НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
За народа ни св. Йоан (Иван) е един от шестимата братя юнаци, които си поделили света. Единствен той приел да кръсти младия Бог, защото при тази подялба между братята св. Никола, св. Илия, св. Василий, св. Петър и св. Атанас на него се паднали кумството, побратимството, а също и богомолството. Това са и трите му важни знака, които ще открием в многото приказки и песни, разказани и изпети за него.
Свети Иван е роден на Еньовден, 24 юни (празника на билките – магически и лековити), затова го наричат и Иван Бильобер.

Исус Христос и св. Йоан в майчини утроби

Когато Богородица била трудна (бременна) на няколко месеца, по същото време била трудна и Елисавета, майката на св. Йоан. Дошло време двете – Богородица и Елисавета – да се видят. От първо виждане двете се прегърнали като две най-мили сестри родни, целунали се и даже се разплакали от голямата радост, която и двете изпитали от срещата си една с друга.
В същото време, когато се целунали, и Исус Христос и св. Йоан, и те се поздравили и дълго си поговорили кога ще се родят и порастат, какви работи ще вършат и какви чудеса ще правят на хората.
На всички разговори, които провели двамата, не се зарадвал толкова св. Йоан, колкото, когато му рекъл Христос, че той ще му е кум и че той ще го кръсти.

Как св. Иван взел от дявола знамето

Вървели Господ, дяволът и св. Иван. Дяволът имал знаме, а Господ нямал. Оплакал се Господ на св. Иван:
– Той е дявол и носи знаме, а аз съм Господ и не нося.
Свети Иван рекъл:
– Ще взема на дявола знамето!
Като минавали покрай морето, току св. Иван хванал, та извадил пясък от дъното. Дяволът скочил и той да грабне пясък. Тогава Господ замразил морето и дяволът останал под леда. Скачал насам-натам – не може да излезе. Намерил воденичен камък и си го наврял на главата. Бухнал с камъка леда, строшил го и излетял. Излетял точно когато св. Иван грабнал знамето и побягнал. Дяволът хукнал по него. Тичал, тичал – не могъл да го стигне. Тогава хвърлил ножа си, та го закачил по крака. И рекъл св. Иван на Господ:
– Е, Боже мили, взех на дявола знамето, ала останах белязан – той ми издълба с ножа крака.
Господ му рекъл:
– Бъди спокоен, ще направя целият свят да има такива нозе.
И оттогава нозете на хората са издълбани. По-напред били равни.