възрожденци по принцип е хубаво, но да го превърнеш в традиционно осномния паметник, където официално се поднася признателност и то на 3 Март, е никак не много как.(освен, че е удобно и в центъра)... Разбира се и там може и трябва да се отдаде почит.







Но, в града ни има Паметник на Руските освободители, Паметник на освободилите Ямбол воински части, има Паметник на Георги Дражев и загиналите във войните ямболци, който всъщност е гробът на Дрежев и незнайнете войни паднали за свободата на България. И този път на този 3 март военните така бяха стегнали редиците, че и сравнително малкото ямболци дошли на честването, нямаше как да видят дали
официалните лица не са повече от тях.














Между редиците на строевете на пехотата и ВВС имаше оставено място, колкото да се разминат венец и половина.
Откъм градинския мост унифорлмени и цивилни полицаи строго следяха за реда, пропуснаха само едно невръктно мургаво момиченце, което посрещаше и изпращаше току пред Паметника, дъчейки  и плюейки срещу двайките поднасящи признателност.
По едно време духовното (от Духовата музика) "Покойници" спря и под речитатива на барабанчетата - сякаш на поход или към лобното (си) място трябваше да марширумат хората с цветята...
А това - кой да казва от кой са .. айде бе....

ПП, добре че барелефът на Левски на едноименното училище е на метри от този Паметник, иначе щеше да види тържественост 18/19 февруари или 6 юли (смъртта и раждението на Апостола на свободата), пример: 2 Юни и официално честване и удостоявани с почит от по-първите хора на града (от това ръковоствто), друг път...За втори път айде бе...