днес 26 ноември 2014 г.


26 деца ще получат персонални пенсии

26 деца без право на наследствена пенсия от починал родител ще получат персонални пенсии в размер на 101,70 лв. месечно, реши правителството.
Пенсиите в размер на 90 на сто от социалната пенсия за старост ще се изплащат от 1 декември 2014 г. По този начин ще бъдат подпомогнати 19 семейства за издръжката на децата, останали в затруднено финансово положение след загубата на единия или двамата родители.


България е готова да поеме ролята на водеща нация в доверителния фонд на НАТО за долекуване
и рехабилитация на украински военнослужещи

Правителството одобри поемането от България на ролята на водеща нация в доверителния фонд на НАТО за долекуване и рехабилитация на украински военнослужещи. Задачите на водещата нация са да одобрява насоките за развитие на фонда и предложенията за изразходване на средства.
С това решение България се присъединява към колективните усилия на международната общност за облекчаване на хуманитарната криза, възникнала в резултат от конфликта в Украйна. То е и възможност за по-видим принос на страната ни за оказване на помощ на Украйна в рамките на НАТО.






Карина Караиванова остава
национален ръководител и ръководител
на разплащателния орган

Правителството направи промени в РМС №965 от 2012 г., с което директорът на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите Карина Караиванова е определена за национален ръководител, който отговаря за финансовото управление на средствата от предприсъединителните финансови инструменти на Европейския съюз – ФАР и САПАРД, както и за ръководител на разплащателния орган по Кохезионния фонд по Регламент 1164/94 (предишна програма ИСПА).
Промяната се отнася само до длъжността, която г-жа Караиванова заема. Със заповед на премиера Борисов от 10 ноември т. г. тя беше назначена за заместник-министър на финансите.
Националният ръководител осигурява спазването на правилата, разпоредбите и процедурите на предприсъединителните програми, европейското и националното законодателство, отнасящи се до изпълнението, отчитането и финансовото управление, както и функционирането на подходяща система за отчетност и информация. Ръководителят на разплащателния орган отговаря за сертифицирането на разходите по проектите по Кохезионния фонд пред Европейската комисия и за осигуряването на средства от помощта по проектите при спазване на приложимите нормативни и административни правила и процедури.


Продължава се Договорът за рейтинг
между България и Moody’s

Правителството упълномощи министъра на финансите да изрази съгласие от името на България с актуализираното Приложение за цени за 2014 г. към подписания през 2005 г. Договор за рейтинг между Република България и рейтинговата агенция Moody’s Investor Service.
Предлаганото Приложение за цени за 2014 г. от Договора е следствие от изтичането на едногодишния срок на действие на Приложението за цени за 2013 г. и по същество не променя съществуващите до момента отношения между България и рейтинговата агенция.
Необходимостта от правна регулация на отношенията се обуславя от факта, че наличието на кредитни рейтинги, присъдени от международно признати агенции, е ключово условие за обезпечаване достъпа на страната ни до капиталови пазари.
Правителството отпуска средства
за 12 франкофонски стипендии

Правителството ще предостави доброволна вноска в полза на Франкофонския институт за администрация и управление (ФИАУ) със седалище в София с цел осигуряване на 12 стипендии за негови студенти от Източна Европа и Балканския регион. Вноската е по линия на участието на България в международното сътрудничество за развитие и възлиза на 30 000 евро. Средствата са планирани в централния бюджет.
Отпускането на средства за франкофонски стипендии ще укрепи авторитета на България и ще се отрази положително върху образа на страната в Източна Европа и Балканския регион. Освен това ще допринесе за по-нататъшното засилване на ролята и влиянието на България в Международната организация на Франкофонията, като същевременно ще направи по-видима дейността й в областта на международното сътрудничество за развитие.


Одобрени са българските позиция
за три Съветa на ЕС

Правителството одобри позициите на България за предстоящите заседания в Брюксел на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика във формати „Транспорт” и „Телекомуникации” и на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, формат „Здравеопазване”.
Транспортните министри от ЕС ще се съберат на 3 декември. Те ще направят междинен преглед на Стратегията „Европа 2020” и ще приемат Заключения относно транспортната инфраструктура и Трансевропейската мрежа. В областта на морския транспорт ще бъде обсъдена възможността за постигане на принципно споразумение за оправомощаване на държавите-членки да подпишат и/или ратифицират Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби на Международната морска организация. Основна тема в областта на въздухоплаването ще бъде развитието на инициативата Единно европейско небе. По отношение на железопътния транспорт, министрите ще приемат доклад за напредъка по предложението за директива за изменение на Директива 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура.
Заседанието на Съвета във формат „Телекомуникации“ ще се проведе на 27 ноември. На него ще бъдат разгледани две законодателни предложения – относно достъпността на уеб-устройствата на органите от обществения сектор и относно единния европейски пазар на електронни съобщения и услуги. По второто предложение се очакват обсъждания относно въвеждане на роуминг без надценка в страните от ЕС, в рамките на справедлив лимит за потребление. Министрите ще приемат заключения относно управлението на интернет.
На 1 декември е заседанието на министрите на здравеопазването. В дневния му ред е включена дискусия по доклада за напредъка по предложенията за регламенти относно медицинските изделия и за ин витро диагностичните медицински изделия. По досието все още предстоят дебати и ще се търси политическо решение по въпросите, по които няма съгласие между експертите. Според България, този етап постигането на общ подход е невъзможно и би означавало компромис с качеството на законодателните проекти. България ще подкрепи Заключения на Съвета по две актуални теми – Ваксинирането като ефективен инструмент в общественото здраве и Сигурността на пациента и качеството на предоставяните грижи, включително превенцията и контрола на инфекциите, свързани със здравето и антимикробната резистентност.


Правителството се запозна с резултатите
от заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри доклад за резултатите от редовното заседание на Съвета „Общи въпроси”, проведено на 18 ноември в Брюксел. На него бе представен дневният ред за предстоящия Европейския съвет на 18 и 19 декември, който ще бъде посветен основно на икономическите въпроси и външните отношения. Една от основните теми е инициативата на ЕК за мобилизиране на 300 млрд. евро инвестиции в следващите три години. България, съвместно с други държави-членки, предложи да се вземе решение за удължаване на периода на допустимост на разходите по оперативни програми 2007-2013 г. с една година с цел по-доброто усвояване и постигане на максимален ефект от европейското финансиране.
По темата за засилване на междуинституционалното годишно и многогодишно програмиране, държавите-членки приветстваха политическата воля на институциите да си сътрудничат и очакват до края на Италианското председателство да бъде представена и подписана политическа декларация за намерения между трите институции.
Дискусията на заседанието беше структурирана най-вече около разпространения проект на работна програма на ЕК за 2015 г. и десетте приоритетни инициативи на Комисията. Подчертана е важността на инициативите за нов тласък на заетостта, растежа и инвестициите, енергиен съюз и климат, по-справедлив вътрешен пазар и нова имиграционна политика. Очаква се Годишната работна програма на ЕК за 2015 г. да бъде представена официално на Съвета „Общи въпроси” на 16 декември и одобрена от Колежа на комисарите на 17 декември.
Одобрен беше и доклад с резултатите от заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, проведено на 7 ноември. На него беше разгледано предложение за изменение на Директивата относно общата система за данъчно облагане на дружествата-майки и дъщерните дружества. Беше направен преглед и на заключенията на Председателството по бюджетните въпроси от тази година. Съветът обсъди предложението за въвеждане на данък върху финансовите сделки чрез процедура за засилено сътрудничество. Председателството информира ЕКОФИН за работата по предложението за въвеждане на стандартна ДДС декларация за намаляване на тежестта върху бизнеса. В рамките на дневния ред бяха приети заключения относно статистиката на ЕС и финансирането на борбата с изменението на климата.
С друго решение правителството прие резултатите от заседанието на Съвета по земеделие и рибарство. В срещата, проведена на 10 ноември, бяха обменени мнения за финансирането чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието в контекста на писмото на ЕК за изменение на проекта на общия бюджет на ЕС за 2015 г. Голямата част от делегациите изразиха силна загриженост относно потенциалните последици от това решение за селското стопанство и 22 държави членки, сред които и България, подписаха обща декларация (инициирана от Франция), в която подчертаха своите резерви. Председателят на Съвета по земеделие и рибарство ще изложи в писмо до Председателя на ЕКОФИН тези опасения на държавите-членки, заедно със съвместната декларация.
В областта на рибарството министрите постигнаха политическо споразумение по възможностите за риболов на определени дълбоководни рибни запаси за 2015 г. и 2016 г. въз основа на компромисно предложение на Председателството, изготвено в съгласие с Комисията. В точка „Други въпроси” делегацията на Словакия информира Съвета за общата декларация на министрите на земеделието на Чехия, Унгария, Полша, Словакия, България, Румъния и Словения по отношение на предложението за регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти. Декларацията подчертава притесненията на тези държави-членки по отношение на промените, които могат да бъдат въведени с предложения регламент и които да доведат до последици за биологично производство. Особено се набляга на необходимостта от запазване на някои дерогации като възможността за използване на небиологични семена и посадъчен материал в биологичното производство, запазване на възможността за смесени стопанства, намаляване на броя на делегираните актове, произтичащи от този регламент и включване на повече разпоредби в основния законодателен акт.


Очаква се ЕК да закрие 20 процедури
срещу България поради изпълнение
на ангажиментите

Министрите приеха доклад относно изпълнението на ангажименти, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. В документа е представена информация за актуалното състояние на процедурите за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, стартирани от Европейската комисия.
От всички 328 процедури, започнали след 1 януари 2007 г., закрити са 261. По оставащите все още открити 67 процедури може да се очаква ЕК да вземе решение за закриването на 20 процедури поради изпълнение на ангажиментите на България, се посочва в доклада.
Като основен акцент в него е изведена необходимостта от предприемането на спешни действия за ускоряване изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и допълнителни мерки, с цел отстраняване на допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз и преодоляване на натрупаните закъснения.


Нормативни промени регламентират координационните функции на вицепремиера
по европейските фондове и икономическата политика при управлението на средствата от ЕС

Правителството прие изменения и допълнения в нормативни актове, които регулират координацията и отделните процеси на управление на средствата от структурните фондове и от Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г.
Промените са във връзка с новата структура на Министерския съвет. Те предвиждат на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика да бъдат възложени функциите, свързани с цялостната организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от ЕС.
Правителството прие тригодишен план
за изпълнение на Националната програма
за развитие България 2020

Правителството прие Тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие България 2020. Основната цел на документа, който обхваща периода 2015-2017 г., е да допринесе за постигането на трите стратегически цели на програмата – повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
За постигането на тези цели през периода 2015-2017 г. се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет са дефинирани набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък. Предварителната оценка на въздействието от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти. Към 2020 г. (т. е. три години след края на изпълнението на предвидените в плана за действие мерки) БВП би нараснал с 6,8%, ако планът бъде реализиран с вече осигурените средства, и с 12,2%, ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. Положителни ефекти ще се наблюдават по отношение на състоянието на пътната и железопътната мрежа на страната, енергийната сигурност и подобряването на инфраструктурата на българските градове. Симулациите показват и съществен дългосрочен ефект по отношение на конкурентоспособността на икономиката. През 2020 г. износът на страната би нараснал съответно с 10,6% и 16,7%.
В плана за действие са посочени референтните и актуалните стойности на показателите, като така се отчита напредъкът за изпълнението на отделните стратегически цели и приоритетни области. Представена е и оценка на макроикономическото въздействие на предвидените мерки, като е използван моделът СИБИЛА (Simulation Model of Bulgaria's Investment in Long-term Advance). Оценявани са дългосрочни ефекти, дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели, които са генерирани в резултат на направените в периода 2015-2017 г. интервенции и се наблюдават трайно след преустановяване на импулса (края на изпълнението на мерките).
Държавни гаранции през 2015 г. ще се издават
само за изграждане на междусистемната
газова връзка Гърция-България

Министерският съвет взе решение относно държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции през 2015 г.
С решението се продължава възможността за издаването на държавни гаранции през следващата година по заемни споразумения, свързани с финансирането на проекта за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция-България, в размер до 157 млн. лева и при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Проектът е одобрен за финансиране през 2014 г. Поради съществено забавяне в развитието му и при отчитане на стратегическата му значимост за получаване на достъп до алтернативни източници на газови доставки и предпазване от кризи на доставките в страната, той ще бъде предвиден и в проекта на закон за държавния бюджет за 2015 г. в одобрения за 2014 г. размер.
През 2015 г. няма да бъдат одобрявани други инвестиционни проекти, за чието финансиране да се сключват договори за държавни заеми или да се издават държавни гаранции.


Одобрен е актуализиран проект на ОП „Наука
и образование за интелигентен растеж“

Правителството утвърди актуализиран проект на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. Програмата е сред ключовите инструменти за постигане на целите, приети от България в рамките на Стратегията „Европа 2020“ и служи като ефикасно средство за прилагане на политики по сближаване на национално и общностно равнище. Посочени са няколко тематични цели, в които са концентрирани нуждите от прилагане на целенасочени мерки чрез ресурса на оперативната програма: научно-изследователската дейност и висшето образование, училищното образование и ученето през целия живот.
Програмата съдържа четири приоритетни оси: Научни изследвания и технологично развитие, Образование и учене през целия живот, Образователна среда за активно социално приобщаване, Техническа помощ.
Очертана е рамката и са определени приоритетите за финансиране в областта на науката и образованието със средства от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд през програмния период. Приоритетите са изведени на база консултации с представителите на администрацията, гражданското общество и бизнеса и съответстват с целите на Стратегия „Европа 2020“ на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Описани са механизмите, които ще се прилагат за осигуряване на ефективно управление на средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.
Бюджетът на програмата се формира от финансиране по двата фонда в размер на 596 000 681 евро и национално съфинансиране в размер на 105 176 591 евро.
Министерският съвет упълномощи министъра на образованието и науката да представи актуализирания проект на Европейската комисия и да проведе преговорите за окончателното одобряване от ЕК на програмата.


В МФ ще има специализирана дирекция
„Съдебна защита”

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите. От състава на съществуващата в структурата на ведомството дирекция „Държавно юрисконсултство“, която се преименува в дирекция „Правна“, се отделя досегашният й отдел в самостоятелна дирекция „Съдебна защита“. Не се променя численият състав на МФ.
Дирекция „Правна“ ще продължи да осъществява дейността си по подпомагането на министъра на финансите и на администрацията на МФ при изпълнението на специфичните им правомощия и компетентности, произтичащи от законодателството в областта на публичните финанси, съставянето, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, поемането и управлението на държавния и държавногарантирания дълг, вкл. съгласуването на свързаните с това проекти на договори, провеждането на държавната политика по отношение на международните финансови и кредитни организации, придобиването, управлението и разпореждането с държавно имущество, принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди и други. Дирекцията ще поеме и някои от дейностите, които досега са извършвани от юрисконсултите от преобразувания отдел – да изразява становища, да предлага решения на правни проблеми, свързани с дейността на администрацията на министерството и др.
Дирекция „Съдебна защита“ ще продължи да осъществява дейността на досегашния отдел – процесуалното представителство на държавата, на министъра на финансите и на министерството пред правораздавателните органи в страната, пред специализираните държавни органи като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита от дискриминация. Дирекцията ще съгласува договори, по които министерството е страна, с цел да се осигури необходимата защита при евентуални спорове, ще организира и координира защитата на българската държава по международни арбитражни дела и др.
С постановлението се актуализират и прецизират функциите на дирекция „Национален фонд“ като Сертифициращ орган на средствата от Европейския съюз във връзка с програмен период 2014-2020 г.


Правителството одобри проекта
на Оперативна програма „Околна среда“

Правителството одобри проекта на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. Документът определя приоритетите за финансиране в областта на околната среда със средства от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на ЕС през програмния период. Разработването му е резултат от работата на тематична работна група, в която участват представители на администрацията и на широк кръг партньори – неправителствен сектор, бизнес, социално-икономически партньори, академична общност, организации на и за хората с увреждания, и др.
Програмата поставя акцент върху изграждане на ВиК инфраструктура и устойчиво управление на водния сектор, постигане на съответствие с йерархията при управлението на битовите отпадъци, подпомагане изпълнението на Националната приоритетна рамка за действие за Натура 2000, превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, подобряване качеството на атмосферния въздух. Приоритетите за финансиране съответстват на целите на Стратегия „Европа 2020”, както и на основните национални и европейски стратегически междусекторни и секторни документи, и отчитат коментарите на Европейската комисия.
Общият бюджет на ОПОС е 1 770 381 342 евро, в т. ч. европейско съфинансиране в размер на 1 504 824 141 евро и 265 557 201 евро от националния бюджет, разпределени между приоритетните оси както следва: „Води”- 1 216 млн. евро, „Отпадъци” - 268 млн. евро, „Натура 2000 и биоразнообразие” - 101 млн. евро, „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища” - 78 млн. евро, „Подобряване качеството на атмосферния въздух” - 58 млн. евро, „Техническа помощ” - 47 млн. евро.



Правителството определи реда за извършване
на разплащанията на разпоредители с бюджет
по договори

Министерският съвет одобри решение за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори.
С акта се предвижда плащанията по договори от разпоредители с бюджет, които са платци по тях, да бъдат извършвани само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, че получателите на плащанията нямат публични задължения, а в случаите, когато лицата имат такива – че за съответните публични задължения са наложени обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обменът на информация между приходните агенции и разпоредителите с бюджет, които са платци по договорите, ще се осъществява изцяло по електронен път. Предвиден е специален ред, когато платци по договорите са Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. В тези случаи ще се извършва служебна проверка на лицето, получател на плащането от съответната приходна агенция за наличие на публични задължения, като плащането по договора ще се извършва при спазване на изискванията на общия ред.
В решение е предвидено, когато разпоредител с бюджет не е получил потвърждение от НАП и/или Агенция „Митници“ в предвидения 7-дневен срок, незабавно да уведоми изпълнителния директор на НАП или директора на Агенция „Митници“ и да изиска потвърждение. В случай, че не се получи потвърждение и при повторното уведомяване, разпоредителят извършва плащането и уведомява министъра на финансите.
Решението влиза в сила от 1 декември 2014 г. Предвиден е преходен режим за плащанията по договори, за които датата на плащане е не по-късно от 12 декември т. г. В тези случаи разпоредителите с бюджет незабавно уведомяват НАП и Агенция „Митници“ и извършват плащането по договора.
Мярката се прилага в изпълнение на един от основните правителствени приоритети за повишаване събираемостта на бюджетните приходи. С нея се предприема ефективна защита на фискалната позиция и оптимизиране на процеса по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, събирани от НАП и Агенция „Митници“.
Мярката ще бъде изпълнена чрез засилване на междуинституционалното сътрудничество, координацията, обмена на информация между приходните агенции и разпоредителите с бюджет – министерства, държавни агенции, общини и т. н. Други очаквани ефекти от прилагането на тази мярка ще бъдат намаляване на разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация, ефективно използване на съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите, осигуряване на по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор, в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС, както и ограничаване на корупционните практики.


Три постоянни работни групи ще подпомагат дейността на Съвета за административната реформа

Правителството одобри промени в постановлението, с което е създаден Съветът за административната реформа, и в правилника за организация на дейността му.
С промените за председател на Съвета е определен вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация. Създават се три постоянни работни групи, които ще подпомагат дейността на Съвета. Техните функции са по отношение на оптимизация на администрацията, прозрачността в управлението и развитието на човешките ресурси.
Разширяват се и сферите на дейност на Съвета за административна реформа. Той ще разработва политиката и ще координира осъществяването на инициативата за отворени данни в обществени сектор, както и на други дейности за прозрачно управление. Освен това ще предлага дейности и ще осъществява мониторинг на изпълнението на поетите от България ангажименти по Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”.


Вицепремиерът Ивайло Калфин ще е председател на Националния съвет
за тристранно сътрудничество

Правителството определи за председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Представител на правителството в НСТС ще бъде и министърът на финансите Владислав Горанов.
НСТС е органът, в който се осъществяват консултациите между държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище. Състои се от по двама представители на имащите право на участие в него страни.
На днешното си заседание Министерският съвет актуализира и състава на представителите от своята квота в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Решението е резултат от избирането на новото правителство на 7 ноември т. г.
От състава на Надзорния съвет са освободени Йордан Христосков, Петя Евтимова, Любомир Бакаливанов, Владимир Петров и Владимир Туджаров. Новите представители на държавата са вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, заместник-министрите на труда и социалната политика Гълъб Донев и на здравеопазването Адам Персенски, държавният експерт в МФ Илияна Владова и съветникът в Министерството на икономиката Филип Кирев.


Одобрени са изменения и допълнения
в Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ

С одобрени от кабинета изменения и допълнения в Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ за периода 2015-2020 г.се планират дейности, които са насочени в две направления – интервенции в държавни лечебни заведения за развитие на структурите им за спешна диагностика и лечение и интервенции за развитие на здравната инфраструктура за продължително лечение. Предвидена е и подкрепа за модернизиране на здравната инфраструктура на страната, надграждайки постигнатите резултати от програмен период 2007-2013 г., която е съобразена с политиката на ЕС за осигуряване на равен достъп и подобряване на качеството на здравните услуги. Предложените изменения в Концепцията са насочени към създаване на възможност за по-ефективно усвояване на средствата по европейските фондове, което кореспондира и с политиката за равномерно развитие на регионите. Дейностите в различните направления ще бъдат финансирани с нереализирани до момента средства по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., Норвежки финансов механизъм и др.
Изменението на Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ се основава на анализ на здравно-демографското състояние на страната, който определя необходимостта от мерки за преодоляване на основните причини за смъртност и трайна неработоспособност в България. Във връзка с това се предвижда подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до лечение болести на органите на кръвообръщението, новообразувания, болести на дихателната система, болести на храносмилателната система. Интервенциите, насочени към намаляване на детската смъртност и вида и степента на увреждане при децата, ще бъдат насочени към подобряване на възможностите за антенатална диагностика, повишаване качеството на неонатологичната и педиатрична помощ чрез осигуряване на високотехнологична апаратура.
Интервенциите в държавни лечебни заведения, извършващи спешна диагностика и лечение ще бъдат приоритетно насочени към развитието на системата за спешна медицинска помощ в нейната извънболнична и болнична част. Те включват осигуряване на високотехнологична медицинска апаратура за оказване на спешна медицинска помощ, включително с възможности за отдалечени консултации (телемедицина), както и извършване на строително-ремонтни дейности. Тези интервенции допълват дейностите, предвидени в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ, и целят като пряк резултат подобряване на качеството на спешната медицинска помощ и скъсяване на времето за достъп на населението до нея.
В областта на ранната диагностика, качеството и достъпа на онкологичната помощ, интервенциите ще бъдат насочени към надграждане на постигнатото и ще са насочени към укрепване на капацитета на националните центрове за лечение на болни с онкологични заболявания.
Интервенциите в здравна инфраструктура за продължително лечение ще бъдат насочени към преструктуриране на неефективно използваните легла за активно лечение в легла за продължително лечение на вътрешни болести, кардиология, ревматология, пневмология, ортопедия и травматология, нервни болести, хирургия и др. медицински специалности. Предвижда се и изграждането на два центъра за продължително лечение на пациенти с „будна кома”. Предвидените дейности ще доведат до реално преструктуриране на болничните легла чрез повишаване на относителния дял на леглата за продължително лечение, за сметка на леглата за активно лечение, които генерират по-големи болнични разходи. Това ще осигури по-добра ефективност на хоспитализациите за активно лечение и ще гарантира здравните услуги за пациентите, нуждаещи се от продължителни медицински грижи.
Дейностите, предвидени в Концепцията, ще осигурят както ефективно разходване на обществения ресурс за здравеопазване, така и равнопоставен достъп на населението до всички видове медицинска помощ с акцент върху грижите, полагани преди хоспитализацията на пациентите. Кумулативният резултат от тези ефекти в дългосрочен план ще допринесе до подобряване на здравните показатели, в т.ч. смъртност, настъпване на трайни увреждания, загуба на работоспособност и др. Развитието на адекватна здравна инфраструктура, предоставяща качествена медицинска помощ, ще осигури и стимули за задържане на работоспособното население в регионите и е фактор за преодоляване на отрицателните демографски тенденции.


Приета е Концепция за развитие на системата
за спешна медицинска помощ

Правителството прие Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ. Стратегическата цел, формулирана в документа, е насочена към развитие на интегрирана система за спешна медицинска помощ, която ще осигури равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност.
В Концепцията се определят шест приоритетни направления: подобряване на структурата и материално-техническа обезпеченост; осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси; осигуряване на ефективна организация, координация и управление на системата; гарантиране на финансовата устойчивост на системата; осигуряване на готовност на системата за реакция при бедствия и развитие на европейската координация и трансгранично сътрудничество; осигуряване на прозрачност и обществен консенсус, участие на гражданите и медицинските специалисти в процеса на развитие на системата за спешна медицинска помощ. Инвестициите в инфраструктурата на системата за спешна медицинска помощ ще бъдат осигурени със средства по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Интегрираният модел за системата за спешна медицинска помощ включва две основни части – извънболнична и болнична част, свързани с регламентирани организационни връзки и механизми на координация. Всички структури на извънболнична и болнична спешна медицинска помощ ще бъдат определени в Карта на системата за спешна медицинска помощ като елемент на Националната здравна карта.
Извънболничната част включва центровете за спешна медицинска помощ с техните филиали и мобилни спешни екипи, разположени на определени точки, осигуряващи своевременен достъп на населението в обслужваната територия. Болнична част включва развити структури за спешна медицинска помощ в лечебни заведения за болнична помощ – спешни болнични комплекси (СБК) и спешни болнични центрове (СБЦ).
Центровете за спешна медицинска помощ ще поддържат мобилни екипи, които ще бъдат определени по видове, местоположение и район на обслужване по начин, гарантиращ своевременен достъп на населението при обичайни обстоятелства. Ще бъде регламентиран и резерв от мобилни екипи, които да бъдат мобилизирани в случай на критични ситуации при бедствия, свързани със заплахи за здравето.
Включените в Картата лечебни заведения за болнична помощ ще бъдат задължени да поддържат структура и персонал, осигуряващи безотказен прием на пациенти със спешни състояния, по определени специалности и направления, в зависимост от наличния капацитет и ниво на компетентност. В картата ще бъдат определени районите на обслужване на съответните спешни болнични структури по съответните специалности и направления, с цел яснота за мобилните екипи и районните координационни централи на ЦСМП при вземане на решение за транспортиране на болните, чието състояние не може да бъде овладяно от екипите на ЦСМП.
Очакваните резултати от реализацията на Концепцията включват: устойчиво подобряване на националните здравни показатели за смъртност и загуба на работоспособност в резултат на спешни състояния; повишена удовлетвореност на обществото от системата за спешна медицинска помощ и ефективно спрямо разходите предоставяне на спешна помощ, подкрепящо оптимизирането на болничната мрежа и развитие на възможностите за извънболнично лечение.


Министърът на финансите ще подготви поемането на външен дълг до 3 млрд. лв.

Министерският съвет одобри действията на министъра на финансите за подготовка поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чиито размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута, при условие на последваща ратификация. Външното финансиране се предвижда да бъде използвано за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очакванията за по-висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа на банки.
Правителството упълномощи министъра на финансите да проведе преговори с избраните банки (arrangers), дилъри за първата транзакция и правния консултант във връзка със средносрочна програма за емитиране на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари и предоставяне на мостови заем, както и да оформя и подписва от името на България всички необходими документи, свързани с договарянето, организирането и осъществяването на поемането на дълг. Избраните банки са UniCredit, CITI, Societe Generale и HSBC Bank PLC. Те ще предоставят и краткосрочен мостови заем на България при унифицирани условия, който ще бъде погасен с постъпленията от емисия облигации на международните капиталови пазари през 2015 година.
Заключителният етап от процеса по поемането на външен държавен дълг предвижда ратифициране от Народното събрание на договорите, свързани с поемането на дълга, издаването на указ от страна на президента и обнародването на ратификационния закон в „Държавен вестник”.


Договор за депозит ще бъде сключен с ПИБ

Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да сключи Договор за депозит с „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ), представляващ държавна помощ при съобразяване с условията по Решението на Европейската комисия.
На 25 ноември ЕК одобри нотифицираната индивидуална държавна помощ в полза на „ПИБ” АД. Комисията установи, че ликвидната подкрепа от България за ПИБ отговаря на правилата за държавна помощ на ЕС и че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система.
България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден – на 29.06.2014 г. Поради ограничения, свързани с лимита на новопоет дълг съгласно Закона за държавния бюджет за 2014 г., този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. В следствие на това МФ нотифицира пред ЕК нова държавна помощ за преструктуриране в полза на „Първа инвестиционна банка” АД. Планът за преструктуриране предвижда удължаване на срока на държавния депозит в размер на 900 млн. лв. да бъде с максимален срок до 18 месеца, т.е. до 28 май 2016 г.
ПИБ ще се задължи да спазва условията и ограниченията по Решението на Комисията и приложението към него, което ще е неразделна част и от договора за срочен депозит, както и всички други условия, определени от Европейската комисия.