Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка

Специалните ни поздрави са за Наско Тачев, Атанас Балахуров, Атанас Мерджанов,  Атанас Дженков, Атанас Стамболов, Атанас Обрешков, Атанаска Кабакова, Атанаска Ямачева, Атанас Атанасов

Да са живи, здрави, разумни, ползотворни, ценени, обичани!!!

Простонародните вярвания тачат светеца като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимния св. Атанас - "Атанасовден" е наречен "Среди зима" след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно" и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На този ден за "Баба шарка" се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде "медена" болестта и да премине леко. За да не се "подсърдят" болестите за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само "медените", "лелите" или "благите". Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.