Когато братята юнаци си поделят света, на св. Петър се паднало да държи ключовете от рая, да пропуска праведните, да отпраща грешните, да седи пред райската врата на небето, да я отваря и затваря, да бъде съдник на човешките грехове, справедлив и неподкупен. Казват, че дори собствената си майка не пуснал в рая, защото била алчна и лоша жена. Такава неподкупност я има само сред светците. Жертвата, която му се принася, е ябълка, дървото в рая, забраненият плод на познанието, заради който човек бил изгонен от рая и натирен на земята да се труди и в мъка да изкарва хляба си. Някои смятат, че Петър и Павел са братя. Петър бил богат и неотстъпчив, Павел – сиромах и справедлив. Други мислят, че е един и същ човек. А може би е бил брат на първия ученик на Спасителя Андрей. Много приказки е сътворил народът ни за този обичан свой светец, в много роли си го представя.

Свети Петър измолва лято и зима за хората

Имало едно време един сиромах човек. Бил толкова сиромах, че нямал нищо: гол и мокър лягал, гладен ставал. Една вечер, като си идвал от работа, срещнал св. Петър и рекъл:
– Добър вечер, свети Петре!
Петър му казал:
– Дал Бог добро!
– Как си, свети Петре? – рекъл. – Живо здраво ли си, добре ли си?
– Добре съм – рекъл. – Жив и здрав съм. Ами ти как си?
– Нали виждаш. На тежък хал съм: мокър лягам, мокър ставам. Ще те моля, свети Петре, да се помолиш на Бога да промени времето, да бъде топло, да няма никога зима. Все лято да бъде, че да е добре за нас, сиромасите, да работим на полето и да си изкарваме хляба.
Тогава св. Петър рекъл:
– Добре, ще видя дали мога да направя това нещо.
Излязъл св. Петър на една висока планина и се молил на Бога три дни и три нощи. Бог му се явил и му казал:
– Какво се молиш, свети Петре, какво току ми додяваш?
Свети Петър казал:
– Ще те моля, Господи, да промениш времето, да бъде само лято и да няма никога зима!
Тогава Господ му казал:
– Добре, ала да не стане по-лошо. Да не дойдеш да ме молиш да върна времето, както си е било!
Свети Петър му рекъл:
– Обещал съм на сиромасите да изпрося топло време от тебе и затова дай им го да не изляза лъжец.
Тогава Господ му рекъл:
– Хайде, върви си.
И като си заминал св. Петър, като блеснало едно слънце, като се разпели ония птички, като се разцъфтели ония овошки! Хубост за чудо и приказ! Излезли хората на работа гологлави, боси и по риза. Работели и се радвали:
– Ех, че топло, ех, че хубаво време! Да живее свети Петър! Ами то по-напред какво беше? Ту пролет, ту лято, ту зима, ту есен. Неразбрана работа! Я гледай сега какво е хубаво: едно цъфти, друго върже, трето зрее!
Като станало все топло, на сиромасите им било много добре и като си обработвали хубаво нивята и лозята, те дали много плод. Напълнили хамбарите с жито и бъчвите с вино. Имало толкова, че нямало къде да го сложат дори, напълнили делвите и паниците с вино, даже някои си поливали харманите с вино вместо с вода.
От топлото време всичко, що се родило, било живо и здраво и се навъдили безброй мухи, комари и всякакви гадини. Костенурките нараснали като пещи големи, а жабите, които плували из водата, израсли като патки. Комарите и мухите станали колкото птичета. Също така и всички други животинки, защото нито една не умирала нито от глад, нито от студ. Безброй мухи и комари нападнали народа и всеки си носел по една волска опашка да се брани от комари и всякакви гадини. Навъдили се също мечки, лисици, вълци и всякакви други животни и се срещали навсякъде.
Животните почнали да правят големи пакости. Хората станали много по-зле, отколкото преди, когато имало и зима, и лято. Започнали те да се молят на св. Петър да отиде да моли Господ да промени пак времето, каквото е било, защото не можели да се опазят от вълци, лисици и всякакви гадини.
Свети Петър отишъл пак на същата планина. Молил се три дни и три нощи и Бог му се явил и рекъл:
– Какво искаш сега, свети Петре?
Свети Петър казал:
– Сиромасите ме проводиха да промениш времето, каквото си е било, или да измориш гадините, защото народът не може да излезе на работа от тях.
– Добре – рекъл, – но помниш ли, че аз ти казах да не дойдеш да ме молиш да променя времето пак, каквото си е било?
Тогава св. Петър му рекъл:
– Или им дай същото време, или ги накажи. Каквото решиш, Господи, това направи.
Господ му рекъл:
– Какво повече да ги накажа? В гората като излязат – вълци ги нападнат, в полето отидат – от змии, жаби, мухи и всякакви насекоми не могат да се успокоят. Това наказание им стига. Хайде, върви, ще видя какво ще сторя.
Като си заминал св. Петър, като духнал един силен вятър, като завалял силен сняг, всички птички и всички гадини се изпокрили, кое където го сварил студът. Тогава хората се скрили по къщите си и снегът валял цели дванадесет дни. Всички дървета и къщи се затрупали със снегове, само някъде се подавали дървета и на къщите комините. Всички гадини, които били затрупани в снега, измрели. След двадесет дни духнали силни ветрове, стопили снеговете и настанала пролет. След пролетта дошло лятото и хората, като излезли на работа и като видели, че насекомите и другите страшни животни са измрели, повикали св. Петър и му казали:
– Свети Петре, като ни потрябваш за втори път, пак ще ти се молим и служба ще отслужим на твоя ден Петровден. Каквото поискахме от теб, това ни даде.

Богатият Петър

Имало един много богат човек, Петър се казвал, нищо не давал на Бога, само се веселял, ял и пил с богатите. Събрали се веднъж просяци и си говорели:
– Богатият Петър нищо не дава за Бога – нито дарове, нито милостиня.
Обадил се тогава един от тях:
– Аз, ако ида при него, на мен ще даде.
– Ако ти даде нещо, всичко, което съберем днес, ще е твое. Ако нищо не изкараш, ще ти вземем коня.
Съгласил се просякът, станал и отишъл – или коня ще загуби, или много ще спечели.
Богатият Петър тъкмо се канел да се гощава с приятелите си някъде над града. Натоварил мулетата с хляб, гозби, пиене – всичко, каквото трябвало. А просякът излязъл пред него и му рекъл:
– Богат Петре, подари ми нещо за Бога.
– А, така ли, за Бога ли!
Завъртял се богатият насам-натам да намери дърво да го удари, ала като не намерил нищо, грабнал един самун хляб и го хвърлил, та ударил просяка по гърба с него. Просякът го взел и – беж! – върнал се при другите:
– Ето нà, виждате ли, не дава, ала на мене цял самун хляб даде!
Така минали години, дошло време богатият Петър да умира. Дошли при него дяволът и ангелът още докато бил жив и започнали да мерят греховете и доброто му. Наслагал дяволът греховете му – колкото една къща. Ангелът – какво да тури – един самун хляб, нищо друго нямало. А богатият Петър – жив и ги гледа. Казал им:
– Спрете ми душата да не излиза от тялото ми, аз знам какво да направя.
И те му оставили душата. Като се вдигнал от леглото, той раздал всичко, каквото имал, давал всичко за Бога. Нищо не останало. Накрая взел, че и себе си продал, роб станал, и тези пари също раздал за Бога. Станал роб на един господар.
Събрали се веднъж чорбаджии от големите градове и отишли в София на угощение. Отишъл и чорбаджията, който купил Петър. Домакинът имал на вратата си един ням и глух слуга. Робът Петър влязъл с господаря си вътре и той все му викал:
– Робе Петре!
Погледнали го и го познали останалите големци. Рекли си:
– Какъв човек беше, докъде стигна, роб да бъде.
Рекъл робът Петър на господаря си:
– Позволи ми да изляза навън, че ми стана тежко.
– Излез!
И той отишъл при вратаря, а вратарят не го пуска. Ала като се приближил към него и като му дъхнал в лицето, вратарят проговорил и прочул, сякаш никога не е бил глух и ням. А робът Петър излязъл и със светлина се възнесъл на небесата.
Тогава немият влязъл при господаря си и рекъл:
– Прости ми, господарю!
– Защо, бре!
– Роб Петър избяга.
– Тебе кой ти даде уста, та продума, и кой ти даде уши, та прочу?
– И аз не знам. Като ме дъхна неговата душа, продумах и прочух.
– Бягай на вратата! А роб Петър, да даде Господ и ние да идем там, накъдето замина той.
Оттогава всички почнали като роб Петър да раздават, ала никой не пристъпил към небето като него.

Бог иска да превземе царството на дявола, който владее над земята и човеците

Едно време дяволът бил цар на земята и държал всичко в ръката си. Нищо не можело да се отнеме от него и който умирал, душата му отивала при дявола. Господ не знаел как да отнеме хората и душите им, чудел се какво да прави. Най-сетне дошло му на акъла да проводи св. Петър за слуга на дявола, та покрай това да може да откопчи нещо и да се научи от него какво да стори, че да падне царството му и да го превземе Господ.
Тръгнал св. Петър на път. Най-сетне влязъл в двореца на дявола и му станал чирак. Цели три години слугувал на дявола, но нито веднъж не се престрашил да го попита как може да се превземе царството му. На третата година не могъл повече да изтрае и един ден, като се въртял около дявола, попитал го:
– Даскале, ще те питам нещо да ми кажеш?
Дяволът рекъл:
– Какво е това нещо?
А св. Петър отвърнал:
– Може ли някой да ти вземе царството?
Дяволът много се ядосал на св. Петър и го нахокал:
– Ти ли се намери да ме питаш за тия работи! Вън, бързо, махай се, да те няма вече при мен! Ти не си ми верен слуга, а пък аз толкова те обичах!
Свети Петър взел да му се моли за прошка и рекъл:
– Прости ми, даскале, повече няма да те питам за такива работи.
Цели три години още минали и св. Петър все слугувал при дявола и все търсил начин да разбере слабото му място. На края на шестата година той пак повторил въпроса си. И този път дяволът се ядосал и малко останало да му даде пътя (да го изгони). С големи молби св. Петър останал за още три години да чиракува. През тези години той станал много скъп на дявола. Всяка вечер той го викал при себе си и си говорели за това, за онова. На деветата година св. Петър, както си седели на софрата, пак го запитал как може да падне царството му. Този път дяволът не му се скарал, отпуснало му се сърцето в този час – та нали цели девет години св. Петър му бил чирак, мислел, че му е станал верен и че може да му каже как ще падне един ден царството му. И рекъл на св. Петър:
– Петре, ще ти кажа това, дето ме питаш, ала никому да не си казал. Ето как ще падне моето царство. Ще дойде време, една еврейска мома ще роди мъжко дете. Това дете, като порасне и стане на тридесет години, ще стане голям човек, цар на всички царе, и ще превземе целия свят. Той ще превземе и моето царство.
Откак чул тези думи, св. Петър взел да търси начин да избяга тайно и да иде при Господ да му каже как ще падне царството на дявола. Ала дяволът усетил какво мисли св. Петър и оттогава хич не се делял от него, все заедно ядели, пиели, заедно ходели. Дошло Петровден. На този ден св. Петър рекъл на дявола:
– Даскале, хайде да идем да се окъпем в морето. Отишли на морето и както се къпели, на св. Петър му дошло на акъла как да избяга. Рекъл на дявола:
– Даскале, ха да хвърлим по един камък в морето да видим кой по-бързо ще го намери и извади от дъното.
– Хайде – рекъл дяволът.
Хвърлил по-напред дяволът, чак на средата на морето, а св. Петър се помолил на Бога да спре камъка на плитко, та по-лесно и по-скоро да го намери. Господ чул молбата му и спрял камъка на плитко. Хвърлил се св. Петър в морето, не се минало много и ето ти го, излязъл с камъка в ръка. Сега дошъл ред на дявола да търси.
Взел св. Петър камък, хвърлил го силно насред морето и се помолил на Бога да позабави дявола във водата и да заледи морето с девет педи лед, та през това време да хвръкне на небето и да стигне при Господа. Както се помолил св. Петър, така и станало. Камъкът, като паднал в морето, налапала го една риба. Търсил, търсил по дъното дяволът, никъде не се виждал. Най-сетне намерил рибата, която го глътнала, взел го от устата є и потеглил нагоре да излиза. Като доближил върха на водата, гледа – морето заледено девет педи, нищо не се чува, нито вижда навън. Сетил се той каква е работата, върнал се назад, взел от дъното един воденичен камък, строшил с него леда и излязъл.
С излизането си гледа – св. Петър го няма. Погледнал нагоре и го видял – колкото една муха се виждал. Свети Петър вече наближавал до Господа, когато дяволът го настигнал с куката и го ударил по петите. Свети Петър, уплашен и потънал в зной, рекъл на Господ:
– Боже, какво да правя сега, дяволът ме е закачил с куката за петите. Как да се освободя?
А Господ му рекъл:
– Отрежи месо от петите си и влизай в рая. Свети Петър отрязал месо от петите си и се отървал от дявола. Влязъл в рая и разправил на Дядо Господ как ще падне царството на дявола от дете на мома еврейка.
От тогава насам останало, че петите на хората са издълбани в средата. Преди не било така.

Свети Петър два пъти бит в една къща

Едно време, когато Господ ходил по земята, двамата със св. Петър минавали по полето. На една голяма нива жънели много жътвари. Но едно хубаво момиче жънело най-много. Те погледали, зачудени от хубостта є, па си продължили пътя. По-нататък видели един мързеливец. Лежи под една круша и го мързи да си вземе круша от нападалите по земята, а чака крушата сама да падне в устата му. Господ казал:
– Виждаш ли, Петре, този михлюзин (мързеливец)? Той ще се ожени за онова работно момиче.
– Така ли? – казал св. Петър. – Чакай да го ударя!
Господ казал:
– Недей, Петре, защото той два пъти теб ще удари! Ала Петър не послушал, взел едно дърво, та ударил с него мързеливеца. После си заминали с Господ по пътя.
Минало се време. Господ и св. Петър пак тръгнали по земята. Като станало късно – къде да отидат, отишли в една къща. Това било къщата на мързеливия и на работното момиче. Те се били оженили. Излязла булката, поканила ги и им рекла:
– Хайде, лягайте, аз ще почакам мъжа си, че той закъснява и си идва пиян.
И те си легнали. Посред нощ дошъл мъжът є. Жената му казала за пътниците. Той казал:
– Няма да заспя, докато не ударя единия с дървото!
Взел едно дърво, влязъл в стаята, където спели пътниците, и – бух! – ударил св. Петър. Той се уплашил и отишъл от другата страна. А пияният пак – бух! – ударил го още веднъж, защото си рекъл: "Ударих единия, да ударя и другия, да не се сърдят."
Така Петър бил ударен два пъти.

РИТУАЛИ