Студът прекарва пръсти по стъклата.
Наднича в стаята, в която спя.
Под дланите му - хлъзгави и гладки -
пониква лед. Настръхнали цветя.
Докосва ме в съня ми. Но е нежен.
Целува само голите ми рамене.
Очите му са тъжни. Заскрежени.
Защото никой не обича Студове.
Не знам дали ако поискам да го стопля
ще легне в скута ми, съвсем смълчан.
"Не съществува топъл Студ. И толкова."
Но сигурно боли да бъдеш сам.
Прегръща ме. И цялата изтръпвам.
Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.
А после мълчаливо се отдръпва.
Разкаян и объркан нощен Студ.
Опитва да си тръгне, но не може.
Навън нощта е спряла. Като снимка.
Притиска устни в топлата ми кожа
и тихо се разпада на снежинки.

написа caribiana на 9.1.15

ПОВЕТРИЕ

написа caribiana на 9.1.08

Ще дойде онзи Вятър.Ще повее.
От топлия му дъх ще нацъфтят черешите.
И само в някакви далечни планини
ще дишат още Зимата и студовете и.

Ще се закичи със лъчи Небето,
поляните със цветове ще се покрият.
А под стрехите на събудените къщи
отново лястовиците гнезда ще свият.

И аз отново ще съм същото момиче,
което силно вярва в чудесата.
Което в мълчаливите утра
ще гледа тихо раждането на росата.