До скоро за Европейския съюз знаех толкова, колкото пише в учебниците по история и география. Ако не беше историята с AКTA, нямаше да се заинтересувам и за дейността на Европейския парламент. Даже не разбирах защо украинците с благородна завист ни казваха: „Друго си е да сте в Европейския съюз!”.
Разбрах какво са имали предвид, когато се включих в проекта „Опознай Европа през България от двете страни на Дунава” на нашето „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД”. Минахме румънската граница и ръководителката на проекта ни обяви: „Влизаме в Молдова, пригответе паспортите! Вече не сме в Европейския съюз и личните карти не важат.”.

Печатът на митницата на Гургулещи, Молдова, беше първият в паспорта ми. Дотогава, по семейни причини, не бях излизал от България. Може би затова не отдавах такова голямо значение на факта, че само с една лична карта свободно можеш да обиколиш целия Европейски съюз.
„А на нас и виза ни искат, за да дойдем при вас”, обяснява ми Наташа, когато вече стигнахме в Болград. Украйна още не е член на ЕС, така, че за тях, макар и на актовете им за раждане да пише, че са българи, има редица ограничения при пътуването.
С Наташа и Татяна се запознахме още в България няколко месеца по-рано, по време на международен младежки фестивал, организиран от община Тунджа. Тогава научих, че Болград и община Тунджа имат договор за сътрудничество още от 2009 г. Във Facebook бях разглеждал снимки на приятели от други младежки организации от общината, които са посещавали украинския град, но не очаквах, че толкова много ще ми хареса. „Аз не знам руски, как ще се разбирам с другите там?”, попитах Татяна още при първата й покана да отидем и ние в Болград. „Какъв руски, та ние сме българи!”, сряза ме тя.
На чист нашенски език с думите: „Да живеят наште българя!”, ни посрещна и митничарят на украинската граница. „Кажете как е в нашта България, по-убаво се живее, нали?”, спираха ни съвсем непознати хора – и млади, и възрастни, по улиците на самия Болград. Андрей, обаче, направо ме „застреля” – „Къде искате да идем първо – в ямболската, или в сливенската махала?”.
Той въобще не се шегуваше. На една от улиците виси истинска табела „вул. Ямболска”. Първите заселници в града са точно от ямболския и сливенския край. И също както у нас, са се разделили на махали. В музея на Болград видях носии от нашето село Скалица, цяла витрина с рекламни дипляни и снимки от село Генерал Инзово и община Тунджа. Шевиците на носиите, с които местните самодейци изнасят концерти, също са нашенски. А как пеят и танцуват само родните ни песни и танци! То почти нямаше песен, която Жечко от Стралджа да не подхване, и Алла и Татяна от Болград да не я запеят.
Когато тръгвахме от България, много си мислехме с какво да се представим по време на 24 май – Деня на славянската писменост и култура, която там празнуват дори по-пищно от нас. Разработихме Карта на забележителностите на ямболския край, на която описахме всички селища със старите им имена. Тази карта подарихме на Болградския Градски съвет и на Българския културно-информационен център в Болград. Извън това – аз, Велина и Ванко от години наред играем като кукери в групите на Ямбол, Чарган и Бояново. Ние така и се запознахме – от маскарадните фестивали, на които нашите групи са се представяли, а после се събрахме и в „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД”. Намерихме маска и от Челник – за да завършим палитрата от кукерски маски в ямболска област, при това все от групи, лауреати на международни маскарадни фестивали. Клаудия взе носия от Генерал Инзово, а Янко – от Стралджа. Данчо и Дияна пък се облякоха като поп и военен. Е, не е кукерска група, която да представи в пълнота ритуала. Не бихме и могли, защото дори стъпките на различните кукерски групи се различават. Но обсъдихме и си направихме наша програма.
Не мога да ви опиша радостта на хората, когато ни видяха по улиците на Болград. Оказа се всъщност, че преселниците от Кукерландия в Буджака, както местните наричат Бесарабска България, не са успели да съхранят кукерските игри и за мнозина това, което ние представяхме, беше абсолютна новост.
Болград всъщност е малко градче, от типа на нашето Елхово. Две основни улици, един голям пазар, няма опасност да се загубиш. А и да се загубиш, все ще има някой, който да те упъти – всички разбират български. На нашия език се притесняваха да говорят само гагаузите от младежката група, с която осъществявахме обмена. Но пък чудесно ни разбират какво говорим.
Тъй като живея в т.нар. „Търновска махала” в Ямбол, знам, че на две преки от моя дом, също живеят няколко семейства гагаузи. Но тук с тях не общуваме. Не знам защо още навремето са ги изтласкали към ромската махала и са попаднали под общия знаменател на изолираните малцинства. В Болград българи, гагаузи, албанци, украинци, молдовани, евреи живеят, работят и празнуват на едно.
Гагаузите също сме българи, обяснява ми Юра, нашите предци също са дошли от България, бягайки от турското робство. Но говорим тюркски език. Чувал си за помохамеданчването. За да се спасят от ятагана, нашите дядовци са приели тюркския език, но да запазим християнската вяра, обяснява моят приятел гагаузин.
Докато го слушах, си спомних преданието на хан Кубрат за снопа пръчки. У нас отдавна сме го забравили, а там хората са единни. Умеят да ценят и малките радости, да уважават тези, които им помагат. Не знам в историята на България от южната страна на Дунава да е имало случай няколко стотин километра хората да са пренасяли пешком, а после и на колене, ковчега на герой като генерал Иван Инзов – човекът, помогнал за създаването на Болград. У нас даже паметниците на Левски и Ботев са нашарени с графити! Не тук, край София или Пловдив, а точно в Болград е изградена и първата българска гимназия, в която и до ден-днешен учениците учат по български учебници. И разказват историята ни по-добре от нас, макар, че 90 процента от тях никога не са били в България.

В църква аз и компанията в Ямбол ходим по Великден, но, заради „купона”. Даже не разбираме литургията. А там с болка разказват как техния собор /катедрала/, построен с даренията на предците им, е изгорял. Тези, които вече са идвали в Ямбол, с възмущение говорят как в двора на нашето архиерейско наместничество има заведение и че поповете ни пият и пушат на една маса с нас. Преди да го чуя, дори не бях се замислял как изглежда в очите на чужденците това!
Та, като се върнахме в Ямбол, сериозно се замислихме как в края на юни да посрещнем нашите приятели от Болград, какво да им покажем, как да представим по-добре ямболска област. Според предварителната програма, трябваше да имаме уъркшоп на Бакаджика. Част от нашата група категорично се възпротивиха, не били се качвали и не искали да го направят, заради близките си, които пострадали при онази ужасна трагедия на Спасовден през 2009 г. На Ормана пък има опасност от кърлежи. В Болград правихме уъркшопа със състазение по спортен риболов на Ялпуг, тук решихме в Ямбол да го направим на басейн „Вега”. Риба, там разбира се, няма как да ловим! Но пък ръководителите на проекта Дияна и Татяна ни предложиха страхотни ролеви игри и състезания, като „Европейци и туземци”, например, в която едната група представляваше членове на ЕС, а другата – кандидат – членове и всяка трябваше да представи себе си по оригинален начин, така, че да спечели симпатиите на другата. Тук много ни помогнаха обученията по разработване на проекти по програма „Младежта в действие” и на бизнес-проекти по европейски програми, които имахме в Болград и в Ямбол. Дори не беше необходимо да ни разпределят – сами решихме да си останем същите смесени от ямболлии и болградчани работни групи, които бяхме формирали по време на обученията.
Посещението в Козарево същия ден ни помогна за подготовката на следващото мероприятие. Там отидохме по покана на кмета на селото Теодора Тачева. По техен проект младите и възрастните хора бяха организирали кулинарен празник. Както болградчани, така и ние, научихме как да приготвим традиционен млин, пиле със зеленчуци в гювече по козаревски и др. Момичетата от Козарево и Симона от нашата група, пък ни научиха на стъпките на трите пъти, еленино, чичовата. Аз дотогава играех само право хоро, ама след посещението си в Болград, твърдо бях решил да уча нашенските танци, та това ми се отдаде по време на втората част от младежкия ни обмен.
Играхме хора и с момичетата от ансамбъл „Инзово” и на следващия ден в село Генерал Инзово. Преди това там, с помощта на председателката на читалището - Янка Лилова, и с нейните колеги, приготвихме „българската софра” – с диня, пъпеш, катми, пиле с ориз, сирене... Андрей и Вадим пък ни изненадаха с болградска шурпа – чорба от агнешко, Татяна и Наташа – с патладжани и чушки в доматен сос.
Инзовци също бяха подготвили изненада. Все пак беше Еньовден. Момичета в народни носии ни посрещнаха на входа с китки здравец, домашно омесена пита и сол, а после трябваше да минем под Еньовския венец. Китките със здравец събрахме в менче, след което Янка Лилова, по стар български обичай, нарече всяка една от тях – за късмет, за здраве, за годеник, за пътуване в Болград... Познайте на кого завидяха от нашата група най-много!
По същия радушен начин бяхме посрещнати и в обсерваторията, и в Ямболската търговско-промишлена палата, и в Държавния архив. В Архива, бяха приготвили специална изложба за преселението на нашите ямболлии в Бесарабия. „Дали няма да намеря дядо на тези снимки!”, залепи се за тях веднага Алла. А Татяна и Едик със съжаление уточниха, че техните корени са от сливенско.

Не по-малко сърдечна беше и срещата на нашите гости с кмета на община Тунджа Георги Георгиев, заместник-кметовете Пенчо Пенев и Станчо Ставрев и секретарят Андон Кръстев. Час по-късно Алла Белиоглова, като председател на новоучредената в Болград неправителствена организация Център за регионални инициативи „Астера”, и председателят на Общински младежки съвет „Тунджа” Йордан Колев, подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на младежките дейности.
И за да не се чудите защо пък точно с ОМС „Тунджа” беше подписан договорът, ще уточня. „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД” си подписа договора за партньорство с неформална младежка група от Болград още преди да подадем проекта по програма „Младежта в действие”. Общински младежки съвет „Тунджа” обединява всички младежки организации в общината, без да отнема тяхната самостоятелност. През 2009 г. младежките съвети на Тунджа и Болград учредиха Международна младежка мрежа. С новоподписания договор, „Астера” също стана част от тази мрежа.
С друг член на тази мрежа чрез ОМС „Тунджа” –  НПО „Младежта-европейското бъдеще на Веселиново”, празнувахме заедно на 25 юни в ресторант „Екатерина”. На този ден веселиновската младежка организация чества своята 5-годишнина. За мен това също беше двоен празник, защото първите проекти, в които съм имал възможност да участвам, бяха точно проектите на НПО „Младежта-европейското бъдеще на Веселиново”, на която и до ден-днешен съм член. „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД” също е с регистрация във Веселиново. А наши домакини на празника бяха кметът на община Тунджа Георги Георгиев и кметът на село Веселиново Татяна Стоева. Сред нас беше и Ваня Георгиева – доскорошен координатор „Младежки дейности”, от която преди години за първи път чух за възможностите, които предлагат европейските младежки програми на младите хора и за Националния център „Европейски младежки програми и проекти”, чрез който сега е финансиран нашият проект.  
Тази вечер председателката на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД” Мария Димитрова и ръководителите на проекта Дияна Бончева и Татяна Желяскова ни връчиха тържествено Yothpass – специални европейски сертификати по програма „Младежта в действие”. 31 Yothpass-а общо са издадени по проекта „Опознай Европа през България от двете страни на Дунава”. Това са първите такива сертификати за ямболска област и за Болград, разбира се.
По време на обученията от този младежки обмен разбрах, че програма „Младежта в действие” работи в почти целия свят, но не всяка държава може да кандидатства пряко по нея. За Украйна от скоро са отворени подобни възможности, което пък даде още по-голям стимул младите хора от Болград да регистрират свои организации, чрез които да кандидатстват с проекти.
По време на престоя на болградчани в България им организирахме посещение и на Великотърновския университет. Там беше проведена среща с доц. д-р Багрелия Борисова, зам.-ректор по евроинтеграция и международно сътрудничество, с преподаватели и студенти в Руския културно-информационен център „Акад. Дмитрий Лихачов”, Славистичния комплекс, Центъра по англицистика и ирландистика, Франкофонския център за документация и информация, немската и австрийската библиотеки, Центъра за гръцки език и култура. Подробно беше представена информация за условията за кандидатстване и обучение на български и чуждестранни студенти. Групата посети и държавната художествена галерия „Борис Денев”, парк „Асеневци”, крепостта „Царевец”, Самоводската чаршия в Търново.
В офиса на евродепутата Илияна Йотова в Ямбол сътрудничката Пенка Илиева ни  представи информация за дейността на Европейския парламент, на българските представители там и за допълнителните възможности по програма „Учене през целия живот”.
В Созопол групата се срещна с екипа на отдел „Евроинтеграция” в община Созопол и ръководството на сдружение с нестопанска цел „Св. Марина”, посети античния некропол и археологическия музей в града.
Младежкият обмен приключи, но продължаваме да поддържаме връзка с новите ни приятели чрез Skype и Facebook. Тези дни предстои да организираме паралелни кръгли маси, на които да представим наученото пред други млади хора от област Ямбол и Болградски район. Да си призная, трудно ми е да отсея какво точно да разкажа в рамките на 5-10 минути. Но задължително ще споделя, че, докато прекосявахме Мангалия, Констанца, Браила, Галац в Румъния, аз не видях необработваеми ниви – явно там хората наистина работят и усвояват средствата по европейски програми. В Болград видях как хората градят бъдещето си, опазвайки културата и историята си. Прави бяха Мария и Дияна като ми казаха преди да тръгнем за там, че човек трябва да пътува и да обиколи света, за да се научи да цени това, което има в България. Програма „Младежта в действие” ми даде възможност не само да спечеля нови приятели, а и да осъзная какво е да си гражданин на Европейския съюз.



Галин Иванов,
участник в проекта „Опознай Европа през България от двете страни на Дунава”