И какво, че правото може и да е на ваша страна. Как става ли. Ето как. В Ямбол
В петък, след края на работното време на администрациите идва служител и ви връчва известие, че в понеделник в 7 сутринта вашата къща подлежи на премахване.
И ще бъде премахната. Ама защо?, как така, не трябва ли да бъда уведомен, поне седмици преди това, за да имам време наистина да се махна, да мога да се жалвам, да си търся правата? Вдига рамене, човекът донесъл вестта, не му е това работата..
.Ами жалвайте се.
Обаче в 7 сутринта, в понеделник...
къде да се жалвате, в петък вечерта няма къде, администрациите вече не работят. И в понеделник рано рано пристига бригадата, полиция ги пази да не им пречите, багери, кирки и...къщата ви я няма.
Сетне стигате, все па,к до съдебна инстанция, (ако имате пари, )но и тя дори да реши, че сте прав, какво от това...И да имате пари и нерви, да осъдите общината, дори в Страсбург, издалият заповедта няма да поеме лично наказание, ще ви компенсира общинският бюджет, респективно данъкоплатците...
Не е евентуален отвлечен казус. Действителен случай е- в Ямбол, вече с известния блок 20. Съдът на върховна инстанция реши, че Заповедта за събарянето му е незаконна.
Ама там, как да е, отървали са се от такава собственост. Дано и да са им платили на хората (не говорим за настанените в блока роми, а за законните собственици на апартаменти...)
Но ЕТО НОВИНАТА:
В понеделник предстои в седем сутринта събарянето на този обект(на снимката) (срещу бившите офиси на ТВ "Диана"). Собственикът е сезирал Прокуратурата, че според нег ,събарянето е незаконно, защото не е предупреден да го премахне сам, в определения двуседмичен срок.
Ще внесе жалба и до Административния съд, но той започва работа в 9 сутринта и за да се произнесе по същество трябва поне ден. Дотогава...Дотогава строителните, пардон разрушителните бригади ще са си свършили своята...
Както и писахме по горе, това може да стане с вашата къща, блока, търговският обект. Стига кметът или някой, в негово отсъствие от заместниците му да реши....
Не вземаме страна, няма и защоq съдът е за тези неща. Но тук го заобикалят. Съдбната система им пречи...
ТОВА Е нашата ЗЕМЯ, ВСЕКИ МОЖЕ ДА Я...
Из "Пътеводител на галактическия стопаджия"
Какъв ден! Форд Префект знаеше, че това, дали къщата на Артър ще бъде съборена или не, е толкова важно, колкото и здравословното състояние на бъбреците на кучето Динго.
Артър обаче продължаваше да се безпокои.
— Но можем ли да му имаме доверие? — попита той.
— Лично аз бих му имал доверие до свършека на света — отвърна той.
— Да, разбира се — каза Артър, — и колко време остава дотогава?
— Около дванадесет минути — отвърна той. — Хайде, трябва да пийна нещо.
....
Изведнъж над Земята се стовари пълна тишина. Ако това е възможно, тя бе по-страшна и от шума. Известно време нищо не се случваше.
Огромните кораби висяха неподвижно в небето, над всички народи на Земята. Висяха неподвижни, огромни, тежки, непоклатими в небето над поруганата Земя. Много хора направо изпаднаха в шок, докато разумът се опитваше да осмисли това, което виждаха очите. Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.
Все още нищо не се случваше.
После се появи лек шум като шепот, ненадеен и необятен, идещ отвсякъде и всепроникващ. Всяка хай-фи уредба на света, всяко радио, всеки телевизор, всеки касетофон, всеки говорител за високи и ниски тонове, всеки усилвател на средни тонове на света тихичко се самовключи.
Всяка консервена кутия, всяка кофа за боклук, всеки прозорец, всяка винена чаша, всеки лист ръждясала ламарина се превърна в безупречен в акустично отношение резонатор.
Преди да загине, Земята щеше да има удоволствието да се наслади на най-съвършената звуковъзпроизводителна уредба, на едно наистина идеално средство за масова информация. Но по него не се чуваше ни концерт, ни музика, ни тържествени фанфари, а само едно кратко съобщение.
— Жители на Земята, моля за вашето внимание — заговори един глас, който звучеше превъзходно. Лееха се прекрасни, съвършени, квадрофонични звуци с толкова нищожно малка степен на изкривяване, че биха накарали и най-коравия смелчага да заплаче от умиление. — Към вас се обръща Простетник Вогон Джелтц от Галактическия хиперкосмически планов съвет — продължи гласът. — Както без съмнение знаете, планът за развитие на по-отдалечените райони на Галактиката предвижда построяването на хиперкосмическа магистрала през вашата звездна система и за съжаление вашата планета е една от тези, които по проект трябва да бъдат разрушени. Това ще продължи малко по-малко от две ваши земни минути. Благодаря за вниманието.
Озвучителната уредба замлъкна.
Неописуем ужас обзе всички хора на Земята. Ужасът премина бавно през насъбралите се тълпи — сякаш хората бяха железни стружки върху дървена плоскост, под която се движи магнит. Избухна паника, хората хукнаха да бягат, но нямаше къде да избягат.
Виждайки това, вогоните отново включиха уредбата. Тя каза:
— Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.
Уредбата отново замлъкна, но ехото продължи да се носи над Земята. Огромните кораби без никакво усилие се завъртяха бавно в небето. Откъм долната страна на всеки от тях се отвори люк — празен черен квадрат.
Изглежда, в това време някой някъде най-сетне успя да се добере до радиопредавател, улучи дължината на вълната и се обърна към корабите на вогоните с молба от името на цялата планета. Не се разбра точно какво е казал — чу се само отговорът. Озвучителната уредба изведнъж оживя. Гласът беше ядосан. Той каза:
— Какви са тези приказки сега, че никога не сте ходили на Алфа Кентавър? За бога, човечество, та тя се намира само на четири светлинни години от вас! Така де! Съжалявам, но никой не ви е виновен, че не сте се потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район. Край! Включете лъчите за унищожение.
От люковете ливна светлина.
— Не мога да знам — каза гласът по уредбата, — проклета заспала плането! Изобщо не ми е жал за вас — и млъкна.
Настана страшна, кошмарна тишина.
Чу се страшен, кошмарен шум.
Настана страшна, кошмарна тишина.
Флотилията пътностроителни кораби на вогоните потегли плавно към осеяната със звезди мастилена бездна.