Два пъти Президентът отиде да преговаря с Цецка Цачева...
На преговори с представителките на пожарникаря по образование Бойко Борисов - рабфак, партийната-низова БКП-секретарка, не отидоха лидерите на БСП, на България без цензура...Въобще отрече консултации "на тъмно" лидерът на АТАКА. Волен Сидеров. .
Факт е, че в тези "консултации" не участваше и лидерът на ГЕРБ.
Е, два пъти президентът на България, създателят и лидер на АБВ Георги |Първанов, дългогодишният Председател на БСП сметна, че нивото му е такова...Цецка Цачева...(Менда и Румяна). Че и по желание.
Повтаряме:
Факт е, че в тези "консултации" не участваше и лидерът на ГЕРБ.
В едно непризнато от Прокуратурата за реалност телефонно подслушване, Борисов се чу да казва: "Аз не съм Първанов". Ами не е :) С Първанов се говори, през Цачева...
XVII.
"...Черногорците и 2-ят батальон от руско-българската бригада не удържаха редута. Сръбските батареи бяха млъкнали и сръбската резерва не дойде да подкрепи юнашкия подвиг на тая шепа герои; тя гледа хладнокръвно как гинеха юнаците. Защо??...
Няколко хиляди турци, подкрепени със свежи войски и от непрестанното действие на бялата батарея, нахълтаха пак в очистения подир отчаяно и безплодно съпротивление от доброволците редут.
В тоя злополучен и героически бой легнаха няколкостотин млади души българи и повечето черногорци, които, като видяха, че победата остая на числото, умряха спартански.
Загинаха мнозина руски офицери; в отстъплението една граната счупи крака на капитана Сикорски, като уби шест души българи. Друга една се пръсна пред капитана Райча и го повали в несвяст. Три дни го считаха за убит.
Но българите умиха лицето си. Героизмът им гръмна навсякъде и запуши устата на клеветата. Генерал Черняев, трогнат от подвига им, ги обсипа с похвали и награди.
А нашите приятели?... Почти всичките оставиха костите си на гредетинските негостоприемни височини. Владиков умря от един куршум и от една бомба, която порази и Хаджият, който го изнасяше от боя. Бебровски биде пронизан от два байонета на редута в същото време, когато сваляше с един мах на сабята си троица неприятели. И другите паднаха или издъхнаха в околните амбуланци.
..Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ пеши и голи, замръзнаха от студ една нощ близо до Крайово.
Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
..Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията... и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар...
Една дълга агония!...
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..."
"Немили -недраги", Иван Вазов
Тодор Памуков
ПП, а си мислех, че Георги Първанов, най-малкото, поне разбираше от хубави, при това жени!