Игнажден е голям християнски празник, посветен е на свети Игнатий Богоносец, смятан за един от най-добрите ученици на свети апостол Йоан Богослов и ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия.
Според поверието именно той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. В началото на II век, по времето на император Траян, Игнатий е осъден на смърт от императора заради своите верски убеждения. Той е закаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Игнажден е познат и с още няколко имена – Полазница, Идинак, Поляз, Игнатьовден, Нов ден, Млад ден и други. Според народните вярвания от Игнажден тръгват и празниците, започва Новата година, ражда се новото слънце. По него се пророкува какъв ще бъде късметът през следващата година.
Много важно е какъв човек ще прекрачи прага на къщата и ще дойде на гости – първият, който влезе, се нарича полазник. По него се гадае каква ще бъде годината – ако той е добър човек и стопанин – то народът вярва, че годината ще бъде здрава, плодородна и щастлива за семейството. Ако пък полазникът е момиче, ще се плодят женски животни през следващата година.
В някои краища стопаните избират своя полазник по-рано и го канят на гости. Когато гостът-полазник влезе в къщата, трябва да донесе със себе си трески и съчки от дръвника на двора. Една част от тях ги поставя в полозите на кокошките. Другите ги слага на купчинка пред огнището и сяда/застава над тях да ги „мъти”. Домакинята го посипва с орехи, пшеница, боб, сушени плодове. Това е символично ритуално действие, чиято цел е да се подсигури добър приплод на кокошките и на всички домашни птици. После гостът разравя огъня, за да хвърчат много искри, наричайки: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, теленца, агънца, яренца, прасенца, дечица, най-вече мед и масло и бяла пшеница в тая къща!”. Всички отговарят с: „Амин, дай Боже!”. После всички сядат на масата, като първо се кани първия гост-полазник и се гощават обилно.
Традиционно домакинята е приготвила пита, която всички на масата разчупват едновременно. На който се падне най-голямото парче – за него има много късмет през годината. Трапезата трябва да се приготви предишния ден, защото на Игнажден не трябва да се работи нищо. Освен това не трябва да се взема и дава нищо назаем, не трябва да се посреща този ден с големи дългове. Също не трябва да се изхвърля и боклука. Когато някой излезе от дома си, не бива да се връща с празни ръце – хубаво е на този ден да се купи нова дреха.
Според християнската традиция от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка. Дните в този период – до коледната нощ, се наричат „мъчници”. През тях младите и нераждали жени не трябва да работят, за да забременеят и да родят по-лесно своите деца. Всички традиционни обредни действия са свързани с надеждата за щастие, благополучие и предпазване не само на домашните птици, а и на цялото семейство и цялата Вселена – кокошката и яйцето символизират Космоса и неговото зараждане.