От началото на годината 24, от тях 13 (повече от половината) успешни :(
Истинската информация за 10 септември - Ден за превенция на самоубийствата

10 септември е обявен от Световната Здравна Организация за Световен ден за превенция на самоубийствата. Той се отбелязва от 2004 г. Инициативата за честването му е на Международната организация за превенция на самоубийствата.
Според обобщената статистика на РЗИ Ямбол, през 2013 г. на територията на областта са извършени общо 81 самоубийствени действия- 50 мъже и 31 жени.
От тях опитите за самоубийства са 70 , останалите 11 са завършили с летален край. За сравнение -през 2012 г. в Ямболска област са извършени общо 59 самоубийствени действия. От тях опитите за самоубийства са 31, а 28 са завършили с летален край./Разпределението по възраст е следното: до 16 г. -4бр, 19-24 г.- 4бр, 25-34 г.-7бр, 35-39 г.-7бр, 40-49 г.-6 бр,50 -59 г. -4бр. и 60г-8 бр. Завършилите с летален край опити са над 65 годишни лица.
От тях  11  са работещи, 13 са безработни,6  са пенсионери, 4 са учащи. 9  са от селата на областта . По семейно положение  17 са несемейни или разведени , 23 имат семейство. Най-често използваните способи от самоубийците са обесване и самоотравяне с медикаменти.
 24 души са посегнали на живота си от януари 2014 г. до момента- 12 мъже и 112 жени /5 пенсионери, 7 работещи, 1 учащи/. 13 от тях са завършили със смъртен изход, а 11 са опитите. По семейно положение  са несемейни или  разведении. Най-често използваните способи от самоубийците  е  самоотравяне с медикаменти.
Самоубийството е комплексен проблем, за който няма една единствена причина. То е резултат от комплексното взаимодействие на биологични, генетични, психологически, социални, културални фактори и фактори на средата.Трудно е да се обясни, защо някои хора решават да извършат самоубийство, докато други– в подобна или по-тежка ситуация, не взимат такова решение. Всъщност, повечето от самоубийствата могат да бъдат предотвратени. Според изследвания психичните разстройства и заболявания са водещи фактори за суицидно поведение. Най-висок е рискът при лица с депресия, следвана от алкохолизъм, наркомании, шизофрения.
Опитите за самоубийство са най-чести по време на криза. Най-голямо значение за суицидните действия имат емоционалните и импулсивните реакции. Субективните мотиви могат да бъдат разочарования, загуба на близък или страх от такава, страх от болест (вкл рецидив на психично или раково заболяване), страх от негативно мнение или отношение на други хора, самота, изолация, загуба на смисъл на живота, преживяване на празнота, неспособност за приспособяване. Каквито и да са проблемите, чувствата и мислите на суицидната личност, те са еднакви по целия свят -чувства на тъга, на самота, на безпомощност, на безнадеждност, на ниска самооценка, на вина и депресия, мисли -“Иска ми се да съм умрял/а”, “Не мога да направя нищо”, “Не мога повече”, “Аз съм неудачник и бреме за другите”, «Другите ще са по-щастливи без мен”. Не е желателно подобни изказвания да се подминават с лека ръка, особено когато са и повтарящи се.В такива случаи отделете малко от времето си за конкретната личност, предложете емоционална подкрепа, изслушайте притесненията му, без да давате съвети или решения, акцентирайте на позитивните емоции. Истинската превенция на суицидното поведение започва с готовността да се разговаря за чувствата, мислите и натоварванията от определении житейски ситуации.
 
Как да се преборите с мислите за самоубийство?
Поемете риска да споделите мислите и чувствата си с някого, на когото имате доверие: член на семейството, приятел. Има много начини да получите необходимата ви помощ. Безнадеждността и желанието да се разделите с живота няма да изчезнат бързо, но ще преминат за продължителен период от време. В този момент най-важното нещо е да се мобилизирате, за да превъзмогнете мислите и намеренията за самоубийство.
За да преодолеете тези чувства, най-напред трябва да ги споделите с някого. Това е много трудно, защото ако мислите, че самоубийството е единственият изход от дадена ситуация, вие несъмнено сте объркан и изпълнен със срам. Няма причина обаче нито да се срамувате, нито да не потърсите помощ. Вие не сте сам, много хора в труден период са имали същите мисли, но са ги преодолели и са се върнали изцяло към обичайния си начин на живот.
Излизайте с Вашето семейство и приятели. Когато се чувстваме добре, ни доставя удоволствие да бъдем заедно с нашето семейство и приятели. Когато сме депресирани, е по-трудно, но въпреки това е важно. Посещенията на или от проявяващи разбиране и загриженост роднини и приятели могат да Ви помогнат да се почувствате по-добре.
Избягвайте употребата на алкохол, наркотици и непредписани от лекар медикаменти. Повечето смъртни случаи при самоубийства са резултат от внезапни, неконтролируеми импулси. Тъй като алкохолът и наркотиците могат да допринесат за възникването на такива импулси, е много важно да ги избягвате. Алкохолът и наркотиците също така повлияват ефективността на лекарствата, които се предписват за лечение на депресия.
Опитвайте се да разпознавате ранните признаци на пристъп на гняв към себе си и се стремете да ги предотвратявате като се отнасяте към себе си с максимална грижа и внимание. Опитайте се да споделите чувствата си или да промените или избегнете ситуацията, която ги предизвиква.
Записвайте мислите си. Всеки ден пишете за Вашите надежди за бъдещето и за хората в живота Ви, които цените. Прочитайте това, което сте си записали, когато имате нужда да си припомните защо животът Ви е важен.
Как да помогнете на някого, който може да предприеме самоубийство?

      За човек, който страда от депресия и който може да предприеме самоубийство, могат да се направят много неща. Най-важните от тях включват слушане и говорене. Не възприемайте ролята на терапевт. Много често ние искаме най-вече да бъдем изслушвани. Въпреки че това може да се окаже трудно, ето някои начини, които могат да ви бъдат полезни:
Изразявайте съчувствие и загриженост
Тежката депресия обикновено се съпътства от състояние на самовглъбеност, необщителност и отчуждение. Когато се опитвате да помогнете, можете да се натъкнете на нежелание да се споделят чувства и мисли. В такива случаи е важно да признаете реалността на болка и безнадеждност, с които човекът с мисли за самоубийство се сблъсква. Въздържайте се да действате като терапевт, тъй като това може да породи чувства на съпротива и отхвърляне. Могат да Ви възприемат като човек, който се намесва грубо в чуждия живот. Останете си подкрепящ приятел и го окуражавайте да продължава лечението си.
Опишете конкретните събития и поведения, които Ви безпокоят-Ако можете да назовете конкретните промени в поведението, можете да започнете да общувате. Опитайте се да му помогнете да преодолее чувството за вина. Липсата на интерес за общуване може да е резултат от чувство за срам и вина от това, че има суицидни мисли. Ако вече е извършил опит за самоубийство, чувството за вина и провал могат да влошат проблема. Важно е да го уверите, че няма нищо срамно в това, което мисли и чувства. Непрекъснато подчертавайте, че чувството на безнадеждност и вина са симптоми на лечимо медицинско заболяване. Поощрявайте усилията му да се придържа към плана за лечение
Подпомагайте професионалистите  -Никога не обещавайте поверителност, ако смятате, че някой е много близко до самоубийство. Информирайте лекаря или терапевта за тези мисли. Ако е възможно, най-добре ще е да го окуражавате самият той да ги обсъжда с лекарите, но трябва да се уверите, че тези обсъждания са се състояли. Това може да стане като си уредите среща с лекаря или му се обадите по телефона лично. Помнете, че лекарите нямат право да Ви информират за състоянието, трябва просто да споделите с лекаря своите опасения.Ако е възможно, трябва да получите от страдащия от депресия разрешение да се обаждате на неговия лекар при възникнал проблем. В противен случай, обаждането Ви може да се изтълкува като предателство, да влоши симптомите му или да му причини допълнителен стрес. Разбира се, ако прецените, че е налице сериозен риск от самонараняване, обадете се веднага на лекаря. С чувството на гняв ще се справите по-късно.
Подчертайте важността на неговия живот за Вас и другите- Много хора намират за неуместно да изразяват с думи колко е важен нечий живот за тяхното благополучие. Очертайте по какви конкретни начини самоубийството би опустошило Вас и другите. Споделете личен опит.
Бъдете готови да понесете гняв-Тя или той може да изразява гняв или да чувства предателство заради опитите да предотвратите самоубийството или да осигурите лечение. Проявете твърдост. Помнете, че тези реакции са причинени от болестта и ще изчезнат, след като той получи подходящо лечение.
Винаги бъдете подкрепящи- Много е вероятно този, който има суицидни мисли или е предприел опит за самоубийство, да изпитва чувства за вина и срам. Подкрепяйте го и го уверявайте, че неговите действия са причинени от заболяване, което може да бъде лекувано. Предложете постоянната си помощ при неговото възстановяване.
Погрижете се за себе си- Не е необичайно приятелите и членовете на семействата на хора с мисли за самоубийство да изпитват стрес, а също така и симптоми на депресия. Вие можете само да подпомогнете чрез окуражаване и подкрепа лечението на някого, но той трябва да положи и собствени усилия. Не фокусирайте цялата си енергия върху него. Искайте помощ от приятели и роднини. Придържайте се колкото можете повече към обичайните си дейности. Обръщайте внимание на собственото си състояние и търсете помощ, ако Ви е необходима.


Не се колебайте да потърсите и специализирана помощ!, призовават от РЗИ-Ямбол.

"Пуснатата" преди тази информация не е достоверната, и не е по вина или небрежност от Яс. Важното е, обаче, че от РЗИ реагираха бързо и адекватно!