Ние сме толкова временни а се държим, като богове.
За много малко сме тук а губим повечето време.
Пропускаме смисъла и се вторачваме в глупости.
Пропускаме доброто и обичта,
но не пропускаме да се нападаме, да си крещим,
да се обвиняваме и да се нараняваме едни други.
Ние сме така смешни и жалки,
когато се правим на велики.
А всеки миг може да е последен,
всеки миг можем да отпътуваме.
Всеки миг, в който забравяме това
пропускаме всичко, пропускаме живота си…