След това управителят заповядал да спрат мъченията и да хвърлят Прокопий в тъмницата, а сам огорчен си тръгнал вкъщи. Той изпитвал срам и досада, че не могъл да победи Христовия воин. От мъка в тоя ден не промълвил никому нито дума, а после се разболял от треска, легнал на одъра си и в същата нощ умрял, предавайки душата си на демоните, на които служел толкова усърдно.
А проповедта за Христа се разпространявала все повече и повече и всеки ден множество мъже и жени се присъединявали към Христовата вяра, благодарение на учението и чудесата на снети Прокопий. Докато бил в тъмницата, мнозина донасяли болните си при него и той ги изцелявал с Христовата благодат и прогонвал от хората нечистите духове Като виждали това, езичниците се обръщали към истинската християнска вяра.
След смъртта на Иуст император Диоклетиан пратил в Палестина друг управител, на име Флавиан, също родом от Италия, който бил още по-жесток от предишния. Когато пристигнал в Кесария Палестинска и научил за мъченика Прокопий, той веднага наредил да го доведат на съд и започнал да разпитва за името, рода и вярата му.
Светецът дълго посочвал пред управителя свидетелства за Христа от гръцките книги. А управителят, като не могъл да търпи повече думите на светеца, заповядал на един от присъстващите на име Архелай да удари мъченика с меч по шията. Светецът веднага преклонил глава пред меча, готов да умре за своя Господ. Когато Архелай вдигнал меча с двете си ръце и се приготвил да нанесе силен удар, внезапно отслабнали ръцете и цялото му тяло, той паднал на земята и изпуснал дух.
Като видял това, управителят се ужасил, заповядал да хвърлят мъченика в тъмница и да го оковат в железни окови. След шест дни той отново заповядал да го доведат в съдилището и да го бият с волски жили, да разкъсват тялото му с нагорещени острия, да горят раните му и да ги посипват с оцет и сол.
След това мъчителите донесли меден жертвеник с нагорещена жарава. Вложили в ръката на светеца тамян и я прострели над горещите въглени, като се надявали, че от болка ще я разтвори и ще хвърли тамяна в огъня, сякаш принася жертва на боговете. Държали в това положение ръката му около два часа, но той се устремил с мисълта си към Бога и не обръщал внимание на болката, а жертвеникът с огъня горял напразно.
После мъчителят заповядал да вържат ръцете му и да го повесят, а за нозете му окачили два тежки камъка. Светецът висял така дълго време и от тежестта на камъните ставите му излизали от местата си. След това управителят заповядал да го хвърлят в огнена пещ, в най-силния огън. Светецът се осенил с кръстно знамение и се помолил на Бога. Пламъкът веднага изригнал от пещта и изгорил нечестивците наоколо, а светецът останал невредим: за него пламъкът се превърнал в прохлада.
Това чудо поразило всички и управителят уплашен избягал в двореца. Някои от гражданите викнали към него:
- По-скоро умъртви този вълшебник, защото, ако не направиш това, целият град ще бъде увлечен от вълшебството му.
Тогава управителят издал окончателна смъртна присъда, в която се нареждало да бъде отсечена главата на Прокопий. Когато го водели на мястото за наказание, светецът поискал време за молитва и като застанал с лице на изток, вдигнал ръце към небето и устремил натам очите си, се помолил за града и за хората, за ония, които са в беда, за болните, сираците и вдовиците, за да ги пази Божият Промисъл. Най-вече светецът се молел колкото се може по-скоро езическото нечестие да бъде заменено от християнско благочестие и светата Христова Църква да расте, да се умножава и да сияе с правата вяра до края на вековете. Когато завършил молитвата си, се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата му и го призовавал да наследи Царството Небесно. Тогава свети мъченик Прокопий с радост преклонил под меча честната си глава и бил посечен, полагайки живота си за своя Господ на 8 ден от месец юли. Неколцина християни взели през нощта честното му тяло, обвили го с чиста плащеница и го помазали с благовония, а после го погребали с почести, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото подобава всяка чест и слава сега и в безконечните векове. Амин.