Завършването на етап от образователния цикъл е важно събитие в живота на всяка личност.

В края на учебната година четвъртокласниците получиха първите си удостоверения в живота- за завършено начално образование.

Още по-развълнувани бяха на 15 юни 2012 г. учениците от осми клас- те са вече подрастващи със завършено основно образование! Решението да отпразнуват това събитие беше обмислен предварително. По тяхно желание трябваше това да стане само в мое присъствие- тяхната класна ръководителка през поредните четири години от ученическия им живот (пети- осми клас).

Тъй като „героите”  на вечерта бяха те, уважих тяхното общо желание. Прохладната лятна привечер на 15 юни 2012 г. ни събра заедно в малкото градинско ресторантче. Зарадва ме много и фактът, че сред тях бяха двама техни бивши съученици (Михаил Христов и Стоян Кирязов), продължили след завършване на седми клас образованието си в други училища. Облечени празнично, красиви и спретнати, моите мили момичета и момчета сякаш изведнъж бяха пораснали. Изглеждаха по-зрели, държаха се коректно и възпитано. Спомнихме си безброй неща от живота на класа през годините нямаха край шегите и закачките! А многобройните снимки ще запечатат завинаги тези съвместни мигове. Та това беше нашата вечер- моята с тях и тяхната заедно в извънучилищна обстановка! Беше ми приятно да шумят край мен, да чувам смеха им, да виждам закачливите усмивки върху техните грейнали от младост и радост лица. Букетът цветя и грижливо избраният за мен подарък все пак бяха нещо преходно, материализиран израз на уважението към класната ръководителка.

Но онова, което остава са спомените. И ценностите, които се стараех да изграждам в душите им през тези четири години: скромност, желание за себедоказване, отстояване на личното достойнство, толерантност, приятелска взаимопомощ, доверие, чувство за отговорност, способност да изпълняват обещанията си и т.н.

Защото много от уроците ще изтрие от паметта им времето: правила, форуми, цитати, дати на събития, научни понятия... Но уроците по човечност никога не трябва да забравяме да преподаваме- чрез силата на убежденията си, чрез силата на убежденията си, чрез въздействието на личния пример, чрез цялостното си излъчване и поведение както в класната стая, така и в обществото.

Свикнала да ги възприемам като моите момчета и момичета, бих се радвала и занапред да растат през очите ми да гледам как от деца постепенно се превръщат в самоуверени младежи и девойки. Доколко възможно е това мое желание обаче, ще покаже близкото бъдеще.
Но не по-малко от техните родители искам да бъдат всякога здрави и щастливи, а успехите да ги следват във всяко тяхно начинание! Убедена съм, че нашата незабравима вечер- на 15 юни 2012 г. ни свързва още по-силно! А тази сплав се нарича незабрава.

Бинка Величкова