Уморена от дъжд и от есени
и със вятър в едната ръка
мълчалива
горчива
естествена
тя се спира на мокрия праг.

А чадърът цъфти над главата ѝ -
бледорозов нелеп ореол.
Предозирана с вчерашно щастие
днес разбира, че царят е гол.

Като няма какво да направи
ритуално прависи... чай.
С две лъжички тъга. И с цигара
прекадява дома на Нощта.

На сърцето ѝ пише "Затворено".

И зад тънкото, прашно стъкло
уморена от дъжд и от хора
спи една ничия, гола любов.