"...от началото на 2014 г. променил поведението, като през втората половина на годината изпитвал непрекъснати съмнения и твърдял, че е преследван от полицейски служители, че по отношение на него се прави опит за убийство, като се слага отрова във водата и храната му, обвинявал съседите си, че му крадат различни вещи и хвърлял камъни и други предмети в двора на съседите си. Видно от разпита на свид. Дерменджиев, привличаният притежавал въздушна пушка, иззета в последствие от органите на МВР, с която стрелял към него...."


Р Е Ш Е Н И Е

 

№__22_____                              21.01.2015 г.                                  гр. Ямбол

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети първи януари две хиляди и петнадесета година:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

                                                                                      ИВА КОДЖАБАШЕВА

Секретар:  Ив.Златева

Прокурор: Т. Стаматов

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №28 по описа на ЯОС за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето във вр. чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба, подадено лично от Д.К.П. *** с ЕГН **********, срещу Решение №500/29.12.2014 г., постановено по ЧНД №1269 по описа на Районен съд – Елхово за 2014 г., с което привлечения е настанен на задължително  стационарно лечение в Държавна психиатрична болница гр. Раднево за срок от три месеца. С атакуваното решение на основание чл. 162, ал. З от Закона за здравето е назначено определено от кмета на Община Раднево лице, което да изразява информирано съгласие при лечението на П..

В жалбата въззивникът счита, че не боледува от Ендогенна психоза с шизофренен облик, Параноидно - халюцинаторен синдром и по същество иска отмяна на атакуваното решението. В съдебно заседание, въззивникът депозира допълнение към жалбата, в която по същество също оспорва първоинстанционното решение.

В съдебно заседание, прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ЕРС като правилно и законосъобразно.

Въззивникът П. се явява лично в о.с.з. и със защитник - адв. С. ЯАК, преупълномощена от адв. Т.. Защитникът пледира съдът да постанови решение в интерес на привлеченото лице. Въззивникът П. изразява настоява за отмяна на първоинстанционното решение.

Ямболският окръжен съд, като се запозна с атакувания съдебен, с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, доводите на страните и доказателствената съвкупност,  констатира следното:    

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 163, ал. 1 ЗЗ, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря детайлно. Основно във фактическа обстановка е, че въззивника Д.К.П. от началото на 2014 г. променил поведението, като през втората половина на годината изпитвал непрекъснати съмнения и твърдял, че е преследван от полицейски служители, че по отношение на него се прави опит за убийство, като се слага отрова във водата и храната му, обвинявал съседите си, че му крадат различни вещи и хвърлял камъни и други предмети в двора на съседите си. Видно от разпита на свид. Дерменджиев, привличаният притежавал въздушна пушка, иззета в последствие от органите на МВР, с която стрелял към него.

Видно от заключението на ВЛ по проведената по делото въззивникът страда от Ендогенна психоза с шизофренен облик, Параноидно - халюцинаторен синдром и поради и поради болестното му мотивираното му поведение съществува опасност П. да извърши противообществено деяние, което представлява опасност за близките, за околните и да обществото и застрашава сериозно здравето му. ВЛ счита, че привличаният в това състояние не можа да са грижи за себе си, не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение и поддържа, че същия следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ – гр. Раднево за срок от 3 месеца.

Проверяващата инстанция намира, че направения от районния съд анализ на всички събрани по делото доказателства е правилен и прецизен. Обосновано съдът е кредитирал заключението по назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза, както и писмените доказателства, приложени по делото.

В съдебно заседание пред настоящия състав, привлеченият заявява, че е доста ядосан на свид. Дерменджиев и ако го свари в двора си е решил да го убие и вероятно „ще му се случи нещо, ще яде бой на 100 процента”.

ЯОС счита, че са налице са всички кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 1 и чл. 155 от Закона за здравето, за настаняване на привлечения на задължително стационарно лечение, като при правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на всички доказателства, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че привлечения П. боледува от Ендогенна психоза с шизофренен облик, Параноидно - халюцинаторен синдром - заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ  и поради болестното му мотивираното поведение съществува опасност П. да извърши противообществено деяние, което представлява опасност за близките, за околните и да обществото и застрашава сериозно здравето му - безспорно установено от доказателствата по делото.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е постановил решение, с което привлечения е настанен на задължително стационарно лечение от наличното му психично заболяване. Правилно, с оглед заключението на експерта по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, първостепенния съд е определил лечебното заведение, в което следва П. да бъде настанен за лечение в ДПБ - Раднево, както и срока на лечение – 3 месеца.

От събраните по делото доказателства се констатира липса на способност у привлечени П. да изразява информирано съгласие за лечение по смисъла на &1, т. 15 от ДР на Закона за здравето и т.к. същият живее сам и не е в добри отношения със сестра си, на основание чл. 162, ал. 3 от същият закон ЕРС правилно е назначил определено от кмета на Община Раднево лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на въззивника.

Съдът намира за неоснователни доводите, релевирани в жалбата, че привлеченият не боледува от Ендогенна психоза с шизофренен облик, Параноидно - халюцинаторен синдром, като счита, че това е установено по делото при проведената съдебно-психиатрична експертиза.

Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното решение на ЕРС, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила следва да се потвърди.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗ вр. чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №500/29.12.2014 г., постановено по ЧНД №1269 по описа на Районен съд – Елхово за 2014 година.