Правителството ще изпълни решенията на ЕСПЧ по пет дела срещу България

Правителството ще изпълни пет решения на Европейския съд по правата на човека, постановени по дела срещу България.
Нарушено право на образование е причина за осъдителното решение по делото на Вельо Велев срещу България. Той се оплаква, че не му е било позволено да продължи средното си образование, докато е бил задържан под стража за 29 месеца в Старозагорския затвор. Съдът посочва, че в процеса не са представени нито фактически причини, нито ясно обяснение относно правните основания за отказа жалбоподателят да бъде записан в училището. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е 2000 евро, разходите и разноските са 1406 евро.
По делото „Радков и Събев срещу България” беше отсъдено нарушение на забраните за нечовешко и унизително отношение и на правото на ефективни правни средства за защита. Повдигнатите оплаквания са поради поставянето на белезници на жалбоподателите по време на съдебно заседание, проведено в затвора. Съдът посочва, че заседанието е проведено в сигурна среда – в самия затвор и в присъствието на надзирателите, и макар мярката да не е била с цел да унижи Пламен Радков и Мирослав Събев, тя не е обоснована от риск двамата да избягат или употребят сила. На всеки от жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 1000 евро.
Жалбоподателят по третото дело – Аннадурди Хаджиев, с туркменско и руско гражданство, през 2001 г. се е преместил в България заедно със семейството си. Установеното от ЕСПЧ нарушение е на правото на свобода и сигурност. Жалбоподателят твърди, че второто му задържане по време на производство за екстрадицията му в Туркменистан е незаконосъобразно и произволно. ЕСПЧ посочва, че след като искането е било основано на въпрос, разглеждан преди това два пъти от българските власти – в първото производство по екстрадиция и в наказателно производство, прекратени поради липса на доказателства, второто производство по екстрадиция от самото си начало е необосновано и лишено от смисъл. Присъденото обезщетение е 2650 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.
Митко Харакчиев и Людвик Толумов са осъдили България заради нарушена забрана на изтезанията и на правото на вътрешноправно средство за защита. Делото е свързано със специалния режим за изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна. Съдът посочва, че изолирането на лица, лишени от свобода, може да бъде оправдано от конкретни съображения за сигурност, докато в случая тази мярка изглежда резултат от автоматичното прилагане на националното законодателство. Също така, Съдът потвърждава, че доживотният затвор може да бъде съвместим със забраната на изтезанията, ако са налице едновременно перспектива за освобождаване на лицето и възможност за преразглеждане на присъдата от момента на ефективното й изпълнение. ЕСПЧ приема, че жалбоподателите не са имали на разположение ефективни правни средства за защита във връзка с условията на задържането им и препоръчва промяна на правната регламентация на режима за изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. На Харакчиев и на Толумов са присъдени съответно 4000 евро и 3000 евро като обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели вследствие лошите условия на задържане, както и 5600 евро за разходи и разноски.
Нарушение на правото на зачитане на личния живот е установено по жалбата на Цветелин Петков срещу България. Делото у нас е свързано с установяване на бащинство, като жалбоподателят не е присъствал на съдебното заседание, съдът му е назначил служебен защитник, а Петков е научил, че е обявен за биологичен баща на детето две години след постановяване на съдебното решение. Оплакването му е срещу невъзможността да участва лично в производството, както и срещу отказа за отмяна на влязлото в сила решение. ЕСПЧ счита, че в случая не е постигнат справедлив баланс между правото на жалбоподателя на личен живот, от една страна, и правата на детето да бъде установен неговия произход и на майката – да бъде присъдена издръжка на детето, от друга. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро.
Правителството ще сключи и приятелски споразумения по жалбите пред ЕСПЧ на Виолета Дойчева и на Дойчин Коняров. Нарушението е на правото на собственост и се изразява в забавяне на изплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот в продължение на 19 години. Кабинетът признава справедливостта на повдигнатите оплаквания и ще заплати на жалбоподателите определената от ЕСПЧ сума от по 1500 евро за претърпените вреди и направените разходи, с което ще се сложи край на делата.


България ще предостави хуманитарна помощ
за Украйна

Правителството ще отпусне на Украйна хуманитарна помощ в размер на 50 000 евро. Средствата се осигуряват в рамките на планираните в централния бюджет за официална помощ за развитие и са предназначени за облекчаване на тежката социално-икономическа и хуманитарна обстановка в страната. Те ще бъдат предоставени чрез Международния комитет на Червения кръст.
Помощта ще бъде обявена официално по време на Донорската конференция за Украйна, която ще се проведе през декември. Включването на България е свидетелство за последователната политика на страната ни и на съпричасността със страданието на украинското население. Тази стъпка е израз на ангажираността ни към общите усилия на ЕС и международната общност за подпомагане на Украйна.
От следващата година средствата за официалната помощ за развитие и хуманитарна помощ ще се предвиждат по бюджета на Министерството на външните работи със закона за държавния бюджет, предвижда одобрено днес от кабинета допълнение на ПМС 234/2011 за политиката на България на участие в международно сътрудничество за развитие. По този начин ще се осигури възможност за по-ефективно използване на помощта за развитие в приоритетните за България географски и отраслови направления и в съответствие с целите и интересите на българската външна политика. С допълненията в постановлението се създават условия за планиране и програмиране на дейностите, което ще направи България надежден партньор, способен да поема средносрочни ангажименти по линия на помощта за развитие.


Учителите в общински училища и детски градини ще получат допълнително възнаграждение
за постигнати резултати

Министерският съвет предоставя по бюджетите на общини 4 289 645 лв. за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от директорите на общинските детски градини, училища и обслужващи звена и на педагогическите специалисти в общинските обслужващи звена.
Средствата са предвидени със Закона за държавния бюджет за 2014 година и са планирани по бюджета на Министерството на образованието и науката.
Със средства от ЕИБ ще се подпомага
националното съфинансиране на проекти
по оперативните програми

Министерският съвет одобри проекта на Финансов договор между България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 (СПЗ)“ и упълномощи министъра на финансите да го подпише.
В Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., е предвидено през следващия програмен период да бъдат осигурени средства от Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проектите, които ще се изпълняват в рамките на оперативните програми. С чл. 74 от Закона за държавния бюджет за 2014 г. е даден мандат за провеждане на преговори и сключването на финансов договор за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г., при условие за последваща ратификация.
С подписването на Финансовия договор между България и ЕИБ ще се осигурят допълнителни средства, които ще подпомогнат правителството при осигуряването на националното съфинансиране по проектите, реализирани със средства от фондовете на ЕС в рамките на оперативните програми. По този начин ще се гарантира тяхното изпълнение и успешното усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Това ще допринесе за развитието на железопътната, пътната инфраструктура и интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС, за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците и постигането на устойчив и балансиран икономически растеж на страната в средносрочен и в дългосрочен план.


Одобрени са позициите на България
за два Съвета на ЕС

Правителството одобри българските позиции за предстоящите Съвети на Европейския съюз по Външни работи/Търговия и по образование, младеж, култура и спорт. Заседанията ще се проведат в Брюксел на 21 и на 25 ноември.
В дневния ред на икономическите министри от Съюза е включено предложението за регламент, който да измени регламенти 1225/2009 относно защитата срещу дъмпингов внос и 597/2009 относно защитата срещу субсидиран внос от страни извън Европейската общност. Инструментите за търговска защита – антидъмпингови, антисубсидийни и защитни мерки, са важно средство в търговската политика на ЕС срещу нелоялните международни търговски практики. България ще подкрепи инициативата за модернизирането им, като счита, че предлаганите реформи не следва да отслабват механизма на прилагане и функциониране на сега действащите инструменти.
На заседанието ще бъдат разгледани още актуалното състояние на кръга преговори от Доха в рамките на Световната търговска организация, приемането на заключения относно преговорите по споразумението между ЕС и САЩ за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, състоянието на двустранните търговски преговори с Япония и Виетнам и др. Ще бъдат приети заключения на Съвета относно търговията.
На втория Съвет, във формата „Култура и аудиовизуална политика”, ще бъдат приети заключения относно европейската аудиовизуална политика в цифровата епоха, относно работния план за култура 2015-2018 г. и относно участие в управлението на културното наследство. Предвижда се Комисията да информира за развитието на преговорите по споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство.
Министрите на младежта и спорта ще проведат ориентационен дебат на тема „Спортът и физическата активност в ученическа възраст”. Програмите, чрез които нашата страна се опитва да решава тези проблеми, са „Спорт за децата в детските градини”, „Развитие на спорта на учащите” и „Спорт за деца с увреждания и деца в риск”. Независимо от ограниченията и непромененото през последните години финансиране, броят на участващите в организираните по тях спортни прояви не намалява. Според позицията ни, принос за решаване на проблема би дало насърчаването на трансграничното сътрудничество и обмена на добри практики между държавите-членки, както и използването на финансови ресурси по програмата „Еразъм+” и европейските структурни и инвестиционни фондове в комбинация с национални средства.
Ще бъдат приети заключения относно спорта като двигател на иновации и икономически растеж. Подчертава се, че това е сектор с голямо значение за ЕС, който в националните икономики е съпоставим със селското и горското стопанство и с рибарския сектор, и се отчита възможността той да допринесе за общите усилия за преодоляване на настоящите икономически трудности.
Правителството одобри и доклад за участието на министъра на младежта и спорта в неформална среща на министрите на Европейския съюз, отговарящи за спорта. Във форума, проведен на 20 и 21 октомври в Рим, бяха дискутирани две основни теми – спортът и социалното приобщаване: имигранти, групи в неравностойно положение и градски периферни зони, и финансовият феър плей.

Вицепремиерът Румяна Бъчварова ще координира участието на България в „Партньорство
за открито управление”

Правителството възложи на вицепремиера по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова да отговаря за координацията и участието на България в инициативата „Партньорство за открито управление”.
„Партньорство за открито управление” е многостранна инициатива, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението. Тя стартира през септември 2011 г., когато в Ню Йорк осем държави-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, РЮА, Великобритания и САЩ) приемат Декларация за открито управление и обявиха своите планове за действие. Приветстван е ангажиментът на 38 правителства, вкл. България, да се присъединят към инициативата. Страната ни прави официално това през април 2012 г. и в момента изпълнява втория си план за действие за участие в инициативата. Ангажиментите в него са насочени основно към подобряване на партньорството между администрацията и гражданското общество, подобряване на административните услуги и законодателната рамка, както и откритост на администрацията чрез подобряване на достъпа до информация и данни.
Един от ключовите приоритети на проевропейското реформаторско правителство, оглавявано от премиера Борисов, е политиката на прозрачност за подобряване на публичната среда. Акцент в нея е откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.


Министърът на регионалното развитие
и благоустройството ще ръководи финансите
на закритото МИП

Правителството възложи на министъра на регионалното развитие и благоустройството да упражнява правата на първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на закритото Министерство на инвестиционното проектиране за 2014 г. Това означава, че той ще може да се разпорежда със средствата по банковите сметки на ведомството, както и да определя лицата, които имат право да се разпореждат с тези средства.


Създават се условия за по-голяма сигурност
на корабите, пристанищата
и пристанищните райони

Правителството прие Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони. С нея се уреждат условията и реда за постигане на сигурността на морските кораби, плаващи под българско знаме, морските пристанища, морските пристанищни съоръжения и пристанищни райони на България, както и начините на тяхното постигане. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще ръководи, координира и контролира дейностите. Той ще осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
С наредбата се определят отношенията на България с Европейската комисия и с Международната морска организация, Статутът на Съвета за морска сигурност, неговият състав и разпределението на задължения между членовете му, задълженията, функциите и задачите на отделните ведомства, които имат отношение към сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, начинът за координация между отговорните институции и действията при операции по предотвратяване и ликвидиране на възникнали заплахи за сигурността, нивата на сигурност на кораба и статутът на офицера по сигурността на кораба, както и провеждането на обучение, тренировки и упражнения на екипажа по сигурността и др.


Близо 1 235 000 пенсионери ще получат
коледни добавки

Правителството одобри допълнителен трансфер от 50 млн. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. за коледни добавки към пенсиите.
Допълнителните суми, които хората с пенсии или сбор от пенсии, заедно с добавките и компенсациите към тях, за м. декември е до 286 лв. включително, ще получат допълнително по 40 лв. По този начин ще бъдат подпомогнати около 1 235 000 пенсионери с месечни доходи до определената линия на бедност.
Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходите и трансферите по централния бюджет.


Осигурена е сграда за школата по физика
в Казанлък

Правителството предостави на Община Казанлък безвъзмездно двуетажен учебен корпус, който не се ползва от местната гимназия „Иван Хаджиенов”, за създаването на школа по физика.
Материалната база ще бъде ползвана от уникалната школа по физика, създадена от учителя Теодосий Теодосиев. Тя функционира вече 35 години и за този период нейните възпитаници са донесли много златни медали за България от международни олимпиади и конкурси. Ангажимент за осигуряването на подходящи условия за развитие на талантите пое лично министър-председателят Бойко Борисов при срещата си с г-н Теодосиев и с кмета на Община Казанлък в края на миналата седмица.


Радослав Миленков е определен за председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките

Правителството освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и определи на поста Радослав Миленков.
Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС и притежава дългогодишен опит в банковата сфера. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка, вкл. член на управителния й съвет. От 2012 г. до момента е член на УС на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви и др.




За допълнителна информация