а лобито на градоначалниците е с позиции в мнозинството. Трета версия гласи, че ГЕРБ заимства схема на ДПС да се държат в подчинение съветниците. След намаляването на заплащането им те ще стават все по-зависими от участието на роднините им в бордове на дружества и ще гласуват строго според политическата воля, за да не бъдат лишени от тези доходи, тъй като много по-лесно е да се смени някой член на директорски борд, отколкото да се принуди съветник да се оттегли.
Какво да се прави
Кашата или лицемерието допълнително се засилиха, след като миналата сряда парламентът на две четения, без дискусии и кой знае каква гласност оттегли резервата си по Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа. България е страна по нея от 1995 г., но беше подписала декларация, че не приема чл. 7 ал. 2 от документа. Този текст казва, че представителят в местната власт трябва да има възможност "за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване". През 1995 г. българските съветници не получаваха пари.
Общинският съветник от СДС в Ловеч Иво Райнов, който иначе работи като учител, преди седмица сподели, че заради намаленото заплащане в местната власт (вече ще взимат стотина лева месечно) му излиза финансово по-изгодно да упражнява основната си професия без прекъсване, отколкото да ходи на сесии и комисии, за което е длъжен да излиза в неплатен отпуск. Съветниците във Варна пък ще получават 150 лв. месечно, но засега официално протестира само представителят на БСП Борислав Гуцанов. В Бургас заплащането става 220 лв., в Пещера 171 лв. Около 160 - 170 съветници в страната пък са безработни, но законът не им позволява да получават обезщетение за това, което е по-високо от новото им месечно заплащане.
Писма със сигнали има в регионалната комисия на парламента от цялата страна. Протести е събрал в голяма папка и депутатът от БСП Димитър Горов - от общинските съвети в Стара Загора, Ценово, Созопол, Елин Пелин, Драгоман, Поморие и др. Той е внесъл предложение в Народното събрание да се върне старият лимит на заплащане на съветниците. Без силно лобиране в средите на ГЕРБ обаче това няма как да мине. "Създава се огромно напрежение, защото по начина, по който беше приета промяната, се възприема като отношение към местната власт. Това е неразумно, неправилно и емоционално решение", твърди той.
"Много е трудно да се определи заплащането на общинските съветници. Големият въпрос е дали те изобщо трябва да бъдат платени. Ако това беше професия, щеше да е в класификатора, нали", коментира Любен Татарски. Той по принцип е против уравниловката и изтъква, че има общини в провинцията, където съветниците се събират един път в месеца или на два месеца веднъж.
"Имаме разбирането на комисията по регионална политика, че възнагражданието трябва да е според свършената работа", каза и Емил Савов. Според него сумата трябва да се формира от три компонента - участие в комисии, в сесии и срещи с избиратели. Георги Кадиев, общински съветник от БСП в София и председател на Асоциацията на общинските съветници, разказа, че представители на всички партии в организацията предлагат подобно решение - общият размер да е до 50% от заплата на съответния председател на общински съвет, защото дейността е съотносима. От тези 50% вече всеки общински съвет да реши със своя наредба колко да е основно възнаграждение и колко за участие в комисии. Краен, както му отива е Павел Шопов от "Атака" - "традиция на българите в местното самоуправление е да изпълняват тази обществена дейност без заплащане. Още от турско робство е имало по-изявени българи, които са помагали в управлението", твърди той.
От 1991 г. до 2003 г. общинските съветници не получаваха заплащане за работата си, но пък имаха право да участват в бордовете на общински дружества и получаваха приличен доход от това. През 2003 г. с промяна в Закона за местното самоуправление се въведе и възможността да получават заплащане. Размерът му беше оставен на преценката на съответния съвет. Така към средата на мандата на тройната коалиция се оказа, че съветници в общини, контролирани от ДПС, са си гласували заплати от по 2000 лв. например. След дълго обсъждане и консенсус в парламента през 2007 г. заплащането на съветниците беше ограничено "не повече от 60% от средната работна заплата за съответната общинска администрация", а участието им в бордове - забранено. За Столичната община таванът е леко вдигнат - до 70% от съответната заплата. Освен това съветниците в цялата страна са длъжни да излизат в неплатен отпуск за всяко участие в комисия или сесия на местния парламент. В София има и някои вратички - за около десет - петнайсет съветници (от общо 61) има възможност да участват в одитни комитети на дружества или пък в управата на столичната агенция за приватизация и местния фонд за подпомагане на малки и средни фирми. Общинарите, за разлика от депутатите, кметовете и председателите на съветите, въпреки че са на изборна длъжност не декларират доходите си пред Сметната палата.